Как думата ''медицина'' е на път да принуди университети да върнат 5 милиона лева

Български университети откриват съвместни интердисциплинарни магистърски програми по проект, за който са осигурени пет милиона лева европейско финансиране. За него има не просто държавна подкрепа – държавата провежда политика, за да стимулира създаването на такива специалности. Обучението трябва да започне в началото на 2022-2023 година, но това не се случва. Не е известно и дали ще се случи. След по-малко от година предстои изпълнението на проекта да бъде отчетено. Ако няма какво да се отчете – милионите трябва да бъдат върнати. А те вече са усвоени.

Проектът е спечелен от Медицинския университет в Пловдив и с него са ангажирани медицинските университети в София и Плевен, Националният център по заразни и паразитни болести, Институтът по молекулярна биология на БАН, Пловдивският университет, Университетът по хранителни технологии, Националната спортна академия, Тракийският университет, а чуждестранни университети и академии са асоциирани партньори.

Причината за блокажа му не е нежелание, неумение, законова пречка или липса на ресурс. Всичко необходимо за практическото изпълнение е налице. Причината се оказва една-единствена дума и тя е МЕДИЦИНА. Поради нея Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) към Министерския съвет отказва да даде акредитация на част от специалностите. А без такава обучението не може да започне.

Защо НАОА отказва е въпрос, който след дълги и безрезултатни преговори между засегнатите страни тази сряда стигна до Комисията по образованието и науката към Народното събрание. Опростено казано, доколкото това е възможно, отговорът звучи така: защото част от съвместните специалности по проекта са свързани с областта на медицината, но не са медицина.

„Проблемните“ програми са озаглавени „Биостатистика“, „Медицинска микробиология и лабораторна имунология за медико-диагностични лаборатории”, „Спортна физиология, спортна кардиология и спортна травматология“ и „Диететика“.

Медицинският университет в Пловдив е поискал те да бъдат акредитирани в професионално направление „Медицина“ и настоява, че това не е самоцелно, а свързано с характера на програмите.

В направлението сега има една-единствена специалност със същото име – „Медицина“. Разграничение между двете (направление и специалност) има само на хартия. На практика досега такова не е правено – името е еднакво, специалността е една, в Класификатора на областите на висшето образование и професионалните направления срещу „Медицина“ има един номер - 7.1.

Съвпадението е породило страничен ефект: досега НАОА просто никога не е акредитирала направление в някой университет. Винаги при подаване на проект за акредитация на медицина от висше училище, агенцията е акредитирала само специалността „Медицина“, но не и направлението "Медицина".

Когато навремето МУ-Пловдив е подал документи за акредитация по медицина, се е случило същото. Сега НАОА отказва да акредитира нови специалности към направлението с аргумента, че в МУ-Пловдив такова не е акредитирано. На последвало искане от МУ-Пловдив за акредитацията му НАОА отговаря с отказ. Докладът ѝ все още не е официален и окончателен, но проектът му е изпратен за становище до университета. Съдържанието му "сваля на дъното" университета, който - пак според НАОА, но в друг доклад - е на върха в обучението по медицина заедно с МУ-София. Университетът нямал материална база, нямал необходимите кадри, преподавателите нямали нужната научна дейност...

„Медицина“ е регулирана петгодишна магистърска специалност, която дава правото на завършилите я да се нарекат лекари и да практикуват лекарската професия. Нищо от това не важи за предлаганите нови програми. Да, те са магистърски, но не са петгодишни регулирани, а могат да се запишат само след завършена бакалавърска степен. Дипломите от тях не дават лекарска правоспособност, но в НАОА се опасяват, че включването им под общата "шапка" на ПН "Медицина" може да даде повод именно за такова тълкуване.

И тук всичко блокира. НАОА отказва акредитации наред – и на направлението в пловдивския медицински университет, и новите програми. Настоява, че те е трябвало да бъдат заложени в друго професионално направление – „Здравни грижи“, но проектът е отдавна спечелен и няма как условията по договорите да бъдат променени, а специалностите - прехвърлени.

