Как се краде тракийско съкровище
През 2008 г. жители на новозагорското село Караново изгонват група иманяри при поредния им набег над една от многото тракийски могили в района и сигнализират в общинския музей за случилото се. На място пристига група експерти, начело с доктора по археология Веселин Игнатов, които откриват дълбок 4 метра изкоп, засегнал задната част на каросерията на колесница.
Министерството на културата отпуска по спешност 18 хиляди лева на екипа специалисти за проучване и консервация на обекта, последвани от 100 хил. лева дарение от ОББ. Малко по малко т.нар. Източна могила започва да вади все по-интересни находки и в един момент става ясно, че това е едно от най-големите археологически открития в българската и световната история.
"Няма друга гробница с толкова много оръжия. Открихме парадни оръжия, гладиус, два комплекта копия с врязана украса, запълнена със стъкло, сребърни инкрустации и бисери, най-дългия откриван досега по нашите земи меч с дръжка и топка от слонова кост, махайри, плетена ризница, тока с 4 лебедови глави и сребърни пластини по колана. Натъкнахме се още на съдове за хигиена, ритуали, кандилабър, уникален съд с чучур с глава на глиган, лапнал рог, който е без аналог, стъклена посуда, единствения у нас изцяло запазен стъклен ритон, 3 златни пръстена, единият от които е с образа на Юпитер-Амон, което го свърза с популярния в Египет и Нубия култ по онова време. Безспорно обаче най-ценната находка са двете сребърните чаши Боскореале. В цял свят от тях са открити само още около 12-13, като всяка от тях е уникално произведение на изкуството. Наскоро Британският музей закупи подобна такава чаша за 1,8 милиона лири, а тя нямаше нито позлата, нито дръжки като българските", обясни Веселин Игнатов пред OFFNews.
Не по-малко интересна ценност е самата колесница, която е единствената открита с все още запазени дървени части. Нейната украса включва безценни фигурки на Еросчета с разперени крила, които яздят хибрид между пантера и делфин, както и статуетки на пантери.
"Хилядолетия наред колесниците са заравяни при фараони, императори, царе и благородници. В Египет има 10 бойни колесници, 7 от които - в гробницата на Тутанкамон. След това обичаят замира, но изведнъж в зората на новата ера се разпространява в Тракия. Така в Галия (римска област в Западна Европа) имаме 3 коли, 27 са в Панония (римска област в Централна Европа) и 246 колесници са намерени в Тракия. Но за огромно съжаление над 90% от тях са извадени от иманяри. Погледнете който искате аукцион по света и ще видите, че в него се продават части от колесници, които няма откъде другаде да се извадят, освен от България. Обикновено колесниците се заравят в плитки ями до могилите, които са пътеводен знак за иманярите, които идват с детекторите и понеже съдържат много метал в себе си, бързо ги намират и за една вечер взимат всичко с пазарна стойност", допълва археологът.
В гробницата са намерени още скелетите на два коня, ловджийско куче, както и останките от пир, включващ прасенца, птици, говеда, кози, овце, прасета, кокошки, питомен заек, кучета, елени, сърни, диви зайци, дива патица, белочела гъска, риби, ядки от пиния и др.
Разкритията са с огромна културна и научна стойност и водят до предположението, че в гробницата е погребан изключително богат и могъщ тракийски благородник, ако не и цар, но засега все още не са намерени доказателства, потвърждаващи изцяло владетелската теза.
Всичкото това кара професор Шолц от Римо-германския институт в Майнц да възкликне: "Това е най-ранната и най-богата гробница в Римската империя".
Новината за находките бързо обикаля света, в Караново лично пристигат стотици представители на медии и научни институции от целия свят, името на Веселин Игнатов и България се появява във всички големи западни медии и специализирани издания. Най-престижното международно издание в областта - сп. "Археология", посвещава обширна статия в броя си от март/април 2010 г. за гробницата. Самият Игнатов пък се превръща във водещ световен експерт по античните колесници, а научните му материали се теглят и четат дори в Кеймбридж.
