За първи път в България ректор на университет си отива за плагиатство

Продължава от стр. 1

Вторият арбитър също е категоричен, че е налице плагиатство. Преписвано е от: книга на Уей Ша и С. Малинов, статия на проф. Скулев и С. Малинов от 2005 г., дисертацията на Св. Стоянов от 2015 г., статия от колектив от трима автори от 2012 г., статия от колектив от трима автори от 2013 г., дисертацията на Т. Мечкарова от 2015 г., статия на Т. Мечкаров от 2014 г., статия от авторски колектив от трима души от 2014 г., както и от статия от авторски колектив от четирима души. Преписвано е и от дисертацията на Ивайло Неделчев от 2015 г.

Според арбитъра налице е 100% плагиатство.

Третият арбитър е категорична като останалите арбитри.

Преписвано е от книгата на Уей Ша и С. Малинов, от дисертацията на С. Стоянов от 2015 г. и публикация на трима автори от 2013 г., от дисертацията на Т. Мечкарова от 2015 г., от дисертацията на И. Неделчев от 2015 г. От осем представени самостоятелни публикации пет са изцяло преписани от чужди автори и според арбитъра категорично е налице плагиатство.

Контраобвинения

Уличеният професор Росен Василев получава становищата на арбитрите на 19 октомври 2018 г. и депозира свое в отговор на 23 октомври. Твърди, че колегите му не са достатъчно компетентни, за да го проверяват. А също, че има конфликт на интереси. Арбитрите отхвърлят обвиненията и застават зад становищата си.

Комисията

При така констатираните факти на тримата арбитри Комисията по академична етика е категорична: професор Росен Василев е "представил в конкурса за професор като собствени публикации редица чужди трудове, като техните автори дори не са цитирани или посочени в библиографията. С действията си той безспорно е извършил плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ, според който плагиатство е представянето за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, без позоваване или цитиране в процедура за заемане на академична длъжност".

Тя отхвърля претенциите на професора към колегите му.

Първата е, че шестимата проверявали го не са включени в регистъра на НАЦИД - това не е вярно, фигурират с имената си, академичните си длъжности и наукометрични показатели в регистъра, пише комисията.

Второто е, че те нямат научни степени и не са специалисти в научната специалност, в която са проведените конкурси. То също е  неоснователно. Петима от назначените арбитри са специалисти в професионално направление „Машинно инженерство“, в което професионално направление е и защитата на дисертационния труд за придобиване на научната степен „доктор на науките“ от страна на проф. Василев, пише комисията. В тази област са и две от статиите, представени в процедурата за заемане на академичната длъжност „професор“, в които се твърди наличие на плагиатство. Шестият професор е специалист в професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“, в което попадат три от статиите, предмет на проверка и в което е защитата на професурата.

Той твърди още, че назначените арбитри са в конфликт на интереси с един от подалите сигнали, а комисията също твърди, че обвинението е неоснователно.

"Съвместното участие на част от назначените за арбитри лица с жалбоподателите в научни журита не е проявна форма на конфликт на интереси, доколкото от същото не могат да бъдат извлечени никакви данни за наличие на „частен интерес“ за назначените арбитри по смисъла на §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ. В становището на проф. д-р Р.В. не се конкретизира каква облага от нематериален характер вкл. привилегия или почести, помощ, подкрепа или влияние е налице е оказана от жалбоподателите на лицата, назначени за арбитри", пишат членовете ѝ.

Проф. Василев твърди, че няма плагиатство и се позовава на произнасяне на прокуратурата. По този повод в доклада се казва:

"Възражението, че е налице произнасяне на прокуратурата със становище, че не е налице плагиатство в проверяваните процедури е неоснователно. Престъплението „плагиатство“ по смисъла на чл. 173 от Наказателния кодекс не съвпада като фактически състава и предпоставки с „плагиатството“ по смисъла на §1, т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ. Допълнително - престъплението по чл. 173 е от частен характер и прокуратурата няма компетентност в подобни производства".

