География и физика на (не)случайните инциденти

Пожар в Химическите заводи в Кинешма, втори в Изследователския институт на Министерството на отбраната на Руската федерация в Твер и накрая, трети в помосковското „космическо“ градче Корольов. За мащабите на руската география и трите епицентъра се намират практически досами Москва, и трите са свързани със стратегически за икономиката и отбраната сектори и затова инцидентите няма как да бъдат подминати просто като обикновени позвънявания на тел. 01 (пожарната в Русия).

Първият инцидент е регистриран в 8.40 на 21 април в Кинешма на територията на Дмитриевския химически завод (ДХЗ), апропо, кръстен така в чест на Георги Димитров. ДХЗ е един от най-големите производители в Русия на бутилацетат и промишлени разтворители и доставчик на химическата и нефтохимическата промишленост. От Втората световна война, та до наши дни заводът реализира редовно и поръчки за военната промишленост.

Два часа и половина след Кинешма пламва пожар на ул. „Афанасий Никитин“ в Твер. Особеното в това повикване е, че на адреса се намира Централният Научно-изследователският институт на Военно-космическите сили на Руската федерация, загиват шестима, 27 са пострадали. За потушаването са изпратени 240 души, 69 пожарни и един специализиран хеликоптер Ми-8 на Министерството на извънредните ситуации на Русия. Сградата е изгоряла напълно, от съседните са евакуирани хора и документи. По данни на руските медии в центъра в Твер са извършвани изследвания по теми от въздушно-космическата отбрана и военно-космическата дейност на Русия и обединената система за ПВО на страните от Съюза на независимите държави (СНГ). И черешката на тортата – тук са разработвани ракетната система „Искандер“ зенитната ракетна система C-400.

Към 15 часа на 22 април пожарните летят към промишлената зона на град Королев, където са съсредоточени редица предприятия от космическата и ракетната промишленост.

Каквито и да са причините за трите произшествия, на пулта за управление на руските системи за сигурност вече светят три лампички. Най-болезненият за Кремъл вариант е зад веригата от инциденти да стоят службите на вражеска Украйна. На пръв поглед такава възможност изглежда като фантасмагория, но ефективността на украинското разузнаване и на контраразузнаването на Киев се доказа в хода на войната от 24 февруари насам. След 2014 година и особено в периода 2016-2017 и след идването на власт на Володимир Зеленски украинските служби бяха подложени на ускорен процес на лустрация и обновяване на личния състав. Това, според наблюдатели, е помогнало за очистване от руската агентура и до изграждане и надграждане на собствената шпионска мрежа, използвайки роднински и бизнес връзки с живеещи в Русия граждани на Украйна. Украинците, които живеят и работят в Руската федерация, са над 2 милиона, а те, от своя страна, са в семейни и бизнес връзки с граждани на Русия.

Дори горната версия да не се оправдае, остава не по-малко реалистичната опция – стратегически за Русия точки рухват в кризисна ситуация, в условията на санкции, война, съкращаване на финансиране. Колкото и противниците на санкциите срещу Русия да неглижират тяхното значение за руската икономика, ограниченията вече удрят по критичната инфраструктура на Москва и по битовото ежедневие на хората. Включително и на тези, които обслужват критичната инфраструктура. Като цяло това води до деморализация, до по-лесно допускане на грешки и в крайна сметка, до малки или по-големи катастрофи. И може да се очаква, че лампичките по пулта за управление на Путин и неговото обкръжение ще мигат като в дискотека.