Екопак е получила 187 млн. лв. такси, а е инвестирала само 17 млн. в рециклиране на боклук

Каква част от отпадъците в България се рециклират е въпрос, който от години виси в обществото, но данните са толкова засекретени, че не може да се даде категоричен отговор. По косвени данни обаче може да се стигне до изводи, които пораждат съмнения.

Най-голямата организация за оползотворяване на отпадъците е "Екопак". Тя има 42% пазарен дял и обхваща население от 2,5 млн. жители. Фирмите, които членуват в нея, плащат такси от около 12 млн. лева годишно за количеството опаковки, които произвеждат - около 160 хиляди тона.

OFFNews се добра до документи, които показват, че в периода 2004-2018 г. "Екопак" е получила 187 млн. лева като лицензионни такси от фирмите, сред които най-големите са Кока Кола, Девин, Загорка, Своге.

Според същите документи, за тези 15 години "Екопак" е инвестирала в разделното събиране на боклук 17 млн. лева, а е получила 187 милиона приход за дейността си.

За този период за контейнери са платени едва 9,6 млн. лв. Тази скромна сума вероятно обяснява защо цветните контейнери стават все по-редки.

6,7 млн. лева са отишли за "други разходи".

А къде са отишли останалите 170 млн. лева?

Според данните за броя на осигурените лица, в "Екопак" работят 25 души, заедно с чистачките и шофьорите. Тоест на всеки един служител на „Екопак“ се падат 100 000 жители. Тези 25 души се грижат за разделното събиране на отпадъци на два милиона и половина жители. Звучи, меко казано трудно изпълнимо, граничещо с нереално.

Очевидно по-голямата част от останалите 170 млн. лева са превъртени през "външни услуги", разпределени от директора на „Екопак“ Тодор Бургуджиев. Това е класическа схема за замъгляване на разходите, лесен начин за разпределяне на комисионни, хонарари, плащане за дейности, чиято връзка с оползотворяването на отпадъците е хлабава, ако изобщо я има.

Всъщност събраната лицензионна такса от "Екопак" е доста малка. При положение, че тя обслужва 2 500 000 българи, на човек се падат около 0,40 лева месечно. Експерти, с които разговаряхме твърдят, че реалната цена (такса) за извършената дейност е поне 1,60 ст., а цената на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), изчислена от ПУДООС, е 4 лева.

Дали не сме свидетели на нещо друго - големите западни компании, членове на "Екопак", плащат по-ниска от реалната екотакса, но срещу нея само се лъжем, че опаковките се рециклират.

Директорът на "Екопак" Тодор Бургуджиев е несменяем на поста си, откакто е въведена тази система за рециклиране на отпадъци. Преди това е работил в "Кока кола" - най-големият член на "Екопак" и основен акционер.

Публичната информация, по която може да се следи дали има истинско рециклиране на отпадъци или не, е силно ограничена. Най-пресният документ, по който могат да се правят косвени изводи, е едва за 2014 г. и в него се казва, че само 4 общини в цялата страна изпълняват целите за рециклиране - това са София, Плевен, Търговище и Провадия. С оглед на това, че едва 10% от събраните такси от "Екопак" са инвестирани в рециклиране, звучи логично, че останалите над 260 общини не са изпълнили заложените цели.

Схема, че отпадъците се рециклират само фиктивно, а събраните такси се източват, вече беше разкрита в Румъния. Там една от фирмите за оползотворяване на отпадъците беше глобена със стотици милиони евро, а шефовете й попаднаха зад решетките.

А готови ли са акционерите в „Екопак“ да направят прозрачна проверка с медии и НПО- та относно извършени изпълнения на цели – за дърво, пластмаса и метал.

Наши източници твърдят, че срещу две от фирмите - подизпълнители на организация за оползотворяване на отпадъци, вече са започнали следствени действия, заради съмнения, че фалшифицират данните за оползотворен боклук.

Има няколко въпроса, които си заслужава да бъдат адресирани към всички големи западни фирми, които са членове на "Екопак". Например дали очакват срещу такса на човек около 1 стотинка на ден опаковките да се рециклират? Или дали са запознати с докладите, в които се твърди за фиктивно изпълнение цели? Сигурни ли са, че опаковките, за които плащат такси, наистина се рециклират? Те следят ли процеса по рециклиране или смятат, че щом веднъж са платили такса, вече не е тяхна грижа дали бутилките например се претопяват или се изхвърлят на обикновените сметища?

И най-интересният въпрос - дали цялата тази схема, която поражда съмнения за фиктивно рециклиране, е създадена зад гърба им или е одобрена от тях срещу бонуса да плащат по-ниски такси?