Близки на мобилизирани от Курск настояват роднините им да бъдат изтеглени от фронтовата линия

Роднини на мобилизираните от Курск се отправят към руско-украинската граница с искане военните командири да изтеглят роднините им от зоната на бойните действия в района на Сватово, Луганска област. От кратките им разговори със синовете и съпрузите им се потвърждават съобщенията за тежки загуби в частите, които са били хвърлени на фронтовата линия веднага след транспортирането им в Украйна. Мобилизираните твърдят, че командирите не им позволяват да се оттеглят под заплахата да бъдат застреляни, съобщава Би Би Си.

Става дума за войници, изпратени в Луганска област от два тренировъчни центъра във Воронеж. През уикенда имаше съобщения за масови смъртни случаи и наранявания на мобилизирани мъже, попаднали на огневата линия в района на Сватово и Макиевка. А руското военно командване запълва дупките на фронта с мобилизирани хора.

Десетки съпруги и майки на мобилизирани от Курска област са пристигнали във Валуики, Белгородска област. Според роднини най-малко хиляда мъже от този регион, мобилизирани през октомври, са прекарали две седмици в обучение във Воронеж и са били отведени на фронтовата линия на 1-2 ноември.

Това се случва въпреки уверенията на представителите на военното подразделение във Воронеж, че новите войници ще бъдат на втора или трета линия на отбрана, а не на първа линия.

"Те бяха разпръснати по цялата линия от Харков до Макеевка", разказва Екатерина, съпруга на един от мобилизираните, Сергей Р. Преди мобилизацията 30-годишният Сергей е работил като шофьор.

Катерина общува със съпруга си на 1 ноември, когато той все още е на "обучение". След това на 7-ми, когато остатъците от неговия отряд от неколкостотин души достигат до село близо до Макиевка от линията на огъня след силен обстрел.

Заедно със Сергей има още 150 души. Те не могат да навлязат по-навътре в територията, контролирана от руските войски - пътят им е преграден от руски контролно-пропускателни пунктове. "Той се обади снощи: те са се отдалечили от фронтовата линия, скрили са се в някакво село и не могат да излязат оттам, защото на КПП-тата просто не ги пускат. Заплашват ги с незабавна екзекуция", разказва Катерина за разговора със съпруга си.

Разказът на Сергей повтаря голяма част от това, което казват роднините на други мобилизирани мъже в този участък на фронта: войниците, въоръжени само с автоматично оръжие, са постоянно под обстрела на украинската артилерия.

"В понеделник той се обади и каза: "Тук сме на фронтовата линия, изоставени сме тук, нямаме с какво да стреляме и сме в много трудна ситуация, бягаме от "градушката", бягаме от куршуми, от огън".

Има ранени и загинали, включително от неговата рота. Той моли за помощ по всякакъв възможен начин.

На 150 мъже се пада по един мобилен телефон, с който всеки от войниците може да се обади на роднините си за минута и половина.

"Той се обаждаше и казваше: "Жив съм. Все още не е мъртъв." Това са неговите думи. Попита как е дъщеря му и това е всичко. Накратко, това е ситуацията, в която те бяха изоставени. Попитах го: кога изобщо сте яли или пили там? Той каза: "Последният път беше преди три дни, когато пихме вода." И това беше всичко. Няма нито храна, нито вода, нито нищо. И те няма да бъдат изведени оттам", разказва жена му.

Нито Сергей, нито Екатерина са подозирали, че това може да се случи. "Не, разбира се, че не. Беше обещано, че мобилизираните ще бъдат поставени на третата линия. Надявахме се и разчитахме на това."

Кръстове и заплахи

"Помогнете ни. Пишем писма, обръщаме се към всички власти - пишем писма, но никой не ни слуша. Вторият ден приключи. Момчетата молят за помощ, но тя не им се оказва", казват група жени, роднини на военнослужещи от Курск, които записаха видеопослание във Валуики.

Засега контактите между 70 и 100 роднини се ограничават до контакти с представител на временната военна прокуратура във Валуики, която приема молби от роднини, искащи да разрешат на войниците да напуснат зоната на бойните действия.

Някои обаче се страхуват да кандидатстват. "Носят се слухове, че тези, срещу които са подадени молби, веднага ще бъдат обявени за дезертьори", казва Виктория Н., която е дошла във Валуики от Курск. Съпругът ѝ Олег и група от 60 души излизат в село Старобелское.

"Там имаше 60 души, третата рота. Там имало ранени, те отишли да ги приберат, но докато се върнат, вече нямало никой и те пътували на автостоп или стигнали пеша. Намериха някакъв командир. Командирът ги заведе в Старобелск, в кабинета на коменданта. Но те не знаят къде ще отидат след това. Искат да ги обявят за дезертьори - тези 60 души", казва Виктория.

Освен това завръщащите се от фронтовата линия са заплашвани от офицери. Няколко души съобщават, че тези, които отказват да се върнат на фронтовата линия, са коленичили и са им нарисували кръст на челата с обяснението, че ще бъдат застреляни след това. Според Виктория на съпруга ѝ и на други хора е било казано, че семействата на тези, които са отказали да се бият на фронта, ще получат смъртна присъда и че няма връщане назад.

Друга жена от Курск казва в записано видеосъобщение, позовавайки се на съпруга си, че седем мъже от първата рота, изпратени на фронтовата линия веднага след пристигането им в Луганска област, са се върнали в подразделението.

"След това командирът на ротата вързал ръцете на тези седем мъже, нарисувал кръстове (на челата им) със зелена боя и започнал да ги бие, наричайки ги дезертьори. След това той отвел мъжете и никой повече не ги видял. След това на бой беше изпратена още една, четвърта рота. Всички се върнаха, казаха, че там ги убиват, и чуха нашите да казват по радиото: "Играчките пристигнаха, можете да стреляте", обяснява жената.

По-късно един от мобилизираните разказва, че офицерът, който размахвал кръстове срещу завръщащите се войници и ги заплашвал с оръжие, е полковник Самвел Матасян, който е бил с мобилизираните войници още от пристигането им във Воронеж и им обещал, че няма да бъдат пратени на фронта. 

Когато четвърта рота се връща, съветва войниците от трета рота да не отиват на фронтовата линия. "След това други войници видяха в полето, че ги удрят нашите войници."

Роднините предполагат, че чрез поставянето на части от мобилизирани мъже на фронтовата линия редовните части са се надявали да разберат откъде стреля ВСУ. "Те бяха хвърлени там на малки групи, за да разберат къде са украинците", твърди говорителят във видеопослание.

Както мобилизираните, така и роднините са в неведение. "Какво чухте? - Нищо, а вие какво ще кажете? - Нищо", казва Виктория на съпруга си. - Имаме такива новини, ужасни новини. Кажи ми, вярно ли е това, което се случва: собствените им хора бяха изоставени, те казаха: "Играчките пристигнаха", те застреляха собствените си хора? - Не знам за техните собствени, но за "играчките" - да", отговори съпругът ми.