Позициите

В сряда Комисията по образование към Народното събрание изслуша председателката на НАОА проф. Петя Кабакчиева – социоложка и преподавателка в Софийския университет. От МУ-Пловдив също изложиха позицията и аргументите си. Включиха се и служебният министър на образованието Сашо Пенов, и предшествениците му на поста – Красимир Вълчев – сега председател на комисията, и Николай Денков – сега неин зам.-председател, както и депутати.

Двучасовото заседание не показа да има решение на проблема, около което спорещите страни да са склонни да се обединят. Основният отпор дойде от НАОА, а, видно от изказването на действащия министър, той е по-скоро на нейна страна.

НАОА

Според проф. Кабакчиева става въпрос за поредица от грешки, но не на НАОА. Медицинският университет в Пловдив е направил грешка, Изпълнителна агенция „Програма за образование“ – също, като е сключила договора за проекта. „Колегите са се объркали и са сключили договор“, каза тя. Сега НАОА се опитвала да поправи нещата:

„Съвместни програми се правят само по акредитирани професионални направления. Много добре знаят (МУ-Пловдив, бел. ред.), че професионално направление 7.1, по което са подали четири програми, не е акредитирано. Говорих с представители на Изпълнителна агенция „Програма за образование“. Объркали са професионално направление 7.1 „Медицина“ със 7.1 – специалност от регулираните професии, която също се казва „Медицина“.

Грешката не е наша, опитваме се да поправим тази грешка.

Това не е съвсем законно, но този случай, който е отвъд нашата компетентност, поставя сериозния въпрос за разликата между професионално направление 7.1 „Медицина“ и 7.1 - специалност „Медицина“ от регулираните професии“.

На въпрос за разликата между двете Кабакчиева отговори, че направлението е свързано с нерегулирани професии, за разлика от регулираната професия „Медицина“.

„Постоянната комисия по здравеопазване и спорт казаха: „Ние се притесняваме, че ако отворим това направление, и другите ще подадат молба за акредитация и може да отворим Кутията на Пандора и да завършват магистърски програми хора с други специалности. Те медици ли се казват? Някой, който не е завършил „Медицина“, завършва магистърската програма „Биостатистика“ и придобива каква квалификация, като завършва професионално направление 7.1 „Медицина“? Медик ли е? Статистик ли е?

...

Става дума наистина за сериозна професия. Ние не бихме рискували да дадем ход (на акредитация на професионално направление „Медицина“, бел. ред.) без сериозно обсъждане на професионално направление 7.1 „Медицина“, без да е ясно как се влиза в него; дали хората трябва да бъдат лекари, или не; с каква квалификация се завършва."

Медицинският университет в Пловдив е първият, подал молба за акредитиране на професионално направление „Медицина“, стана ясно от думите ѝ. Тя завърши изложението си с репликата към представителката на МУ–Пловдив: „Грешката първоначално е ваша, не прехвърляйте топката в нашето игрище“.

Ректорът на МУ-Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева не се съгласи, че грешката е тяхна.

„Когато се говори за грешки, за да кандидатстваме в това професионално направление „Медицина“, бяхме направили консултация. Беше ни казано: „Специалността съвпада с професионалното направление – нямате проблем“. Бяхме подведени. Не можем да се прехвърлим в „Обществено здраве“ (както предложи Кабакчиева в рамките на дискусията, бел. ред.). Водихме многократни разговори с управляващия орган на програмата (Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, бел. ред.). Проектът е спечелен в 7.1, няма как да го прехвърлим в друго направление. Единственият шанс да се изпълнява е в това направление („Медицина“). Няма да приемат промяна на направлението“, обясни тя.

