Европейско изследване: Русия е враг номер 1 за гражданите на ЕС, но не и за българите

Русия е враг номер 1 за Европа и нейните жители, но не и в България, където всеки пети пълнолетен гражданин счита Русия за съюзник и приятел, който споделя едни и същи интереси и ценности с нас. Това сочат данните от най-новото изследване на Европейския съвет за външни отношения (EFCR), проведено в 11 държави, в т. ч. България на тема отношението на европейците към Китай, Русия и САЩ. България е единствената европейска държава, където по-малко от половината от анкетираните смятат сегашна Русия за враг или съперник.

Войната в Украйна, която продължава вече почти 16 месеца обърна нагласите на европейското население по отношение на външната политика и взаимоотношенията на страната, чиито граждани са с Русия. Москва се превърна за европейците, които гледаха със симпатия към руското културно и научно наследство, в агресивна, ревизионистична и опасна държава. В глобален мащаб от разклащането на позициите на Русия се възползва Китай, а Съединените щати се върна към ролята, която й приписваха критици – на глобален шериф, роля, която беше изоставена по времето на Доналд Тръмп.

Проучването на мозъчния тръст EFCR търси отговор на въпросите къде са Европа и Европейският съюз в глобалното противопоставяне и накъде може да тръгнат. „Да държим Америка близо, Русия надолу, Китай далеч“ – така е най-елементарният прочит за това как европейците се ориентират в новия конкурентен свят.

Усреднените изводи са следните:

• Войната на Русия срещу Украйна показа на европейските граждани, че живеят в свят на липса на сътрудничество. Но инстинктите им за сътрудничество във външната политика бавно се адаптират към тази нова реалност.
• Европейците искат да останат неутрални в потенциален конфликт между САЩ и Китай и не са склонни да намалят рисковете от Китай – дори ако осъзнават опасностите от икономическото му присъствие в Европа. Въпреки това, ако Китай реши да достави оръжие на Русия, това ще бъде червена линия за голяма част от европейската общественост.
• Европейците остават единни относно сегашния си подход към Русия – въпреки че не са съгласни относно бъдещата политика на Европа спрямо Русия.
• Европейците приеат по-близките отношения на Европа със САЩ, но искат да разчитат по-малко на американските гаранции за сигурност.
• Европейските лидери имат възможност да изградят обществен консенсус около подхода на Европа към Китай, САЩ и Русия. Но те трябва да разберат какво мотивира обществеността и да комуникират ясно за бъдещето.

При вглеждане в детайлите и в графиките на различните страни, в които е проведено изследването, излизат различията, особено в отношението към Русия, където ярко се откроява България.

В рамките на ЕС 51 на сто от анкетираните възприема Русия категорично като противник, с който сме в състояние на конфликт. В България едва 18 процента са на тази позиция и дори да добавим и другите 2 процента на онези, които виждат в Русия противник и конкурент, пак едва една пета от населението на страната, според това изследване, са негативно настроени към Русия.

За останалите малко или повече е валидно заявлението на Георги Димитров, че дружбата със СССР е нужна на България така, както въздуха и слънцето за всяко живо същество. Като правоприемник на СССР Русия получава мястото на разпадналата се държава в цитата на Димитров и в съзнанието на българите. 20 процента от участниците в изследването виждат в лицето на Русия съюзник, с когото имаме общи цели и интереси. За 42 процента от българите Москва е нужен партньор, с който стратегически трябва да си сътрудничим.

18 процента не могат да се определят. По ниво на дезориентираност сме близко до Италия, Франция и Австрия, но във всички останали показатели България контрастира на Европа като цяло и отделните страни-членки на ЕС в частност.

Най-голям дял на считащите Русия за враг, с който сме във война е регистриран в Полша, Дания, Швеция, Нидерландия, Германия и Испания – от 71 с плавен спад до 64 на сто в Германия и 54 на сто в Испания. Между 1 и 3 процента е делът на онези в тези страни, които виждат в Русия съюзник. На запад този процент е най-висок в Италия и Австрия – 4 на сто, в Унгария 14, срещу, както вече споменахме, 20 на сто у нас.

Изчислявано в проценти делът на българите, които са негативно настроени към Русия е скочил двойно от 2021 до 2023 година – от 10 на 20. Най-силно Москва е разрушила имиджа си в Нидерландия – от 39 на сто, които са считали Русия за враг през 2021 година, сега този дял достига76 процента.

И, ако българската позиция не е определяща в изграждането на обща европейска линия по отношение на Русия и агресията й срещу Украйна, притеснително, според авторите на изследването е това, че Италия попада някъде по средата – една четвърт от анкетираните смятат Русия за „съюзник“ или „партньор“ на Европа или на своята страна и само около една трета я виждат като „противник“. Двусмислието на италианското общество по отношение на Русия може да постави под въпрос дълготрайността на подкрепата на италианското правителство за Украйна.

Други европейски столици може имат притеснения, че Рим ще преразгледа позицията си при променени условия – например ако Доналд Тръмп бъде преизбран в САЩ или ако повече правителства в Европа станат скептични относно текущата силна позиция на ЕС срещу Русия. Но в същото време наред с Холандия, Италия е страната, в която обществените представи за Русия претърпяха най-голяма промяна през последните две години. Италия също успешно се освободи от енергийната си зависимост от Русия и за разлика от Австрия, Германия или Чехия, страната не е била. Сцена на големи протести срещу санкциите на ЕС срещу Русия.

Интересно е и мнението за двустранните отношения след края на войната в Украйна. 51 от българите са на мнение, че отношенията с Русия трябва да бъдат възстановени в пълния им обем. При 21 на сто средно в ЕС – от 8 процента в Полша до 26 в Германия и 36 в Австрия. Едва 13 на сто от българските граждани смятат, че с Москва вече сме приключили при 18 на сто в Европа, 39 процента в Полша, 23 в Испания и 19 в Германия. 33 на сто у нас са за ограничени връзки с Русия срещу 48 средно ниво в ЕС.