Откъс от статията в американското списание "Археология", посветена на уникалното откритие в България. Снимка: Евгени Димитров/Булфото.
С течение на времето обаче парите привършват и дейността по обекта замира, включително и консервационната, която трябва да се повтаря всяка година. Това поставя под риск гробницата и колесницата в нея. Ала според Игнатов това не е най-страшното, минимална сума все ще се намери и той дори има планове откъде, истинският проблем е назначаването на новия директор на общинския исторически музей, който напълно спира работата на археолога.
Игнатов обяснява, че е успявал да работи нормално при предишни директори на музея, но когато преди малко повече от две години кметът Николай Грозев (същият онзи, който тази пролет ръсеше улиците със захар против катастрофи) назначава за директор на музея Пейчо Пейчев, започват трудностите.
Пейчев започва да спъва работата на археолозите и да оказва натиск върху тях да напуснат и да му предадат своите находки, без да подписват протокол за приемане и предаване, който е абсолютно задължителен по закон и без който не може да се докаже какви и колко предмета е предал археологът на музея, тъй че ако някоя находка изчезне, тя все едно не е съществувала, или по-зле - археологът не я е предал.
"Двама колеги напуснаха, единият не можа да издържи на ситуацията, а другата се пенсионира принудително. Сега колежката работи в Раднево. Цялата обстановка е ужасяваща, никой не е приемал материали от тях – фонд "Средновековие" и "Праистория" са напълно безотчетни. Директорът отговаря за тях, той казва кой да приема и предава нещата с актове. Та той иззе компютъра на колежката, която се пенсионира, и ѝ прибра стола два часа, преди да си тръгне. Не взеха една находка обаче, това мога да гарантирам засега, а имаме изключителни неща – единствената изцяло запазена култова брадвичка, нефритова брадвичка и т.н. Тези хора изобщо не са наясно с нещата, които притежават. Аз обаче не мога да си позволя да напусна, ще се боря докрай, защото целият ми живот е минал в музея. Дори бяха пуснати слухове, че цял сервиз сребърни чаши и колесница от злато са изчезнали. Ако си тръгна сега, хората ще си помислят, че това е истина", обяснява Веселин Игнатов.
Той е и пазителят на уникалните чаши Боскореале, както и на още ценни находки, които ако бъдат предадени в музея без нужния протокол за приемане и предаване, както се е случило с колегите му, няма гаранция какво ще се случи с откритията.
Археологът изтъква още редица неуредици, направени от Пейчев, като например изнасянето на библиотеката на музея, липсата на дори една-единствена работна оперативка, предприемането на адекватни действия за спасяване на могилата, пълното объркване на инвентаризацията.
"Спрях да им обяснявам каквото и да било вече, ти им обясняваш нещо, те си правят каквото искат. В момента е тотално забатачено всичко. Години наред няма да се оправи музеят след цялата галимация", въздъхва археологът, като допълва, че с директора, с когото работят на няколко крачки един от друг, дори не си говорят вече, а комуникират само чрез писма.
От OFFNews решихме да потърсим за мнение кмета на Нова Загора, отговорен за назначаването на директора, но от общината ни съобщиха, че той отсъства в конкретния ден. След това потърсихме зам.-кметицата по култура - Светла Стоянова, но тя също не беше в сградата. Когато се върнахме един час по-късно, охраната ни заяви, че Стоянова лично е забранила бъдещото допускане на журналисти в общината и не пожела да разговаря с нас.
Откриване на изложбата с находките от Източната могила край село Караново. От ляво надясно: директорът на Историческия музей Пейчо Пейчев, областният управител Валя Радева и кметът Николай Грозев. Снимка: Стефан Марков/Булфото.
