Процедури с предизвестен край

Ден след парламентарните избори на страницата на общинското дружество "Център за градска мобилност" се появи покана за обществена поръчка - доставка на 200 мобилни устройства за контрольорите в градския транспорт за скромната сума от 370 000 лева. Наглед нищо притеснително - индикативната цена на едно устройство е 1850 лева.

Малката като стойност поръчка щеше да продължава да не буди притеснение, а по-скоро похвали към екипа на "Център за градска мобилност", ако не беше задължителният по закон "профил на купувача" на интернет страницата им. В него пише, че в края на 2014 година са доставени 200 мобилни устройства за контрольорите в градския транспорт на обща стойност 437 500 лева или по 2187,50 лева на бройка. В момента контрольорите ги ползват. В договора, прикачен към тази поръчка пише още, че гаранцията на всяко устройство е две години - тоест до 2016 година. Отделно от тази поръчка също в "профил на купувача" на "Център за градска мобилност" може да се намeри още една поръчка - за писането на софтуер за мобилни устройства тип AN900 за осъществяване на контрол по редовността на пътниците, която е направена през 2015 година и приключила през 2016 година. По всичко прочетено и описано в нея се разбира, че е бил поръчан софтуер за работа на купените по-рано устройства със съществуващата система на чешката фирма "Микроелектроника", чрез която се издават картите за градския транспорт в столицата. За него са платени 140 000 лева, като от прочетено става ясно, че той е разработен за този тип мобилно устройство.

От пусната поръчка за доставката на нови устройства излиза, че "старите" не са работили даже година и половина, и вече ще ги сменят. А машинките, с които се проверяваха картите преди въвеждането на тези устройства, работиха много години преди това.

Ръководството на "Център за градска мобилност", оглавявано от съветника на Бойко Борисов, е решило да изхарчи половин милион лева с ДДС за доставката на устройство за проверка на картите за пътуване по процедура, която е за определен кандидат, става ясно от поръчката. В техническата спецификация на поръчката са направени малки, но съществени промени спрямо предишната за същия брой устройства, показва сравняване на обявленията. На някои места критериите са намалени, на други - увеличени, така че да се получи идеалният продукт, доставян от определената фирма. Същото съмнение подбужда и процедурата за оценка в тази поръчка - 40:40:20 - цена:техническа оценка:срок на изпълнение.

И ако някога сте си мислили, че "техническа оценка" е нещо много голямо и важно за самата поръчка, то сега трябва да научите, че това е най-добрият начин за придърпване на предпочитания изпълнител към финала и поставянето му начело на класираните. Обичайно в тази категория са критерии, които би трябвало да са задължителни за всеки от кандидатите и да не са дискусионни - като времето за реакция при нужда от ремонт, вид на процесора на устройството, честотата на която работи, конструкцията на устройството. Всеки един от тези критерии в един момент ще "заработи" за предпочитания кандидат. Още 20 точки ще му даде и краткият срок за доставка, който ще обещае, а след това ще промени с едно споразумение към договора. Цената ще е близка до тази, която е индикативна, но няма да я доближава напълно, за да може да се обяснява след това, че не се търси най-ниска цена, а най-добро изпълнение - това е общо взето технологията за всяка обществена поръчка в България, която е нагласена.

Като заговорихме за нагласена процедура, в сайта на общинското "Център за градска мобилност" по време на предизборната кампания има още една поръчка - за 150 000 лева за доставка на система за управление на опашките в един-единствен пункт. Оставям на читателя да прецени доколко е целесъобразно да се изхвърлят през прозореца един път 150 000 лева и втори път още половин милион лева за системи и устройства, които съществуват. Целта видно не е подновяването им през две години, а настаняването на необходимия играч, близък до приятелския кръг на съветника на Борисов.

С тези две поръчки "нововъведенията" в градския транспорт не спират. В тях се включва и младият заместник-кмет по транспорт, който ударно ще изхарчи два милиона лева европейски пари за броене на пътници в една четвърт от градския транспорт.

Така за по 10 000 лева на автобус или тролейбус те ще се сдобият със сензори, които ще смятат слизащите и качващите се в превозното средство. Зевзеци вече питат да не би да се сложат и сензори на перфораторите, за да се брои колко ще дупчат билет, щото в тролейбусите картата може да я "чекнеш", ама в автобусите - сигурно шофьорът ще я сдъвква, за да я провери.

И така към системите, които работят в превозните средства, ще се добави още една - ненужна. Не защото броят на пътниците по една линия няма значение, а защото с нея или без нея нищо няма да се промени. Транспортният интелект на общината може да лъже и да маже колкото си иска, но ако попътува и с градския транспорт, ще разбере какво имам предвид.

Още по-образно тази поръчка може да се обобщи по следния начин - Столичната община ще даде два милиона лева, за да плаши гаргите. Най-умилителни в този проект са мотивите - намаляване на разходите за гориво и оттам замърсяването на околната среда. Точно какво ще се намали от работата на един тролейбус или от един автобус на природен газ? Нали бяха най-екологичният транспорт или вече на "Московска" 33 не си спомнят какво са говорили миналата година. И още нещо - нали си спомняте от по-горе за техническите критерии или предложения. Изненада-а-а - и в тази поръчка те ще са с най-голяма тежест...