OffNews.bg

Чавушоглу: Турция се намеси за поправките в българския закон за вероизповеданията

„Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени“, заяви външният министър на южната ни съседка Мевлют Чавушоглу в публична реч.

Той посочи, че „сега Главното мюфтийство има някои дългове, в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти“ и в опит да се намери решение, той отново се свързал със София. Но с кого – не уточни. В словото си в центъра за обществено образование Чавушоглу каза, че Анкара „ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това един от приоритетите на външната политика на страната“.

Днес депутатите окончателно приеха последните промени в Закона за вероизповеданията и разсрочиха натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години. На практика обаче тази промяна е в полза само на Главното мюфтийство, тъй като другите религии почти нямат данъчни задължения, а неговите възлизат на малко над 8 млн. лв. На първо четене, по предложение на Цветан Цветанов от ГЕРБ и Мустафа Карадайъ от ДПС, законът предвиждаше цялостното опрощаване на дълговете, но след остра реакция от страна на обществото, те се отказаха от този вариант.

Според управляващите причината за отсрочката е, че мюфтийството трябва да започне да се ползва от възможността да получава държавни субсидии в размер до 15 млн. лв. на година възможно най-скоро, което не можеше да стане реалност при наличието на задълженията. Това е с цел да предотврати нуждата от финансиране от страна на турския Дианет (службата, която отговаря за вероизповеданията в южната ни съседка). В началото на месеца главният секретар на мюфтийството Джелал Фаик потвърди пред bTV, че от 5 години насам мюфтийството получава по 2 млн. лв. годишно от Дианета. 

Според новите промени вероизповеданията могат да поискат отсрочка до 10 г. за погасяване на задълженията си, в това число данъци, задължителни осигуровки и други публични задължения. През това време все пак ще дължат основния лихвен процент.

Първият дипломат на Турция подчерта, че отношенията с България следва да бъдат доразвити, особено в областта на правото и именно в тази посока те се засилват. Освен за социалната сигурност на сънародниците си в чужбина и тези с турско гражданство, Турция „подписва всякакви споразумения и прави всичко възможно, за да не стават тези хора жертви“. „Ние имаме предвид всички измерения на съседските отношения между България и Турция и винаги се стремим те да са в интерес и на двете страни. Знаем и потребностите на братята ни от България, които живеят тук, например гражданството. България разрешава двойното гражданство, вие пристигате и живеете тук, но срещате и проблеми поради липсата на турско гражданство. И ние не сме безразлични към този проблем“, каза Чавушоглу три дни преди местните избори в страната му.

Той се спря и на времето на разпада на СССР, когато „братята от Средна Азия и турският свят имаха големи очаквания от Турция“, но Анкара не е успяла да ги оправдае. „Защото нямахме силата. Ту политически, ту икономически кризи, правителства падаха, преврати ставаха, модерни преврати, постмодерни опити за преврати… Тогава тези страни обърнаха посоката. Започнахме да обединяваме тюркския свят в политически и културен смисъл, създадохме нови структури. Ако Турция беше мощна, както днес, геноцидът в Босна и Херцеговина нямаше да се случи. През 1989 г. Тургут Йозал алармира, че нашите сънародници в България са жертви на преследване и насилие, но ако това беше днешната силна Турция, това насилие нямаше да се случи. Тогава не бяхме толкова силни, на международната арена гласът ни не се чуваше така ясно“, коментира Чавушоглу и уточни, че не иска да критикува никого. Той допълни, че предстои откриването на европейски център на Турския съвет в Будапеща.