След това отидохме до Пейчо Пейчев, който ни посрещна приветливо и обясни, че осъзнава тежкото състояние на обекта. Според него Веселин Игнатов през всичките тези години, а и в момента няма образование да работи като археолог върху разкопките и да отговаря за тях. Той цитира проверки на Инспектората за опазване на културното наследство, които констатирали нарушенията на археолога и незаконосъобразността на работата му.
Директорът категорично заяви, че музеят не е ангажиран с опазването на Източната могила, защото тя е под юрисдикцията на Министерството на културата, което трябва да отпуска пари и одобрява дейности. Въпреки това той полагал всички възможни усилия да не се разруши обектът.
"Спомням си много добре, че Игнатов е заплашил инспекторите с медии. Дано вие не сте част от тези медии. Много добре ми е ясна ситуацията, не съм вчерашен. Виждайки ви на вратата, разбрах за какво идвате, бях информиран, че някой се е обърнал към някакви медии. Заплахата, която Игнатов отправи към Инспектората, очевидно работи. Тук може да дойдат и 100 представители на медиите, ще кажа едно и също, аз констатирам факти", каза той.
Пейчев обаче пропусна да отбележи, че същата проверка на Инспектората към МК, която той цитира, е постановила, че кметът на Нова Загора трябва да го отстрани като директор на Историческия музей, защото е допуснал куп нарушения, назначен е в разрез със закона, а образованието му не отговаря на позицията.
При изтъкването на тези факти директорът просто заяви: "Не коментирам".
Веселин Игнатов до откритието си. Снимка: Миро Златев/Булфото.
OFFNews потърси и позицията на Министерството на културата по въпроса, която се оказа доста любопитна.
Оттам ни обясниха, че Пейчев има магистърско образование по педагогика, което в никакъв случай не отговаря на позицията, която заема, а освен това и няма необходимият опит от три години в областта на археологията и историята. Освен това той е бил назначен за директор от кмета Николай Грозев без конкурс, а с еднолично решение - нещо напълно недопустимо по закон.
Проверка на Инспектората намира и още нарушения на директора Пейчев - не са инвентаризирани различни находки, приемани са находки без нужния приемо-предавателен протокол, много артефакти във фонда на музея не са заведени по надлежния ред и прочие.
"Там непрекъснато има някакви проблеми, които са констатирани от министерството. Ние освен да препоръчаме на кмета на общината да проведе конкурс, директорът да си попълни пропуските в начина, по който стопанисва музея, нямаме много опции. Можем само финансови санкции да наложим", обясни зам.-министър Бони Петрунова. Въпреки че кметът не е изпълнил препоръките на МК, финансови санкции до този момент няма.
Директорът на Инспектората за опазване на културното наследство също коментира: "От страна на кмета на общината не сме получили съдействие във връзка с извършваните проверки". Тя изтъкна, че в последните две години тече непрекъсната кореспонденция между Инспектората, кмета на Нова Загора и директора Пейчев, но двамата мъже не се вслушват в нито една от критиките на културния орган.
"За голямо мое съжаление на места кметовете използват длъжността директор на музей като придатък на културните дейности на общината и смятат, че всеки с хуманитарно образование може да заеме тази длъжност. Често пъти длъжността директор на регионален музей става заложник на политически игри или осигуряване на място на роднини и близки. Понякога директор, който работи добре, е сменян от кмета, защото не е симпатичен на някого", казва зам.-министър Петрунова.
Инспекторатът дори образува административно-наказателно производство срещу кмета Грозев от средата на 2015 г., което гласи, че той трябва в срок до 30 работни дни да премахне Пейчо Пейчев като директор на музея с безсрочен договор, а до 60 дни да организира конкурс за длъжността.
"Така и не успяхме да връчим на кмета акта за установяване на административни нарушения. Той е един безпардонен и арогантен човек, доколкото знам от моите инспектори. Няма да се бием с него", заяви директорът на Инспектората. Това е така, защото по българския закон принудителната административна мярка трябва да се връчи лично на засегнатото лице, не може да се остави просто ей така в пощата или "на вратата". Кметът обаче така и не благоволява да се види със служителите на министерството.
