Една година след референдума за Брекзит: какво се случи
Точно преди една година британците гласуваха на референдума за излизане на страната от Европейския съюз. Сега темата е все така актуална, особено след като преди дни официално започнаха и преговорите за Брекзит.
Референдумът беше насрочен от бившия британски премиер Джеймс Камерън, който подкрепяше оставането на страната в ЕС. Той дори се зарече да подаде оставка, ако британците гласуват за Брекзит.
На референдума гласуваха 33 551 983 души, като 51,89% гласуваха за излизане на страната от ЕС.
Камерън подаде оставка и беше заменен от Тереза Мей, която обеща формалният процес за Брекзит да започне до края на март тази година.
Процедурата за започване на Брекзит обаче мина и през съда, който трябваше да реши дали премиерът може да задейства член 50 от Лисабонския договор без одобрението на депутатите, след като повечето се обявиха за оставане на страната в ЕС преди референдума.
В крайна сметка решението за започване на двугодишния период на излизане на страната от ЕС беше одобрено от Камарата на лордовете и Камарата на общините, а на 16 март кралица Елизабет II подписа закона, упълномощаващ правителството да задейства член 50 от Лисабонския договор.
Решението за Брекзит доведе и до реалната възможност Шотландия да се отдели от Великобритания. Първият министър на Шотландия Никола Стърджън обяви, че ще настоява за нов референдум за отцепване от Великобритания, след като 62% от шотландците гласуваха за оставане в Европейския съюз.
На референдума през септември 2014 г. 55,3% от жителите на Шотландия поискаха оставането на страната им във Великобритания, но проучвания веднага след решението за Брекзит посочиха, че този процент е намалял.
Решението за Брекзит повлече след себе си и опасенията, че други страни ще последват примера на Великобритания.
Преговорите за Брекзит започнаха на 19 май под знака на отслабените позиции на премиера Тереза Мей и Консервативната партия, която загуби мнозинство в парламента след инициираните от Мей избори с цел именно да засилят позициите ѝ преди началото на преговорите.
Мей значително смекчи тона след резултатите от изборите, което рязко контрастира с позицията ѝ за твърд Брекзит преди вота. Тогава тя дори обвини европейски политици в отправяне на заплахи към Великобритания с цел да повлияят на предстоящите избори в страната.
Тя настоя, че европейски представители и европейски политици се опитват да се бъркат и да влияят на предсрочните избори, като допълни, че в Брюксел има и хора, които не искат да има успех на преговорите за напускане на Великобритания на ЕС.
Вчера, само няколко седмици след изказванията за заплахи от страна на Брюксел, Тереза Мей заговори за това европейските граждани във Великобритания да получат статут на "уседналост" след Брекзит.
Ако предложението бъде прието, на около 3 млн. европейски граждани ще бъде позволено да останат на Острова след Брекзит, като самата Мей обяви предложението си за "честно и сериозно".
Мей дори посочи, че не иска да разбива семейства, в което анализаторите видяха знак, че съпрузите и децата на получилите такъв статут европейски граждани ще могат да се присъединят към тях във Великобритания, а началото на преговорите беше определено като "разумно".
Впечатление направиха и коментарите на европейски политици и лидери във връзка с Брекзит през последните дни.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви, че си мечтая за отмяна на Брекзит, като цитира в изказването си "Imagine" на Джон Ленън.
Темата коментираха и редица европейски лидери, макар и без ентусиазма на Туск.
Германският канцлер Ангела Меркел обяви, че въпросът вече е от второстепенно значение, като по-важно в момента е да се запази единството на останалите страни членки на ЕС.
Британските издания също не пропуснаха да отразят годишнината от референдума за Брекзит, като проевропейски настроените, сред които и "Гардиън", изразиха притеснения, че във Великобритания цари хаос след решението за Брекзит, тъй като британците все още не могат да се разберат какво искат и как да го получат.