Европарламентът: Руската пропаганда е с особено опасен характер

Европейският парламент определи като особено опасен характера на руската пропаганда и призова изпълнителните органи на ЕС да разработят ефективна и детайлна стратегия за противодействие на руските стратегии за дезинформация.

В приетата днес резолюция „За чуждата намеса в националните и европейските демократични процеси“ ЕП отбелязва, че броят на случаите на дезинформация от руски източници и документираните от групата за стратегически комуникации „Изток“ за година са се увеличили над 2 пъти. От януари до момента са регистрирани 998 случая, при 434 през същия период на 2018 г.

Посочва се, че случаите на чужда намеса постоянно се фиксират в навечерието на всички големи национални и общоевропейски избори. При това тази намеса е насочена предимно към подкрепа на кандидатите, които са против ЕС.

Намесата се осъществява от „екстремистки и популистки позиции, ориентирани към специфичните малцинства и уязвимите групи с цел подриване на привлекателността на демократичните и равноправните общества“, се посочва в резолюцията.

Дори там, където законите на ЕС ограничават източниците на политическото финансиране, организациите и лицата, стоящи зад намесата, намират начини да заобиколят правилата и предлагат подкрепата си на своите съюзници по пътя на предоставяне на заеми от чуждестранни банки, както и чрез сключване на договори за покупко-продажба и съдействие при финансови операции, пише в документа на ЕП.

В него е подчертано, че правната основа за борбата с хибридните заплахи, в това число кибератаките и дезинформацията, следва да се разработва както на нивото на ЕС, така и на международно равнище, за да се гарантира надежден отговор от страна на ЕС.

ЕП акцентира на необходимостта от подкрепа и поощряване на отговорната журналистика и редакторската отговорност както в традиционните, така и в новите медии, с цел противопоставяне на непроверената или едностранната и тенденциозна информация, която ерозира доверието на гражданите към независимите средства за масова информация.

Освен това, Европарламентът призовава за преобразуване на целевата група на ЕС по стратегическите комуникации „Изток“ в постоянна структура в рамките на Европейската външно-политическа служба, както и за значително увеличаване на финансирането и щатовете й.

В резолюцията се припомня, че ЕС отделя около 4, 2 млн.евро за подкрепа на свободата на медиите и разследващата журналистика, включително и за механизма за реакция на нарушенията на медийната свобода, и за материална защита на журналистите.

В края на септември т.г. Оксфордският интернет-институт съобщи, че кампании за разпространението на дезинформация се провеждат в минимум 70 страни по света. В доклада е посочено, че този показател е скочил 2 пъти в сравнение с предходната година – през 2018 г. подобни опити са засечени в 48 държави, докато през 2017 г. те са били установени в 28 страни.

В списъка на страните, където са регистрирани манипулации в социалните мрежи, попадат Армения, Германия, Иран, Израел, Китай, Русия, Украйна, САЩ, Великобритания.

Според доклада, разпространението на дезинформация в социалните мрежи е със засилена активност след президентските избори в САЩ през 2016 г. и след референдума във Великобритания за излизането от ЕС.

Ръководителят на изследователския център в Оксфордския университет Филип Хауърд отбелязва , че манипулациите на общественото мнение чрез социалните мрежи остава като сериозна заплаха за демокрацията.