Проф. Мурджева реагира остро срещу съдържанието на доклада с все още неофициалния отказ на НАОА да акредитира професионално направление „Медицина“ в университета ѝ. Според нея то противоречи на предходни решения на агенцията, съгласно които професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Дентална медицина“ и „Ветеринарна медицина“ не следва да бъдат акредитирани като такива, тъй като в тях има по една специалност.

Същата НАОА е дала акредитация на сходна съвместна медицинска специалност - посочи проф. Мурджева.

Проектът на доклада е бил изготвен, без дори от агенцията да проверят на място базата на университета, в него се оспорвали квалификацията на преподавателите и научната им продукция. На този фон НАОА е дала най-високата оценка на специалността „Медицина“ в същия университет наравно с Медицинския в София. Проф. Мурджева нарече констатациите в проектодоклада „обидни“.

Ректорът изтъкна, че никъде нормативни документи не забраняват професионално направление „Медицина“ да се акредитира като такова, с което се съгласи и ръководството на парламентарната комисия в лицето на Красимир Вълчев – неин председател, и на заместника му Николай Денков.

От МУ-Пловдив са категорични, че решението да не се акредитира професионално направление „Медицина“ ги поставя в неравностойна ситуация спрямо останалите университети.

Проф. Мурджева отбеляза и че например при програмата „Спортна физиология, спортна кардиология и спортна травматология“ не стои въпросът студентите като лекари ли завършват, или не, защото за да кандидатстват, се изисква да са лекари:

„Те са магистри лекари. Това е изискване на самата програма. Няма как да излязат като магистри лекари (само благодарение на цитираната програма, бел. ред.). Те вече са такива“.

Тази програма не влиза в конфликт със „Спортна медицина“, увери тя. Няма как студентите в нея да преминат по съкратено обучение по медицина и да станат лекари. Това е надграждане, което го има и в други страни.“

Професорката напомни, че създаването на интердисциплинарни съвместни програми е част от националната ни стратегия за развитие на висшето ни образование.

„Съвместните програми са национална политика. Не чух тя да е срутена от някое министерство, от някой министър. В разговорите си с тях получаваме подкрепа за тези програми. Благодаря и на господин Вълчев, и на господин Денков, и на господин Пенов.

След като е национална стратегия да има съвместни програми и имаме този проект, как да го реализираме? Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е категорична, че не можем да го реализираме. Утре ЕК ще иска санкция. Кой ще връща тези пет милиона лева на държавата“ – попита тя.

Никой не каза кой би върнал парите, дадени на университети да реализират проект, възможността за което засега им е отнета.

Комисията

Думата взе Николай Денков, който се опита да насочи разговора към намирането на решения и да го отклони от взаимните обвинения, защото последното „няма да доведе до никъде“.

„Имаме ли краткосрочно решение – попита той. - Имаме студенти, специалността е мултидисциплинарна, изглежда интересна. Имаме ли дългосрочно решение? Последното, с което трябва да се занимаваме е как се е стигнало до тук.“

Предложенията на НАОА не събудиха интерес: краткосрочното било програмата да наруши собствените си правила и проектът да бъде преместен от ПН „Медицина“ другаде или да се преименува ПН „Медицина“ „с ясната идея каква квалификация придобиват хората, които го завършват. Ако не са завършили медицинска специалност, не могат да практикуват тази професия“.

Акад. Денков е ключова фигура в Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката, която проверява сигналите за плагиатство. Оказа се, че и там той и колегите му нееднократно са се сблъсквали с проблема със съвпадението на имена на направления и специалности.

„Това недоразумение възниква непрекъснато в Комисията по академична етика. Еднакво наименование на две различни науки. Нашето (направление, бел. ред.) е „Химически науки“, а не „Химия“. Защо е „Медицина“? Може да е „Медицински науки“ (направлението, бел. ред.) и „Медицина“ (специалността, бел. ред.). Иначе заради това злощастно съчетание на имена, затваряме възможности за обучение, които със сигурност биха могли да бъдат полезни“ – изтъкна той.

Красимир Вълчев също се включи, недоумявайки защо НАОА да не може да акредитира професионално направление „Медицина“, след като от гледна точка на закона няма пречка.

„Не мога да разбера защо да не може да се акредитира професионалното направление, след като е акредитирана регулираната специалност. Сегашните разпоредби на Закона за висшето образование не забраняват това да се случи. Да, навсякъде вървят заедно, но какво пречи и двете да се случат? Да, има съвпадение, то може да се коригира, но не виждам проблем всеки път да се казва за какво се кандидатства – за професионално направление или за регулирана специалност. Това е технически проблем. Не виждам проблем и двете да бъдат акредитирани“, подчерта той.

Антон Тонев – доцент, хирург, председател на здравната комисия, член на образователната и депутат от „Продължаваме промяната“ – също забеляза, че „от мухата се прави слон“.

Прекалено много се притесняваме за някои неща – отбеляза той и обрисува абсурдна ситуация, при която началник на болнично отделение взема на работа някой с бакалавърска диплома от педагогически факултет и магистърска от някоя от новите интердисциплинарни програми, примерно „Биостатистика“.

„Представяте ли си тази ситуация да е възможна? Да остави (началникът на отделението, бел. ред.) като нощен дежурен някой, който е завършил педагогика? Да, има съвпадение на термините. Да, тези неща трябва да се поправят, но нито една от тези хипотези не би била допустима, освен при явна злоупотреба.“

Той посъветва просто да се направи допълнение, което на народен език да каже: „Абе, не се притеснявайте, това не би променило духа“.

„Право“ и други „проблемни“ специалности

Проблемът не е толкова лесен за решаване – опасява се обаче служебният министър и професор по право в Софийския университет Сашо Пенов. Ситуацията с правото е идентична, посочи той.

Направлението се казва „Право“ и специалността се казва „Право“, тя също е регулирана петгодишна магистърска и също има допълнителни магистърски програми, за създаването на които юристите признават, че заобикалят правилата, за да нямат проблеми като с медицината, и просто ги акредитират в друго направление. СУ използват за целта ПН „Политически науки“. Най-старият ни университет и досега няма акредитация за професионално направление „Право“.

„Две акредитации съм правил“, каза Сашо Пенов. В исканията за тях пишело: „Моля да ми бъде акредитирано професионалното направление..., специалността от регулираните професии...“. „Винаги съм получавал акредитация само за специалността. Затова всички наши (на Юридическия факултет в СУ, бел. ред.) магистратури минаваха през „Политически науки“, тоест заобикаляхме...“, призна той и даде пример с магистърската програма „Право на Европейския съюз“, която е би трябвало да е в ПН „Право“, но не е.

За липсата на акредитации на професионалните направления той сви рамене - такава била практиката.

„Досега такава е практиката, и в „Право“ беше така. Никога не е било акредитирано професионално направление, никога! Откакто съществува НАОА е така и се принудихме по Ваше време, господин Вълчев и господин Денков, да сменим наредбата за право, където допуснахме специализирани магистратури, за да имаме нормативно основание да правим магистърски програми, въпреки че имаме специалност от регулираните професии. И това беше борба много във времето.“

Според Пенов „самият закон и четенето на закона водят до различни правни тълкувания. Навсякъде в закона се говори за професионално направление и специалност от регулираните професии, без да е ясно кога акредитирам професионално направление и кога – специалност от регулираните професии и критериите са едни и същи“.

Подобни случаи имало и в инженерни специалности. (В областта на висшето образование „Технически науки“ е професионалното направление „Архитектура, строителство и геодезия“. Специалността „Архитектура“ е регулирана, останалите в направлението – не, бел. ред.)

Отпор

„Не можем бързо да решим откриването на едно професионално направление, назовано „Медицина“, където не е ясно и не е регламентирано как се разграничава то от специалността от регулираните професии със същото наименование – опонира на повечето изказали се проф. Кабакчиева. –

Нашата комисия не би поела с лекота отговорността да открие направление „Медицина“, където след това могат да се появят най-различни други програми и което засяга човешкия живот.

Не мога, защото има един проект, да кажа на комисията: „Вижте, има проект, побързайте и дайте акредитация на това професионално направление. Съжалявам, не мога да направя това. Не можем от днес за утре да го решим, не е лесен този проблем.“

Тя се съгласи с МУ-Пловдив, че от проектодоклада им с отказа „има какво са се желае“ и той съдържа „крайно непрофесионални оценки“, обеща и НАОА да не го остави в сегашния му вид. Но тонът ѝ се изостри: заседанието на образователната комисия се превърнало в съд за доклад, който дори не бил минал през акредитационен съвет в НАОА.

„Става въпрос за договор, сключен неправомерно, сключен е с неакредитирано професионално направление! Искате да ни изнудите бързо да акредитираме вашето направление! Не казваме, че няма да го акредитираме. Казваме, че имаме нужда от срок да помислим как да се справим с този проблем. Докладът има дефицити и ще вземем мерки. Не твърдя, че ние сме невинни. Реагирам срещу начина по който сме нападнати по повод един неправомерно сключен договор!“ – каза тя и обясни, че НАОА бави окончателния доклад, защото търси решение.

Кабакчиева изтъкна, че НАОА не можела да реши проблема сама.

"Маркирахме назрял проблем, готови сме да се включим изцяло в решаването му, но не можем да го решим сами. Апелираме за вашата подкрепа. Той не касае само проекта, който обсъждаме. Задържахме процедурата, тя не е приключила, няма финален акт на агенцията, търсим решение", каза тя.

Професорката призна, че агенцията не знае как да оценява такива интердисциплинарни специалности от различни направления при положение, че досега е оценявала специалностите по отделните професионални направления.

Срокът за изпълнение на проекта, по който "висят" пет милиона лева и няколко университета, обаче си тече и отговорите от правителствената агенция явно раздразниха председателя на комисията - който, впрочем, е един от най-диалогичните депутати и беше един от най-диалогичните министри.

"Колко месеца ви трябва още да умувате и да решите този казус - попита Красимир Вълчев. - Аз не виждам проблем със закона. Класификаторът може да се промени за два, три месеца. Имаме две биещи се концепции и вие трябва да решите как ще работи НАОА в свят, който ще става все по-интердисциплинарен. Иначе ще си останем в 20. век. Двайсет и няколко години сме в 21-ви!"

В отговор Кабакчиева поиска да се направи сериозна конференция.

"Кое е водещото - попита тя. - Всеки факултет се е вкопчил в своето професионално направление и казва: "Ние сме най-добрите!". Дори научните области не вършат работа, и те се смесват. Може да имаш "Математическа лингвистика". Къде отива? Не можем да го измислим. Напълно разбирам Вашите притеснения. Това, което предлагате, е иновативно, но си седи една традиционалистка практика и когато стане дума за медицина, направо не знам. Да не влизат профани, да пазим човешкия живот!

Не смятам, че можем да решим този въпрос в рамките на агенцията. Той касае по-широк дебат, включително работодателските организации на лекарите. Да има по-широка дискусия! НАОА изпълнява закона - трябва да има правното основание да вземе едно или друго решение."

"Законът не забранява да акредитирате професионални направления - повиши тон Вълчев. - Професията няма нищо общо с "магистър по медицина"! Законът не пречи, класификаторът не пречи!". Повод за последното му даде напомнянето от МУ-Пловдив, че в документацията си до НАОА те са посочили различни кодове от тези за специалността "Медицина" от наличните в класификатора и че за да се реши казусът им, не е необходима промяна в него.

На искането за конференция Вълчев отвърна: "Вие се организирайте. Кой чакате да ви организира - Светият синод ли?".

Без да се намери решение по този, заседанието премина през други проблемни казуси и така и завърши: с отворен финал, в очакване на решение.