ЕС пак предупреди Македония да не увърта за българите в конституцията ѝ

Предложението на правителството на Република Северна Македония промените в конституцията да влязат в сила след като страната стане член на ЕС „трудно ще бъде прието”, тъй като вече има решение, одобрено от всички 27 държави членки на ЕС.

Това заяви в интервю за държавната новинарска агенция на Северна Македония МИА новият ръководител на делегацията на ЕС в Скопие Михалис Рокас, съобщава БТА.

„Решението за промените в конституцията е суверенно решение на правителството и е много важно. Уважаваме това как правителството иска да продължи (евроинтеграцията на държавата) и решенията, които иска да постигне, но процесът е съвсем ясен, може да бъде бърз и онова, което отново мога да потвърдя, е цялостният ангажимент за присъединяване към ЕС, което включва и Северна Македония”, казва в интервюто Рокас.

Една от промените предвижда вписването на българите в конституцията на Северна Македония.

Ръководителят на делегацията на ЕС в Скопие отказа да коментира предложението на унгарския премиер Виктор Орбан да посредничи за разговори между Скопие и София. Рокас обясни, че „заключенията на Европейския съвет от юли 2022 г. за Северна Македония ясно казват, че държавата трябва да приеме промените в конституцията”, след което автоматично да се насрочи междуправителствената конференция за отваряне на клъстерите за преговори с ЕС.

„Това е ясно очертаният път, това е възможността. В момента разширяването е в дневния ред на ЕС и ние смятаме, че сега е моментът тази възможност да не се пропуска", каза Рокас.

В отговор на въпрос дали ако промените в конституцията на Северна Македония бъдат гласувани в парламента на страната ЕС „ще бъде гарант, че България няма да има нови условия” към Северна Македония, посланикът на ЕС в Скопие отново уточни, че „процесът на разширяване се основава на единодушие”.

„Трябва да сме наясно с факта, че в целия процес, от момента, в който започнат преговорите, до самия край, когато страната ви стане член на ЕС, е необходимо единодушие. Така че на теория, когато няма напредък в реформите или в прилагането на критериите от Копенхаген, или в хармонизиране на законодателството с това на ЕС, една или друга държава член на ЕС могат да възразят срещу определени части от преговорите, било то в края или в средата на преговорния процес. Това е факт, но като се замисля върху този факт, мисля, че имахме шест кръга на разширяване на ЕС, с различен брой държави, и всички, въпреки пречките, въпреки трудностите, въпреки разочарованията, въпреки дългия процес, станаха членове на ЕС. Мисля, че трябва да го имаме предвид, но и да сме напълно наясно какво включва процесът (на разширяване). А това предполага единодушието и подкрепата на 27-те членки на ЕС по време на целия процес”, заяви Рокас.