Право на отговор по темата за Веницианските складове във Видин

На 5 октомври 2016 г, в новинарския сайт OFFNews, бе публикувана статия със скандалното заглавие: „Венецианските складове: От национален паметник на културата до бар и частна църква“. Заинтригуващо, на пръв поглед, но нека разгледаме някои факти.

В публикуваната информация освен кратка историческа справка за паметника на културата и данни за собствеността на обекта, авторът на статията прави и няколко скандални разкрития във връзка с факта, че Венецианските складове биват използвани от частната църква Християнски мисионерски център – Видин.

Нападайки религиозната общност, журналистът съзнателно пропуска съществени детайли, които хвърлят съвсем различна светлина от тази, идваща от злобните внушения от изнесената информация.

В “скандалните“ разкрития, по някаква причина, е пропуснато да се спомене, че частната църква в продължение на няколко години стопанисва по безупречен начин паметник на културата, за който държавата не полага никакви грижи. Оплаквайки се от поражението върху туристическия бранш заради събирането на вярващи във въпросния обект, авторът на публикацията спести информацията, че същите тези вярващи винаги посрещат любезно и безкористно всички желаещи да посетят Венецианските складове и им осигуряват достъп до помещенията, които заради тяхната грижа са в добре поддържан вид.

Разследващият журналист, създател на сензации, не обърна внимание и на ремонта на външното помещение на обекта, който има своето изражение не само в похарчените финикийски знаци.

Авторът на статията хвърли журналистическата си бомба и с разкритието, че Християнски мисионерски център – Видин е църква, развиваща активна дейност, но е нерегистрирана на територията на община Видин. Журналистът, разбира се, не отрази, че религиозната общност има право да функционира като такава не само заради закона на земния владетел, но най-вече заради неотменимото право на хората да вярват в Исус Христос, без тази вяра да бъде санкционирана от държавата.

Разбираемо е, че свободата на съвестта и свободата на изразяване на верските убеждения са концепции, твърде сложни за съвременните журналисти – ловци на евтини сензации, които „често виждат света през очите на този, който ги наема“ (Тони Харкъп, „Речник на журналистиката“).

Разбираемото обаче не е оправдателно, по-скоро е силно обезпокоително, имайки предвид, че повечето от представителите на журналистическата гилдия възприемат себе си като мисионери, притежаващи силата и властта да са морален коректив на обществото с прогласяване на тяхната истина.

Проблемът е, че морален коректив, който не познава, и дори се противи на Източника на морала, в същността си е фалшив и несъмнено обречен на забвение.

Явор Костов, пастор на Християнски мисионерски център - Видин