Едно момиче по фронтовете на Украйна: Лиман

Лиман е град в Донецка област, Източна Украйна. По-точно Лиман е бил град в Донецка област. Това, което е останало от Лиман, са руини.

Намира се в северната част на областта, в Краматорския район, на 14 километра от фронта.

Основан е през 1667 година от казаци, част от Изюмския полк. По време на Украинската революция (1917-1921) Лиман първо е част от Украинската народна република, после попада в ръцете на болшевиките. Още тогава е прифронтова територия. Жителите на Лиман са преживели гладомора от 1932-1933 година. По време на Втората световна война селището е било окупирано от германците. Лиман е обявен за град през 1938 година.

До 2014 година в община Лиман са живели 43 000 души. След това там се преместват още 8500 души от окупираните части на Донецка и Луганска област. През април 2014 година градът е временно окупиран. По-късно през същата година е освободен от въоръжените сили на Украйна.

В началото на пълномащабната война Лиман отново е окупиран. На 29 май 2022 година руските окупатори издигат знамето си над града. Следва обкръжение на вражеските войски. Лиман е освободен за втори път по време на Руско-украинската война на 1 октомври 2022 година. След второто освобождение, в Лиман е открит масов гроб със 187 трупа.

От тогава до сега, заради близостта си до фронта, Лиман е обстрелван ежедневно. Загинали са много цивилни. 85-90% от жилищните сгради са разрушени или пострадали. В началото на август в община Лиман са останали да живеят 8832 души, 245 от тях – деца. В средата на същия месец беше обявена задължителна евакуация. В града са останали 16 деца, които предстои да бъдат евакуирани.

ЖП гарата в Лиман е много голяма. Построена е през 1911 година. В момента е разрушена. До Лиман и около него се намират Сините езера, там е имало много зони за отдих, плажове и развлечения. Недалеко от града се намира и Националният природен парк „Света гора“. Всичко това сега е, може да се каже, зона на бойни действия.

ЖП гарата

Пътуването през такива градове е тежко. Разбитите домове, в които се виждат остатъците от живота на техните обитатели, разрушените училища, детски площадки, магазини… И тук-там баби и дядовци, които се движат като призраци сред разрушенията и спомените си от миналото.

В Лиман живеят предимно възрастни хора. Тъй като огромната част от сградите са разрушени, а и заради обстрелите, хората живеят в мазета и укрития. Защо не се евакуират, е въпрос, на който отговорът е различен за всички. Има малка част, които чакат руснаците. Повечето хора просто нямат къде да отидат, тъй като получават ниски пенсии, с които е невъзможно да си наемат жилище другаде, да плащат сметки, да си купуват храна и т.н. Също - това е основна разлика между украинците и нас, българите, тук хората са много привързани към родното си място и домовете си. За тях местенето от град в град е сериозен проблем.

В града работят малко магазини. Храна, лекарства и други необходими вещи носят предимно доброволци. Доброволци евакуират и животни останали без стопаните си.

Жителите на Лиман, както и на останалите градове близо до фронта, не обичат да разговарят с журналисти. Борис Сачалко от „Радио Свобода“, който е бил в Лиман малко след освобождението на града, казва: „Много жители, независимо дали подкрепят Русия или Украйна, изобщо не говорят с журналисти. Ние сме вече четвърти час в Лиман и за това време сме записали само пет коментара. Месните, не пред камерата, казват, че се боят да не се върнат отново руските войници, и добавят: „Тогава за всяка казана дума ще трябва да отговаряме“. Тези възгледи на хората не са се променили от есента на 22-ра досега.

Докато се разхождам в Лиман, минавам покрай разрушени къщи и блокове, до които има надписи „Внимание мини“. Руснаците са минирали и руините. Докато снимам, ми потичат сълзи. Усещането е, че от една страна трябва да се покаже на хората в България и света какво се случва в градовете на Донбас, а от друга - че снимаш човешкото нещастие и преминалата смърт.

Въпреки войната, пролетта тук е отново красива. В целия град са цъфнали лалетата. Дърветата са напъпили. Сякаш за да напомнят, че животът винаги побеждава смъртта. Че природата е по-силна от човешкото безумие. И да вдъхнат радост на хората, излезли за малко от подземията, и на военните, които защитават страната си.