Едно момиче по фронтовете на Украйна: Харков

Разходката из град Харков ще започнем с квартал „Северна Салтовка“, в Украйна наричат такива квартали спални райони. Нещо като „Младост“ и „Надежда“ в София. Много панелни блокове. На територията на "Северна Салтовка" преди пълномащабната война са живели половин милион души. В началото на март 2022 година кварталът буквално е до фронтовата линия, руснаците са били до околовръстният път на града, на юг от който се намира "Северна Салтовка".

Днес по улиците на квартала има малко хора, предимно възрастни. Някои изглеждат не особено добре психически, вероятно от бомбардировките, които са преживели. Минавам с колата и спирам на различни места, за да снимам. Някъде по пътя има големи дупки, останали от ракетите. Всичко е разбито, горяло, срутено, взривено – блоковете, магазините, детските площадки, гаражите, автобусните спирки. Наоколо е обрасло с трева. Тук-там живеят хора, което се разбира от простряното пране например. Малкото паркирани коли също имат следи от обстрелите – разбити стъкла, дупки по корпуса. По тротоарите на места също има стъкла. Блоковете могат да се разделят условно на три групи – такива, които са сринати до основи, такива, които са непригодни за живеене, но все пак някакви стени са останали, и такива, в които някак си може да се живее. Най-пострадали са сградите, които са на първа линия до околовръстния път. Колкото по-навътре се отива в квартала, толкова по-здрави са и блоковете. Атмосферата е потискаща.

В Харков има много паркове. Един от най-големите – Централният парк - е с площ от 130 хектара и е на над 100 години. Попадал е под артилерийски и ракетни обстрели. И въпреки войната, едва ли ще повярвате, но това е най-чистият, подреден, озеленен, облагороден, европейски парк, който съм виждала. Има няколко сцени, езерце, в което плуват риби и лебеди. Има район за скейтбордисти, алеи за велосипедисти. Всякакви развлечения за деца, лунапарк, лавки. Различни статуи, инсталации и форми на изкуството. Алеите са широки, пейки има навсякъде, както и много детски площадки. Но хора почти няма… Тук-там се виждат разхождащи се възрастни двойки или майки с деца. Хората, които поддържат парка, са много повече от тези, които се разхождат в него. Атракционите не работят. Има огромно виенско колело, което няма на кого да покаже красивите гледки на Харков от високо.

В центъра на Харков има хора. Кафенетата и ресторантите работят. Някъде дори е трудно да си намериш място за паркиране. На разрушената сграда на Областната администрация, която пострада съвсем в началото на войната от паднала ракета на площад „Свобода“, виси надпис с цитат на националния поет на Украйна Тарас Шевченко – „Борете се – ще победите, Бог Ви помага! За Вас е справедливостта, за Вас е славата. И святата свобода!“. На същия този площад има направен трон от различни свързани с войната предмети, на който хората се снимат. Наблизо се намира паметник с надпис: „На малките ангели, които така рано се срещнаха с човешката жестокост и, за съжаление, никога няма да пораснат“… Около него са наредени много плюшени играчки.

В центъра има много стари сгради, паметници на архитектурата. Голяма част от тях обаче са пострадали от обстрелите.

Докато бях за първи път в Харков, руснаците удариха града за първи път с КАБ (управляема авиобомба). Естествено, отидох да направя репортаж от мястото на събитието. Понеже бях без кола, приятелка ме закара. Нея не я пуснаха до обстреляното място, аз отидох. Снимах, записах какво казва началникът на Военната администрация и докато всички журналисти слушахме думите на Игор Терехов – кметът на града, зазвуча сигнал за въздушна тревога. Изведнъж всички побягнаха към метрото. Помислих си: „Тъкмо ще направя хубави снимки, без хора“. Един човек ме задърпа в тълпата към метрото. Питам го защо, той отговаря, че сигурно ще има повторен удар. (В последните месеци руснаците често правят така и раняват и убиват много пожарникари, спасители, лекари…). Аз го погледнах учудено и му отговорих: „А, няма страшно, аз вчера дойдох от Донбас“. Снимах каквото исках и спокойно тръгнах към мястото, на което се разделихме с моята приятелка. Тя не беше там. После се оказа, че полицаите, които са отцепили района, при обявяването на тревогата са казали на хората да се спуснат в метростанцията. Звънях ѝ – не вдигаше. Притесних се малко за нея. Срещнах я, а тя така се беше уплашила за мен, че едвам говореше. Оказа се, че е забравила телефона си вкъщи и си е мислела, че цитирам: „Ти каквато си луда, няма да си тръгнеш, докато не снимаш каквото си решила. А каквато си кльощава, и осколка лесно ще те убие. Даже си мислех, че може така да си се уплашила, че да не можеш да дойдеш до тук. А полицаите не ме пуснаха да дойда при теб.“ Погледнах я с усмивка и ѝ казах: „Спокойно. Как ще се уплаша. Аз на Донбас не се плаша, а ти допускаш, че тука ще стане такова нещо“.

Истина е, че се учудих, когато всички побегнаха. Много пъти съм отразявала обстрели в Одеса, там никой не бяга така. И никой от журналистите не е с бронежилетка. Просто Харков е на 40 километра от границата с държавата агресор, а Одеса могат да обстрелват или от кораби в морето, или с авиация. Но при всички положения, долитат по-бавно, отколкото до Харков.

Друга интересна разлика между двата града е, че когато в Одеса има въздушна тревога, затварят много заведения и магазини, а в Харков – всичко си работи. Това вероятно се дължи на факта, че тревогите в Харков са много повече, там е била най-дългата в Украйна въздушна тревога, която е траяла 48 часа без прекъсване. Градът е известен и с това, че там са направени първите в Украйна класни стаи под земята.

В Харков, освен всички останали красоти, има и река, която носи името на града. Има крайбрежни алеи със заведения. Хората могат да поплуват с лодчици в реката. Улиците са чисти, зелените площи поддържани, разрушенията се възстановяват по най-бързия начин.

Харков живее, въпреки постоянните въздушни тревоги, бомбардировки и разрушенията.