Новите бойни машини на пехотата - евтиното може да излезе скъпо

След години отлагане правителството е на път да купи поне 150 бронирани машини за пехотата в модернизационен проект на стойност 1.46 млрд. лв. (с ДДС) до няколко месеца.

От тях 90 ще са бойни машини, а 60 - спомагателни. Късата листа за последната фаза на процедурата е от 4 чуждестранни фирми, които трябва да представят окончателните си оферти на Министерството на отбраната (МО) до 16 декември. След това военните ще изберат две от офертите и ще проведат изпитания на машините, преди да пристъпят към преговори за сключване на договор.

Според източници на OFFNews обаче е напълно възможно избраните компании да доставят конфигурации от машини с въоръжение, което ще излезе в пъти по-скъпо в следващите години и ще има проблеми при поддръжката. Вместо да инвестират в по-скъпи и по-качествени конфигурации с по-оптимална и сигурна поддръжка за периода, в който ще са в експлоатация, експертите от МО насочват процеса към далеч по-компромисни предложения за нова техника. Склонността България да се спре на по-евтина, но и недалновидно изготвена оферта, е залегнала още в методологията за оценяване на предложенията.

Макар самата методология да не е публична като много други детайли от проекта, който от самото му начало е по-скоро държан в сянка от МО, няколко независими източника на OFFNews потвърждават някои спорни решения, залегнали в процеса на оценка на предложенията. Например, логистичната поддръжка на новите машини се равнява само на 5% от оценката, което показва, че поддръжката у нас няма да е приоритет. При закупуването на нова бойна техника стойността на поддръжката през целия жизнен цикъл често достига до 60% от цялата цена на оборудването – важно е да имаме предвид, че България е на път да придобие машини, с които ще си служи повече от 30 години, така че ремонтът, поддръжката и модернизацията на техниката е от огромно значение. Въпреки това, от МО са преценили, че 5% тежест в метода за оценяване на офертите е достатъчно за елемента, който е сред най-определящите при подобен избор.

Индустриалното сътрудничество пък е спаднало едва до 10% във формулата за оценяване, въпреки че на първоначален етап имаше 30% тежест при избора на доставчик на новите бронирани машини. За последните две години редица политици и отговорни лица, пряко свързани с процеса на модернизация на армията, публично обявиха, че в превъоръжаването на Сухопътните войски ключов фактор за крайното решение ще бъде именно готовността на фирмите производители да работят активно с българската отбранителна индустрия, развивайки нейния потенциал и гарантирайки повече ползи за местната икономика. За много български компании в бранша този проект е реален шанс не само за печалба, но и за придобиване на нови производителни способности, както и за разработване на нови продукти с опция за износ към трети страни. Финалната методология за оценка обаче попарва тези надежди, като смъква важността на индустриалното сътрудничество едва до 10%. Това несъмнено е доста изгодно за онези чуждестранни компании в търга, които планират само довършителни работи по машините да се случват в България, а не истинско индустриално сътрудничество, което да подпомогне местната промишленост и да стимулира родната икономика. Подобно отношение към процедурата е доста странно от страна на военното ведомство, тъй като по този начин България сама пропуска отлични възможности за икономически ползи, с които да компенсира поне малко така или иначе скъпия модернизационен проект.

Тест, като за 1966 г.

Като тежест при финалната оценка за способностите на техниката са заложени цели 45%, при положение че новите бронирани машини ще бъдат избрани без да бъдат тествани бойните им способности или поне не по начин, подходящ за модерната техника от 21 век, с която те ще бъдат оборудвани. Според два различни източници от фирмите, участващи в търга, избраната машина ще бъде тествана само с два типа стрелби. Упражнението ще е същото като за съветския бронетранспортьор БМП-1, който се произвежда в периода 1966 - 1983 г. Тестът ще се извършва на полигон, като стрелбата с оръдието може да се осъществи и от място – екипажът ще има право да спира до 10 секунди преди да стреля. За БМП-1 това е разбираемо, тъй като няма стабилизатор, който да позволи на оръдието да държи на прицел целта и да стреля в движение, но в заданието за новите бойни машини за пехотата се изисква те да могат да водят стрелба с оръдие в движение. МО обаче явно е решено да придобие нова техника за повече от милиард, без реално да види доказателства, че тя покрива заложените изисквания. Източници на медията ни потвърдиха, че резултатите от изпитанията ще се оценяват само с „да“ и „не“, тоест няма да има никакво значение коя машина и коя оръжейна система са се представили по-добре, кои са стреляли по-точно, кои са уцелили мишените без спиране и т.н.

За оценката и съответно за крайния избор няма да има никакво значение и как работят останалите свръхмодерни технологии в новите машини, които се очаква да служат на пехотата ни около 40 г. Конкретните технически задания, изпратени на четирите компании-финалисти, за това с какво трябва да са оборудвани машините, по традиция са секретни. От проекта за инвестиционен разход е ясно, че под бронята трябва да има доста модерна и скъпа техника, която трябва да покрие стандартите на НАТО. В публичната част на проекта някои от задължителните способности на оборудването и въоръжението са описани. То трябва да има техника, която “да записва през деня, нощта и при условия на много ограничена видимост изображения на обекти или действия, представляващи интерес, и да изпращат такива изображения и подпомагащи данни до център със специално предназначение за тяхното обработване/използване/ обобщаване по бърз и защитен начин”. Изисква се и комуникационна и система за обмен на данни, както и автоматизирана система за управление на огъня на самоходна минохвъргачна батарея. Как ще бъдат изпитани тези системи и как ще се провери коя компания предлага по-ефективен комплект на българската армия, така и не става ясно.

Властта: Всичко ще е както трябва

Анатолий Величков, който е заместник-министър на отбраната, твърди, че машините ще бъдат изпитани както трябва.

“Целите и полигона са съобразени с реална бойна обстановка, в която да бъдат изпитани машините. Ако някой чувства притеснение, значи самата му машина не е пригодена”, каза той за OFFNews.

Според него и останалите възможности на машините ще бъдат изпитани, макар и да не разкри как точно ще стане това. Величков заяви, че “целта на инвестиционния проект не е да се спестят пари, а в рамките на тези 1,24 млрд лв. (без ДДС) да накараме изпълнителите на поръчката да дадат повече способности. Не да намалим цените за сметка на загуба на способности, а в обратния смисъл - да изпълним целия финансов ресурс с повече способности”. Величков обясни още, че поддръжката на машините след изтичане на гаранцията им ще бъде възложена на държавните заводи от групата ТЕРЕМ.

Според няколко политически източници и представители на фирмите участници в процедурата, лобитата в управлението на проекта от Сухопътни войски и Министерството на отбраната вече са се насочили конкретно към коя машина да бъде придобита. Изглежда, че покупката ще бъде най-лошият възможен вариант, тъй като ще се придобие евтино военно изделие, което няма да бъде подложено на реални сериозни изпитания, но пък поддръжката му занапред ще бъде скъпа за армията, след като премине гаранционният срок и следователно машините за милиарди ще стоят на трупчета.

Още на стр. 2