И така конкурс за длъжността не се организира въпреки множеството препоръки на МК, а единственото, което прави кметът е да направи Пейчев временно изпълняващ длъжността директор, което обаче вече продължава над 2 години.
От министерството също така поясниха, че могилата в Караново е публична държавна собственост, но въпреки това тя не е актувана към МК, което значи, че грижата за нея се поема низходящо по линията областен управител, община и исторически музей - обратното на твърдението на Пейчо Пейчев. Нещо повече - преди време министерството е поискало Източната могила да бъде актувана към него, за да се грижи за нея, но общинските власти не прехвърлили културната ценност.
Легени, сложени върху колесницата, за да събират течащата от покрива вода. Снимка: Евгени Димитров/Булфото.
Бони Петрунова допълни, че през 2009 г. е била направена промяна в Закона за културното наследство, според която директорите на общински музеи се назначават от кметовете по места след конкурс. Те са и хората, които могат да ги уволнят, а министерството практически е с вързани ръце.
"Ние участваме със свой представител в комисиите и често имаме спор с местното ръководство, но за съжаление нямаме кой знае какво влияние. По всички останали клаузи МК контролира музеите, но тук не", каза тя и добави, че Министерството организира конкурсите за директори на по-малки местни музейни структури в страната, а няма право на най-важните, което е странно.
Тя е убедена, че законът трябва да се промени, защото в случая децентрализацията не дава добър резултат. Сега единствено може да бъде наложена глоба, която обаче ще бъде обжалвана в съда и вероятно ще падне.
"Та ние ги хващаме на място с металотърсачите и как ровят, а съдът ги пуска. Правим акт, внасяме го в съда и той пада. Те ни обясняват, че момчето се е разхождало с металотърсача и е копаело дупки за картофи. А дори не искам да описвам какви думи ползват към нашия инспектор, особено ако е жена", възмущава се зам.-министърът.
Въпреки че са категорични за грубите нарушения на кмета и директора на музея, от МК добавят, че археологът Веселин Игнатов също има документални пропуски, които е добре да оправи, въпреки че си върши работата съвестно. Те посъветваха час по скоро да се изготви план за консервацията и реставрацията на тракийската гробница, който да съгласува с НИНКН, за да може да се предприемат мерки, които да не може да бъдат пренебрегнати от Грозев и Пейчев.
В момента състоянието на гробницата и колесницата е изключително тежко, тъй като от две години насам там практически не е правено нищо заради неуредиците в музея - не е отпуснат нито лев за реставрация, закупуване на материали или дори книги. Конструкцията около могилата се руши и тече, самата могила е започнала да се свлича, а климатичната системата не работи, което поставя находките на изключителни температурни изпитания. През това време работата на място от чужди учени и инвестициите също са спирани от ръководството на музея, което връзва ръцете и на Игнатов. 
Гробницата и цялата могила е тръгнала да се разпада. Репродукциите на находките - оригиналите са прибрани в музея, но не и колесницата - са опасани с паяжини, а цепнатините по конструкцията и почвата са ясно видими. Необходими са незабавни мерки. Снимка: Евгени Димитров/Булфото.
Сагата с Източната могила край Караново е изключително притеснителна и повдига много въпроси. Тя е класически пример за тежка безотговорност и неразбиране от страна на общинските власти, които с пълното си пренебрегване на мнението на специалистите поставят под риск от тотално унищожение уникален исторически обект, признат по целия свят.
Не бива да се пропуска да се отбележи и сериозността на това, че находки биват приемани от директора на музея, без да бъде подписан приемо-предавателен протокол, който е единственият документ, удостоверяващ наличието и отговорността за един артефакт. Без такъв документ съвсем спокойно може да изчезне или да бъде подменена я някоя медна фигурка от колесница, я някой златен пръстен, я някоя чаша Боскореале за няколко милиона лева. Защото как се краде тракийско съкровище? Като няма как да се докаже, че то изобщо е съществувало.