ЕС обеща ток и газ за Украйна и фонд за възстановяването ù след войната

Европейският съюз се ангажира да осигури постоянни и непрекъснати потоци на електроенергия и газ за Украйна. Това се казва в Заключения на Европейския съвет относно руската военна агресия срещу Украйна, приети тази нощ.

"Неотдавнашното синхронизиране на украинските и молдовските електроенергийни мрежи с мрежите на ЕС е забележително постижение. То показва, че нашето бъдеще вече е взаимосвързано. Безопасността на украинските ядрени съоръжения трябва да бъде гарантирана, включително с подкрепата на Международната агенция за атомна енергия", пише в документа.

ЕС се ангажира да окаже подкрепа на украинското правителство за посрещане на непосредствените му нужди, а след прекратяване на руското нападение - за възстановяването на демократична Украйна. За тази цел Европейският съвет е съгласен да разработи доверителен фонд "Солидарност с Украйна" и приканва международните си партньори да участват в него, като призовава подготовката да започне незабавно. Той призовава Комисията да продължи да предоставя техническа помощ, за да помогне на Украйна да осъществи необходимите реформи.

Европейските лидери определят като военни престъпления действия на Русия в Украйна:

"Руската военна агресия срещу Украйна грубо нарушава международното право и води до масови загуби на човешки живот и наранявания на цивилното население. Русия насочва нападенията си срещу цивилното население и атакува граждански обекти, включително болници, медицински заведения, училища и убежища. Тези военни престъпления трябва да бъдат прекратени незабавно. Отговорните лица и техните съучастници ще бъдат подведени под отговорност в съответствие с международното право".

Съветът призовава руските сили незабавно да осигурят безопасни пътища от обсадените Мариупол и други градове към други части на Украйна, както и да доставят хуманитарна помощ там.

Европейските лидери призовават още всички държави да се присъединят към наложените от ЕС санкции.

"Европейският съюз досега е приел значителни санкции, които оказват огромно въздействие върху Русия и Беларус, и продължава да е готов да отстрани пропуските и да се насочи към действителното и евентуалното им заобикаляне, както и да действа бързо с по-нататъшни координирани строги санкции срещу Русия и Беларус, за да осуети ефективно руските възможности за продължаване на агресията - се казва в Заключенията. - Европейският съвет призовава всички държави да се присъединят към тези санкции. Трябва да бъдат прекратени всякакви опити за заобикаляне на санкциите или за подпомагане на Русия с други средства."

В Заключенията се посочва още, че Европейският потвърждава ангажимента си да подкрепя Република Молдова и нейния народ.

САЩ

Вчера към Европейския съвет се присъедини и президентът на САЩ Джо Байдън. Лидерите са обсъдили единен отговор на ЕС и САЩ на "непровокираната и неоправдана военна агресия на Русия в Украйна". Направили са и преглед на текущите си усилия за налагане на икономически разходи на Русия и Беларус, както и на готовността си да приемат допълнителни мерки и да прекратят всякакви опити за заобикаляне на санкциите, се казва в съобщение на Съвета.

Лидерите са поели ангажимент да продължат да предоставят хуманитарна помощ, включително на съседните държави, приемащи бежанци.

Шарл Мишел

За заседанието вчера Шарл Мишел бе преизбран за председател на Европейския съвет. Мандатът му ще е от 1 юни 2022 г. до 30 ноември 2024 г. Той е третият пълноправен председател на Европейския съвет след създаването на този пост на 1 декември 2009 г. съгласно Договора от Лисабон.

Мишел зае поста на 1 декември 2019 г. с мандат от две години и половина. Както досегашните си предшественици Херман ван Ромпой и Доналд Туск, той ще остане ръководител на Европейския съвет за общо два мандата.

Мишел бе премиер на Белгия (2014-2019 г.) и председател на партията Реформистко движение, част от групата "Обнови Европа" в Европейския парламент, в която членува и партията, основана от френския президент Еманюел Макрон.

Нови санкции от Австралия

Междувременно Австралия въведе нов пакет санкции срещу беларуски граждани, включително президентът Александър Лукашенко и членове на семейството му. Обяви ги външният министър Марис Пейн.

Санкциите са срещу президента, сина му Виктор и съпругата му Галина. В списъка са включени началникът на генералния щаб на беларуските въоръжени сили Виктор Гулевич, заместниците и помощниците на министъра на отбраната заради това, че са позволили на Русия да транспортира военнослужещи, тежко въоръжение и танкове в Украйна.

"Правителството на Беларус и президентът Лукашенко продължават да оказват стратегическа подкрепа на Русия и на въоръжените ѝ сили, които извършват посегателство срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна", заяви Пейн, като отбеляза, че санкциите срещу сина на Лукашенко се въвеждат заради това, че той е "заемал ръководни длъжности в правителството на страната и е имал отношение към въпросите на националната сигурност".

По-рано Австралия въведе санкции срещу Беларус, включително и срещу министъра на отбраната.