По следите на 6 хил. безотчетни лева, за които прокуратурата се ослуша

Ако за едно селско читалище 6000 лв. са една сериозна сума, то за прокуратурата това явно не е така. Два пъти прокурори отказват да разследват изчезването на пари от Народно читалище „Вельо Бурдашки“ - с. Извор във видинската община Димово. Дали заради малката сума, или от нехайство, Районната прокуратура в Белоградчик и Окръжната прокуратура във Видин са сметнали, че липсата на парите и харченето на "безотчетни" средства не представлява интерес за тях и случаят не се нуждае от наказателно преследване.

Сигналът в прократурата е подаден от настоящия председател на читалището Румяна Василева, която в поредица от свои запитвания до читалищното настоятелство преди да заее поста, е установила, че в сметките му би трябвало да са постъпили пари от договор за аренда. След като научава, че такива средства няма, тя сигнализира прокуратурата, която обаче два пъти отказва да разследва длъжностно присвояване и отказва да се занимава с това къде са парите.

Василева оспорва двете постановления пред Апелативната прокуратура в София. В резултат е разпоредено ново разследване - прокурор Чавдар Ангелов е счел, че по сигнала на Василева не е извършена задълбочена проверка, не са проверени факти и обстоятелства в сигнала ѝ, както и не се дава отговор на въпроса къде са и за какво са похарчени близо 6000 лв., постъпили в сметката на читалището.

Документи потвърждават, че би трябвало читалището да е получавало пари. През септември 2014 г., преди да оглави читалището, Василева отправила запитване до ръководството му дали е отдавало собствена земя под аренда и ако да - в продължение на колко години. Секретарят Лиляна Кръстева отговаря, че читалището има близо 50 дка земя, която не е арендувана. В същото тя посочила, че имало „договорка“ с частна фирма – "Силвия 7" ООД, земята да се отдаде под аренда, като фирмата щяла да изплати и пари със задна дата – от 2013 г. Тоест, в период, в който, според отговора на читалището, не е имало сключен договор за аренда. 

Същият ден, когато е пратен отговорът – 7.10.2014 г., е проведено заседание на читалищното настоятелство, на което е взето решение да се сключи договор с въпросната фирма, като в протокола от заседанието е записано, че „фирмата е обещала да плати аренда за 2013 г.“ На заседанието са присътвали Иван Александров - председател на читалището по това време, и членовете Пепа Михайлова, Маргарита Йорданова, Надка Петрова, Лилия Кръстева, Дамянка Павлова.

Любопитното в случая обаче е, че пред следовател Кръстева, Александров и Йорданова свидетелствали, че читалището е имало договор с частната фирма още от 2009 година. 

„Ако са знаели за това, че има сключен договор за аренда, защо на 7.10.2014 г. членовете на настоятелството взимат решение за сключване на договор за аренда, след като това вече е факт“, пише до апелативната прокуратура Василева, която по това време все още не е в ръководството на читалището.

Останалите членове на настоятелството обаче твърдят, че не знаят да е имало такъв подписан договор. Оказва се обаче, че в Агенцията по вписванията се съхранява копие от въпросния договор от 2009 година. Това се потвърждава и от официален отговор на дружеството до настоящия председател на читалището.

От фирмата заявяват, че по сметки на читалището са преведени от 2009 до 2014 г. няколко суми, включително са предоставени и 356 кг. зърно, за чието местонахождение към момента не се знае нищо. От дружеството предоставят и копия от платежни документи, които са на обща стойност близо 6 хил. лв. Оказва се обаче, че по сметките на читалището такива средства не са отчетени. Не са намерени и съответните счетоводни документи.

От протоколите на заседанията на настояелството на читалището от 2008 г. до 2016 г. става ясно, че на нито едно от тях не е взимано решение за сключване на договор за аренда. Не са открити протоколи от заседанията, на които настоятелството да е упълномощило секретарят на читалището Лилия Кръстева за подписването на договор и съответно – за подписването през 2013 г. на анекс към него.

