Едно момиче по фронтовете на Украйна: Изюм – разрушения и улично изкуство
Изюм е град в Харковска област. Намира от двете страни на река Северски Донец, в Източна Украйна. Две години и половина след началото на войната с Русия мостовете тук са разрушени, а по-голямата част от града е станала жертва на бомбардировки. В началото на руската инвазия през 2022 година градът е 162 дни под окупация. В момента се намира на 50 километра от фронта.
В една много известна украинска песен се пее „Там, където е имало живот, а вече няма“. Тези думи навярно най-точно описват случващото се в градовете, които са на фронта или са преживели окупация.
Пътувам от Славянск към Харков и на входа на Изюм ме посрещат цветни графити: „Слава на Украйна“, „Украйна – това е моят дом", "Украйна – това е моето семейство", "Свободата – това е моята съдба“. А също и разрушен параклис. На стената му е изрисувана котка-ангел, която държи картата на страната.
Уличното изкуство има много проявления в този град. На една от многото разрушени сгради в центъра стои графит с послание „Ще изградим заедно просперитет“. На друг разрушен блок има огромен графит с Джон Ленън и надпис „Дайте на мира шанс“. Намира се на улицата, която носи името на певеца.
Изюм е град-призрак. Особено странно е усещането, когато минаваш от там през нощта. В тъмнината много рядко се виждат светещи прозорци. Тогава разрушенията изглеждат много по-страшно отколкото през деня, усещането за смъртта не те напуска. И неминуемо си задаваш въпроса – защо? На кого са нужни всичките тези разруха и смърт?
В Изюм, въпреки всичко, има засадени цветя, парковите площи се поддържат. Площадът на центъра е възстановен, има надпис „Аз обичам Изюм“, зад него храстите са подрязани красиво, изписвайки „Слава на Украйна“. Най-важното – на площада се вее украинското знаме. Има високоговорители, чрез които, когато не дават сигнал за въздушна тревога, звучи съвременна украинска музика.
В града са останали да живеят малко хора, населението се е стопило над два пъти от началото на пълномащабната война. Работят магазини за военните, кафенета, ресторанти, бензиностанции. Лятото жителите плажуват по бреговете на река Северски Донец.
Трагедиите, които е преживял градът, са много. След деокупацията са намерени масови гробове. Хората са се укривали в подземията с месеци. До един от силно разрушените блокове в центъра на града има малка вратичка, водеща към подземието му. Там има надпис „Хора“. Друг блок е бил ударен от ракета. Загиват 44 души. На една от двете му части има нарисуван слънчоглед. От другата страна е нарисувана горяща свещ с надпис „Бягай, кацап“. Около останките от блока има снимки на хората, които са живели в него, детски играчки, вещи на жителите… В една от разрушените стаи виждам гардероб, в който все още висят дрехите на обитателите.
Дупките от куршуми са навсякъде - по автобусните спирки, по вратите, по църквите, по колите…
Разговора ни с Горица в студиото на OFFNews можете да видите тук:
Репортажът е част от поредицата "Едно момиче по фронтовете на Украйна" на кореспондента на OFFNews в Украйна Горица Радева
Още от поредицата: