За 41 млн. армията прави конкурс за непригодни БМП-та с предизвестен победител

Когато на 1 октомври командирът на ВВС ген.-майор Румен Радев подаде рапорт за уволнение и премиерът Бойко Борисов го разкандърдиса с обещания да даде мило и драго за отбрана, военните зачакаха от небето да се изръси манна небесна. След дни обаче военният министър Николай Ненчев обяви, че за тази година ще се намерят едва към 80 млн. лева. Само за новите изтребители трябва над милиард, а четвърт милиард е нужен за модулните кораби.

Тогава изневиделица се появи и тихичко се промъкна проект за над 41 млн. лева, с който да се купят бронирани бойни машини за Сухопътни войски. Журналистите от ресора зачакаха скандал заради неизбежна далавера. Не чакаха дълго.

На 11 ноември 2015 г. на сайта на МО бе обявена процедура за възлагане на обществена поръчка за покупка на 13 новопроизведени бойни бронирани колесни машини. Прогнозната стойност на поръчката е закована на 41 167 430 лв. без ДДС.

Машината трябва да е многофункционална с 4х4 или 6х6 схема на задвижване. В техническата спецификация се казва, че е предназначена за изпълнение на: бойни действия, включително и в населени места; патрулиране и охрана на обекти; конвоиране; участие в хуманитарни и аварийно-спасителни операции и бойно търсене и спасяване. Освен това от машината се иска да има възможност да изпълнява още допълнителни задачи: разузнаване; десантиране и евакуация на групи от силите за Специални операции; осигуряване управлението на войските и силите.

Към бойната машина са предявени изисквания да осигурява балистична и противоминна защита, да е въоръжена с 12,7-mm картечница и 40-mm гранатомет (разположени на общ въртящ се купол), да има оптикоелектронна система за наблюдение денем и нощем, да е преносима по въздуха от транспортен самолет C-130 Hercules и още нещо изключително важно - машината да се намира в серийно производство в момента, като в последните пет години да е доставяна на минимум трима клиенти, а доставчикът да е изпълнявал гаранционно обслужване на доставените машини в район на мисии на НАТО.

Документи за участие ще се приемат до 11 декември 2015 г. На тяхна база ще се извърши предварителен подбор на кандидатите, които ще бъдат поканени за пряко договаряне с тръжна комисия. На това договаряне трябва да се изяснят цените, сроковете за доставка и гаранцията, които са упоменати в подадените заявления за предварителен подбор. Комисията извършва класиране и на тази база се избира победител, с който се сключва договор.

Опитът от процедурите за обществени поръчки в Министерството на отбраната сочи, че стремежът е обикновено те да се организират на принципа „надбягване на трамваи по един коловоз”. Някакво изключение например направи процедурата за покупка на 27 броя от израелските бронирани машини „Пустинна котка” на военната полиция, но уникалните случаи в МО обикновено възникнат само поради пропуск в системата да се приложат традиционните порочни практики. Още повече, че договорът по стойност е под прага за одобряване от Народното събрание и неговото сключване и изпълнение е оставено изцяло на морала на военния министър.

Истина е, че Сухопътни войски имат остра нужда от нови бойни бронирани машини, защото гонят по полигоните издъхващото вече наследството от презряното тоталитарно минало. Затова първото допускане бе, че тази доставка ще бъде в рамките на приетата съвсем наскоро „Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020”. Там е записано, че ще се работи за реализиране на приоритетния за Сухопътни войски проект „Изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади“. Част от него е и превъоръжаването с ново семейство от бойни машини на пехотата (БМП), които трябва да решават широк кръг задачи и да подобрят маневреността, огневата мощ и мобилността на българската пехота.

В цитираната по-горе Програма е записано на първо време превъоръжаването с тези машини на три батальонни бойни групи, което значи 100-120 машини с разнообразно предназначение. Цената на този проект ще доближи вероятно половин милиард лева.

В публикуваната документация за конкурса обаче ясно е записано, че „колесната бойна бронирана машина е предназначена за окомплектоване на формированията от Сухопътни войски с бойни бронирани колесни машини и за подготовка на военнослужещи, участващи в мисии зад граница”. Мисии зад граница? (Господ, Аллах и Буда да дарят Бойко Борисов със здрав разум и мъдрост да не ходим повече на такива екскурзии!).

Да, машината е предназначена изключително за мисии зад граница, но в нито един документ на МО вече не се предвижда такъв предстоящ вид дейност. Тенденцията е НАТО още в обозримо бъдеще да свие дейността си в своите географски граници и да се пази като от огън от авантюри като в Афганистан и Ирак, а ще се ограничава с въздушни удари като в Югославия, Либия и Сирия.

В тръжната документация естествено няма и дума за използването на тези бронемашини в рамките на батальонните бойни групи, защото те са непригодни за целта. Самият клас БМП предполага много по-тежко въоръжение от малокалибрени автоматични оръдия и управляеми ракети, по-голяма маса, по-добра защита, по-голям десант, а съвременните тенденции изискват да са с колесна схема 8х8 или в краен случай с вериги.

Казано ясно, МО иска да купи бойна техника, която не се вписва в концепцията за превъоръжаване на Сухопътни войски. По-скоро техническите изисквания прилягат практически перфектно към една точно определена бронемашина - американската Textron M1117 Guardian (това е възприето означение в Армията на САЩ, иначе се предлага под търговското название Commando), с каквито нашите Сухопътни войски вече разполагат.

Към допускането за далавера насочва и изискването новата бронирана машина да е въоръжена с 12,7-мм картечница и 40-мм гранатомет, които да са в общ купол. Неговите параметри обаче конкретно сочат купол, който се ползва единствено при M1117 и носи означение UGWS.

В спецификацията е заложено изискването трима души екипаж, плюс четирима души десант. Това също е характеристика на семейството Commando, където екипажът се състои от командир, стрелец и водач.

Както и да се гледат изискванията, няма нещо, което да не се покрива от М1117, а в повечето случаи те почти точно вписват характеристиката на американската машина, например за габарити, преодоляване на водни препятствия и гарантирана максимална скорост.

Положени са неимоверни усилия серията Commando на Textron да е единствената, отговаряща точно на изисквания на българското военно министерство. Казано простичко: на Textron е осигурено място да е челен трамвай в състезанието, а на публиката е отредено да наблюдава тяхната честна надпревара и да аплодира първенеца.

Може би наистина има някаква логика МО да иска да купи още бойни машини от модел, който е бил избран още през 2007 г., заради усвоеното използване и техническо обслужване, методиката за обучение и установените канали за сервиза. Само че не е този начинът! Уместно е да се припомни, че първите 7 машини бяха купени някога в явно и нагло опорочен конкурс. Сега отново се предопределя победителят в уж открита процедура, като това обстоятелство предполага допускането на много смели хипотези относно причините и движещите сили, при това нито една от тях не прави чест на военния министър.

Съвсем коректно е към министър Ненчев да бъдат отправени поне два въпроса с понижена трудност: Има ли други бронирани машини в света освен Textron M1117, които отговарят на всички изисквания на тази конкурсната документация? Каква е концепцията за използването им после в бойните подразделения, след като самият производител Textron ги определя не като бойно средство, а като Armored Security Vehicle, сиреч Бронирана охранителна машина?

Необходима ретроспекция: Предишният конкурс за Guardian

В началото на 2007 г. в МО се заговаря за покупка на нова бойна машина за пехотата. Първоначално зам.-министър Соня Янкулова настоява за по-високи характеристики, но в последствие изискванията еволюират в по-лека машина, предназначена основно за патрулиране на контингента в Афганистан, който има спешна такава необходимост.

Започва пренаписване на техническите спецификации и в края на август тогавашният министър на отбраната Веселин Близнаков дава начало на подготовката за търг за покупката на 7 бронирани машини с проектобюджет от 14 млн. лева и опция за още 53 от същия тип. Окончателната техническа спецификация е изготвена месец по-късно, а през 2008 г. наследилият Близнаков на поста военен министър Николай Цонев директно обявява, че спецификациите са били променяни цели четири пъти, докато най-сетне се нагодят към точно определения модел бронемашина.

Самият търг стартира в средата на октомври 2007 г. при крайно орязани срокове за реализация. Министър Близнаков бърза, защото заделеният бюджет за бронемашините трябва да се похарчи ударно до края на календарната година.

От 11 компании, които купуват тръжна документация, реални оферти предават осем, но шест от тях са дисквалифицирани по различни причини. До пряко договаряне са допуснати две компании – американската Textron със своя M1117 и турската FNSS с извънредно оригиналната си бронираната машина Pars.

На 15 ноември са проведени преки преговори с двете компании, но след 16 часа те са прекратени, без да се стигне до отваряне на ценовите оферти. Няколко дни по-късно е съобщено, че турската компания е дисквалифицирана и победата „служебно” се присъжда на М1117. Според медийни публикации от онова време М1117 не е отговаряла точно на зададените характеристики, въпреки многократните опити за нагаждането им към нея. FNSS решава да обжалва решението във ВАС, но в последствие, в името на бъдещия си бизнес у нас, демонстрира добра воля и оттегля иска си.

Договорът за седемте М1117 е подписан в първите дни на декември 2007 г., а първата доставена машина е показана на парада за Гергьовден на 6 май 2008 г. Междувременно заради забавените доставки са удържани близо 400 000 лв. неустойки. Шест от машините все още са на разположение на контингента ни в Афганистан, а една се ползва за обучение в България.

През 2014 г. САЩ ни дарява още 10 броя усъвършенствани бойни машини от същото семейство, носещи името Commando Select.