Азербайджан и Армения се готвят за война. Съветът за сигурност на ООН свикан спешно
Увеличава се броят на жертвите от възпламенилия се отново конфликт между Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах. Растат опасенията, че двете страни се готвят за война. Междувременно днес се свиква спешно Съветът за сигурност на ООН по искане на Германия и Франция. Разговорите ще се проведат при закрити врата.
Конфликтът за кавказката територия - официално азерска, но населена с етнически арменци и неконтролирана от Азербайджан - бе подновен в неделя, а боевете се разпалиха в понеделник. Още вчера стана ясно, че жертвите са няколко десетки, но цитираните от световните медии данни бяха между 20 и 40. Снощи стана ясно, че те наброяват близо 100 души, писа Deutsche Welle.
Азерските сили предприеха "мащабно нападение в южната и североизточната част на Карабах", обяви говорител на арменския министър на отбраната Артсрун Хованисян в понеделник вечерта. Около 200 военни са били ранени, твърди арменското министерство на отбраната, повечето от които са с леки наранявания и са се върнали на бойното поле.
Властите в сепаратисткия регион Нагорни Карабах казват, че повече от 26 техни войници са били убити в понеделник вечерта, с което общият брой на загиналите военни става 84. С тях общият брой на жертвите достига 95, убити са и 11 цивилни - 9 от азерска и 2 от арменска страна.
Най-кръвопролитните боеве в региона от 2016 година насам увеличиха опасенията от нова война заради спорната от десетилетия територия.
Съветът за сигурност на ООН се очаква да проведе спешни разговори за конфликта в Карабах днес според дипломати, цитирани от AFP. Срещата, поискана от Франция и Германия, ще се проведе при закрити врата.
Рано сутринта в понеделник генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова за прекратяване на огъня и незабавно започване на преговори между лидерите на двете страни.
Мобилизация за война
И двете страни обявиха извънредно положение. В Азербайджан то е частично, обхваща част от територията, съгласно президентски указ от понеделник сутринта. Армения обяви генерална мобилизация в неделя.
Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел обяви в Туитър, че е разговарял с министри от двете страни и е подчертал необходимостта към завръщане към масата на преговорите под егидата на Минската група на ОССЕ (създадена през 1992 г. от Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, за да насърчи мирно, договорено разрешаване на конфликта между Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах). Тя се ръководи от Русия, САЩ и Франция. Борел е добавил, че конфликтът не може да се разреши по военен път.
Руското външно министерство призова двете страни да покажат сдържаност, според руската агенция Интерфакс. Русия е съюзник на Армения.
Подобно на Русия китайското външно министерство призова към сдържаност и заяви, че страната му са надява двете страни да успеят да разрешат конфликта с диалог, предава агенция Ройтерс.
Докато голяма част от международната общност призовава за намаляване на напрежението, турският президент Реджеп Таип Ердоган настоява Армения да прекрати "окупацията" на Карабах.
"Дойде времето кризата в региона, която започна с окупацията на Нагорни Караба, да приключи", казва той и допълва, че азерите трябва да вземат нещата в свои ръце.
Армения обвинява Турция в намеса в конфликта. В понеделник арменският посланик в Русия заяви, че Турция е изпратила бойци от Северна Сирия в Азербайджан, за да подкрепи съюзника си, след като Ердоган му е обещал пълна подкрепа срещу Армения.
Арменското външно министерство обвинява Турция и за това, че е осигурила "директно присъствие на терен" в изявление, цитирано от Ройтерс. Азерският президент Илхан Алиев отхвърля тези твърдения.
"Слуховете за военни от Сирия, разположени в Азербайджан, са още една провокация от арменската страна и пълна глупост", казва негов съветник, цитиран от Ройтерс.
Говорителят по външната политика на ЕС Петър Стано коментира пред AFP, че Брюксел не може да потвърди обвиненията на Армения, но е отправил предупреждение срещу външна намеса, казвайки, че "никаква външна намеса в конфликта не е приемлива".