Досетливите роднини на кмета

Община Септември е малка, за нея рядко чуваме. Но там се случват любопитни неща. Например близка на кмета да купи евтино едно парче земя, след което да го продаде на общината 115 пъти по-скъпо. В резултат да спечели сериозна сума пари, която се пише на сметката на данъкоплатците.

Община Септември е в област Пазарджик. Има два града и 13 села, в нея живеят около 25 000 души. На местни избори през 2015 г. Септември си избира от първи тур за кмет Марин Рачев с впечатляващ за историята на общината резултат. По-малко от две години по-късно – на 9 юли 2017 г., неочакван и спонтанен протест срещу кмета блокира пътя Пазарджик–Велинград. Над 100 души блокират пешеходните пътеки в село Варвара и така спират движението към популярния спа курорт.

Ден по-рано 120 души в селото са учредили Инициативен комитет „Да спасим Община Септември“, който събира информация за нередности там. Кметът не им обръща внимание. Диалог няма и протестиращите започват да оповестяват скандални данни за действията му.

ИСТОРИЯТА ЗА „ЗЛАТНАТА НИВА“

Никой в община Септември не подозира за съществуването на „златната нива”. Тя е от 10 дка и доскоро е била съставна част от близо 100-декаров поземлен имот. Разпрострял се в непрестижната местност на село Варвара – Бунара, с неплодородна почва, без поливни условия и с логично ниски цени.

В края на месец май 2015 г. обаче пазарджишката фирма „Лео Газ 80“ ЕООД, със собственик Екатерина Коларова, купува близо 100-те декара на Бунара, показва нотариалният акт за извършената сделка. Така поземлен имот с № 387003 под категория „друг селскостопански терен“ е закупен за 12 250 лева. Сумата разделена на точната площ показва цената на декар – 128 лева!

Година по-късно „Лео Газ 80“ обособява само десет декара от имота и започва промяна на статута на по-малкото парче земя от „друг селскостопански терен“ на „друг промишлен терен“. През март 2017 г. „Лео Газ 80“ продава 10-те декара за 147 500 лева без ДДС. Един декар от „златната нива“ поскъпва от 128 лева на 14 700 лева. Поскъпването е над точно 115 пъти, а фирмата печели сериозна сума. Парите са щедро платени от община Септември с подписа на кмета Рачев. Целта за закупуването: „изграждане на инсталация за компостиране на отпадъци“ по ОП „Околна среда 2014-2020“.

ЧИЯ Е ФИРМАТА?

Протестиращите посочват роднинския кръг на кмета, а данните от търговския регистър показват, че преди продажбата фирмата е прехвърлена от Екатерина Коларова на Владимира Бояджийска. Хората в Септември я познават като братовчедка на съпругата на кмета.

Инициативният комитет изготвя и справка от сайта на Агенцията за обществени поръчки, която показва, че от 2016 г. насам в община Септември са проведени над 40 обществени поръчки, като половината са спече- лени от фирми или консорциуми с участието на едни и същи три дами. Едната от тях е именно Владимира Бояджийска – продавачът на „златната нива”.

Щом общината купува имота, започват действия за реализиране на целта си – инсталация за преработка на боклуци с европари. Както на много места из страната, тази инвестиция предизвиква недоволство – хората не искат „никакъв завод за боклуци”. Решават да забавят строителството и сигнализират главния прокурор Сотир Цацаров с документи и конкретен въпрос: „Дали са налице данни за сключване на неизгодна сделка от кмета на община Септември при закупуването на ПИ 387010 в землището на село Варвара за изграждането на компостираща инсталация“ (цитат от сигнала до главния прокурор). Отговор не получават. Начело на инициативния комитет е адвокат Николай Баташки, който събира всички документи от публичния регистър в съда.

ДЪЛГОТО ПОДГОТВЯНЕ НА „УДАРА“

Търсим за коментар и кмета на Септември Марин Рачев. „На първо място ще бъде некоректно от моя страна да изразявам мнение, преди компетентните органи да са се произнесли по казуса“, започва отговорът му. Но все пак предоставя най-любопитния детайл в тази история. Вероятно с цел да докаже правотата си, Рачев прикрепя към писмото си документи. Сред тях е инвестиционно предложение от същата Владимира Бояджийска и нейна- та фирма, изпратено до община Септември на 30 август 2016 г. В документа се казва, че „Лео Газ 80“ имат имот, на който би било лесно изграждането на компостираща инсталация във връзка с кандидатстването на община- та по „Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци“ по ОП „Околна среда 2014-2020“.

В една малка община не е трудно някой да се окаже роднина на някой от администрацията. Но досетливостта на Бояджийска трудно може да бъде обяснена със случайност – придобива евтин имот, след което го предлага на общината за бъдещо строителство, за кое- то към онзи момент знае само местната управа.

От друг прикачен от кмета документ на име „Писмо на РИОСВ с копие до кметството и общината“, състоящ се само от първата си страница, става ясно, че на 16 септември 2016 г. „е разрешена промяна предназначението на земеделска земя“ – „златната нива“ да стане „друг промишлен терен“. Екоинспекцията информира кмета на 30 август 2016 г., когато „Лео Газ 80“ изпраща до общината инвестиционното си предложение, фирма- та го изпраща и до още един адрес – РИОСВ-Пазарджик.

Случаят, при който община Септември купува толкова скъпо земя – 14 700 лв. за декар, не е единствен, твърди самият кмет. Дава за пример други сделки – по около 20 000 лв. „Имотът е единственият на територията на общината ни със статут за изграждане на такава инсталация и не се налагат процедури по неговото преотреждане”, обяснява избора си точно на това парче земя кметът. Точно за това Бояджийска е предварително информирана и задвижва необходимата процедура. Засега прокуратурата не се е произнесла дали има данни за престъпление. Но вкусът на далавера с парите на данъкоплатците остава.

Копие от цитираната документация е достъпно на сайта chernakniga.bg.

Б. ред. - Този текст е от "Черна книга на правителственото разхищение в България 2017", която се издава от Фондация за свободата "Фридрих Науман" със съдействието на Института за пазарна икономика. Всички публикации в книгата са напълно свободни за препубликуване като идеята е да достигнат до възможно най-широк кръг читатели.