Професорът представя 26 документа: рецензии по двете процедури, декларации от някои от неговите рецензенти от двете научни журита, писма от Районна и Окръжна прокуратура – Варна, становище на Ректорския съвет и на Комисията по академична етика в Технически университет – Варна.

За тях Комисията по академична етика към министъра на образованието пише:

"Същите нямат пряко отношение към изложените в становищата на арбитрите твърдения за наличие на плагиатство и съответните констатации, подкрепени с точни извадки от напълно съответстващи текстове, таблици и фигури.

Независимо, че представените от проф. дтн Р.В. материали нямат отношение по същество към становищата на арбитрите, Комисията по академична етика обръща внимание, че проф. Л. Д. в своето писмо, представено с останалите декларации и писма заявява, че частични преписвания наистина има при оформянето на 4 глави от докторската дисертация и че е проявена неоправдана небрежност при оформянето на труда. По смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ тази „неоправдана небрежност“ е плагиатство.

Дори в края на своето становище проф. дтн Р.В. заявява, че е използвал чужди трудове в своите публикации, като някои е цитирал, други – не, тъй като е използвал трудове, писани от него в съавторство. Същевременно липсват всякакви данни за цитиране на участниците – съавтори от него в научната му продукция".

При гласуването в комисията четирима са ЗА, един е ПРОТИВ обявяването на плагиатство в трудовете. Докладът завършва по следния начин:

"С оглед на всичко изложено по-горе, Комисията по академична етика при Министъра на образованието и науката намира, че проф. дтн Р.В. при написването и защитата на дисертационния си труд за присъждане на научната степен „доктор на науките“ и в представените от него научни трудове за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор“ е представил като собствени трудове на свои колеги от Техническия университет - Варна и от чужди автори без съответното позоваване и цитиране – плагиатство по смисъла на §1, т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ , с което е извършил нарушението по чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРАСРБ".

Комисията

Комисия по академична етика председателства Венцислав Динчев (професор в Националния археологически институт с музей при БАН с основни научни изследвания в областта на античната и късноантичната археология и история на днешна България и на Балканите, участващ в научни журита и изпитни комисии). Четиримата ѝ членове са: бившият министър на образованието проф. Николай Денков; проф. Веска Георгиева (Технически университет-София); проф. Радослав Радев (Медицински университет-Варна) и професорът по административно право и административен процес в Софийския университет Дончо Хрусанов.

Кой е Росен Василев

Росен Василев е избран за ректор на Техническия университет във Варна от 2015-а, поема поста на 1 юли същата година. Мандатът му трябваше да изтече през 2019 г.

55-годишният Василев е завършил специалността "Електроснабдяване и електрообзавеждане" в същото висше училище през 1988 г. Тогава то се казва ВМЕИ-Варна. Същата година става асистент по теоретична електротехника, след това - старши и главен асистент.

Дисертационния си труд на тема “Изследване и оптимизация на електроснабдителните системи на промишлени предприятия в режим на понижено натоварване” защитава през 2003 г., хабилитира се като доцент по измервателна електротехника три години по-късно. През 2011-а става заместник-ректор и като такъв отговаря за акредитацията на ТУ-Варна.

Според сайта на университета е автор на над 90 публикации и е член на НТС и IEEE.

Какво следва оттук нататък

Поправка в Закона за висшето образование от тази пролет разрешава на министъра на образованието да назначи служебен ректор при установено плагиатство. Той може да изпълнява управленската длъжност в продължение на шест месеца, до избора на нов ректор.

С назначаването на служебен ректор мандатът на досегашния автоматично се прекратява.

С акт на служебния ректор може да се отнеме научната степен, придобита благодарение на плагиатство - т.е. доктор на науките.

Росен Василев може да се прости и с длъжността "професор", ако бъде уволнен - тоест ако бъде прекратен трудовият му договор с университета. Това също е в правомощията на ректора.

Редакцията на OFFNews остава отворена да публикува становището на проф. Василев по казуса.