В ролята си вече на председател на читалището Василева свиква събрание на настоятелството на 12 септември 2015 г. и пита Кръстева защо няма копие от договора с фирмата, а тя отговря, че от фирмата не били предоставили такъв. 

Месец по-късно на ново заседание Василева уведомява, че е намерила копие от договора от службата по вписванията. Става ясно, че той е сключен от Лиляна Кръстева през окомври 2009 г. В договора се посочва, че Кръстева е упълномощена от настоятелството на читалището от 2 септември 2009. На въпрос къде е протоколът от заседанието тя отговорила, че е предаден към договора, но нямало копие от него в читалището. "Т.е. Секретарят не оставя документ за архива, уточнява в сигнала си до Апелативната прокураура Василева.

В хода на собственото ѝ разследване се оказва, че през март 2013 година сключен анекс към договора. Според анекса Лиляна Кръстеа е упълномощена от читалищното настоятелство с протокол от 25 февруари 2013 г. да го подпише. Копие от този протокол обаче също липсва в архива на читалището. При проверка в тетрадката за проколи се вижда, че на тази дата, когато трябва да е проведено заседанието - 25 февруари 2013 година, не е отбелязано да е проведено заседание.

На 8 януари 2016 г. е направена ревизия на документите на читалището. При проверката не е намерен договорът за арендата, анексът към него, както и въпросните ордери от фирмата. От настоятелството тогава обясняват, че парите все пак са похарчени за ремонт на сградата на читалището, но... три години по-рано. 

На практика ремонтът на читалището бил 2006-2007 г. Документи доказват, че средствата за тези дейности са отпуснати от община Димово. 

Поредица от нарушения са открити и в касовите книги на читалището, където постъпленията от аренда също не са отбелязани. 

Окръжна прокуратура Видин отказва да образува досъдебно производсво единствено на базата на устните показания на бившия председател на читалището Иван Александров, бивш секретар Лиляна Кръстева и членовете на настоятелството - Маргарита Цветкова (според сигнала - роднина на Кръстева), Иван тошев – отново според сигнала роднина на секретаря на училището, и Даниела Вълчева, която е близка приятелка на Кръстева.

От прокураурата обаче отчитат само незначителни счетоводни пропуски - липсва екземпляр от оговора от 2009 г., както и протоколи от заседаниято на читалищното ръководство и на разходооправдателни документи за изразходвани суми, приемо-предавателни протоколи за наличните в читалището документи при пенсионирането на Кръстева и встъпването в длъжност на новия секретар Дамянка Павлова.

Стига се до извода, че освен деловодните и счетоводни пропуски, не са установени данни за престъпление. 

Според Софийската апелативна прокуратура, извършената проверка от МВР е формална и непълна. Първоначално полицай е разпитал само лицата, за които се твърди, че са участвали в присвояването, обясненията им са повърхностни, неизчерпаелни и необективни и не е направена проверка за истинността им. Не е отговорено на въпросите кой и как е водил или не е водил докуменация и счетоводство и не е установено какви са към момента приходито и разходите на читалището.

Изчезналите документи следва да бъдат издирени и от съконтрагентите на читалището, се посочва в постановлението, както и МВР трябва да установи за какво са харчени парите за периода 2009 – 2015 г., включително и каква е съдбата на зърното. Прокурорът разпорежда и да се отговори на въпроса с какви средства са извършвни ремонтите на читалището през 2006 – 2007 г.

Прокуратурата е възложила и допълнителна проверка по случая като трябва да бъде извършена счетоводна експертиза за начина, по който са се харчили парите.

Според информация на жалбоподателката - към момента срокът на разследването е удължен, но експертиза така и не е назначена. Тя твърди също, че спрямо нея е окзван натиск от сина на бившия секретар на читалището Анатоли Вълов, който е служител на РПУ Видин.