Биг Брадърът на АПИ струва 10 млн., но за сметка на това не работи съвсем

В България все още няма държавна видео система за лицево разпознаване, но има друга, която може да проследи движението на автомобил из цялата страна по номера му. Това е страничната функция на системата за автоматично преброяване на трафика на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - оказва се, че тя се използва да помага в разследвания на полицията. Камерите могат да мерят и средна скорост на автомобилите, но поради законови ограничения няма как това да послужи за налагане на глоби. Или поне така твърдят от АПИ. 

Системата за преброяване на трафика е различна от новата ТОЛ система. Първата включва 320 камери и датчици, струващи над 10 млн. лв (с ДДС). Огромен брой от тях обаче не работят. По данни на OFFNews 50 пътни камери не са функционирали през миналата година. От агенцията признаха по повод наше запитване, че и в момента имат неработещи датчици и камери, но отказаха информация за това колко са те, тъй като данните не били обработени.

Информация от камерите за миналата и предишните години е качена на правителствения сайт за отворени данни. Липсата на информация за голяма част от  камерите е направила впечатление на програмиста Николай Йорданов, който се интересува от отворени данни и на собствения си сайт е визуализирал достъпните данни на АПИ в карта, от която може да се видят най-натоварените пътни участъци. 

Шофьори чупят камери

От АПИ отговориха на OFFNews, че автоматичните устройства за записване на пътния трафик (АУЗПТ), т.е. камерите, не са отчитали данни към централизираната система по различни причини, като най-честите са прекъсване на електрозахранването и повреда при пътнотранспортно произшествие или заради неблагоприятното влияние на атмосферните условия. Друга причина е ежедневният вандализъм с кражба или счупване на компоненти на устройствата, тъй като някои шофьори считат, че трафик камерите отчитат и скоростта на движение, каквито възможности имат камерите на „Пътна полиция“. При компрометиране на настилката в участъци с интензивен и тежкотоварен трафик също е възможно прекъсване на отчитането на данните. Отстраняването на повредите е свързано с доставка и подмяна на компоненти или с ремонт на асфалтова настилка, съобразно разпоредбите на Закона за обществените поръчки, обясняват причините от агенцията.

Системата на АПИ от автоматичните устройства за записване на пътния трафик (АУЗПТ) е изградена от три проекта, всичките финансирани по оперативни програми на ЕС. Първата част е пусната в употреба през 2014 г. и брои трафика по автомобилните пътища от втори и трети клас с общо 120 автоматични устройства. Втората е от 2015 г. и е на стойност 3.997 млн. лв. без ДДС за 100 камери, които следят трафика по автомагистрали и I клас пътища. Има и три автоматични устройства за следене на метеорологичната обстановка. Третият проект също е от 2015 г., за 100 камери, които броят трафика по първокласните и второкласните пътища - 3.488 млн. лв. без ДДС. Освен камерите в системата има и датчици в асфалта, които отчитат теглото на преминаващото средство.

Проблеми със ЗОП или не?

През юни тази година АПИ пусна обществена поръчка за поддръжка на системата с прогнозна стойност 170 867 лева без ДДС, която да бъде изпълнена в рамките на година. Все още не е оповестено кои фирми са кандидатствали и има ли спечелил. От документация на поръчката се разбра, че тези АУЗПТ са с пореден номер от 2001 до 2100, а метеорологичните са с номер от 2101 до 2103. От тях едва 9 не са работили през миналата година.

Друга обществена поръчка - за поддръжка на наблюдението по пътищата от първи и втори клас за три години, е обявена през март миналата година и е прекратена през август тази година, тъй като двама от участниците не са изпълнили изисквания по поръчката и е останал само един кандидат. Прогнозната цена на поръчката е над 520 000 лева.

Интересното е, че по-голямата част от камерите (около 30), които не са работили през миналата година, са с номера от 3001 до 3021. От документацията за обществените поръчки на АПИ се разбира, че това са камерите на пътищата от втори и трети клас. В същото време през май 2018 г. е подписан договор за поддръжка на тази част от системата. Той е с тригодишен срок и годишен лимит от 200 000 лв. Така че обясненията на АПИ за забавяне заради ЗДОИ не са съвсем валидни.

Какво знаят в АПИ за вас?

Камерите заснемат преминаващия автомобил, като "фиксират" информация за регистрационния номер, скоростта му на движение, часа на преминаване, категорията на превозното средство и пункта, през който е преминал. Обработката на информацията става на място и чрез мобилна връзка информацията, но не и снимката, достигат до сървъра, където се съхранява безсрочно. До въпросните данни достъп имат трима служители на АПИ и службите след постъпване на официално служебно запитване. Поне на хартия. В публикация на “Капитал” от преди две години служител на МВР, работещ по линия на кражбите на автомобили, разказва, че разполага със свободен достъп до данните през вътрешната мрежа на полицията, което е изключително полезно, защото “може да следим в реално време автомобили, обявени за издирване или съпричастни към престъпление".

Тъй като няма правно основание АПИ да събира тези данни, нито да ги съхранява толкова време, а и е в противоречие на регламента за защитата на данните (GDPR), преди две години от “Демократична България” предложиха законопроект, който да гарантира защитата на личните данни, които АПИ събира. Оттогава досега няма реакция от отговорните институции.

Търговия с данни

Божидар Божанов, който беше съветник по електронното управление на бившия ресорен вицепремиер Румяна Бъчварова, съди АПИ по Закона за достъп до информация (ЗДОИ), тъй като му е отказан достъп до данни от датчиците за напускащите София по време на великденската блокада тази година.

“Исках да видя напускането на София по време на блокадите как се отнася спрямо стандартния трафик”, разказа Божанов. Според него броят на излитащите от София коли не е бил по-голям от обичайният, но е изглеждало така заради пунктовете на полицията на изходите на София. От АПИ са му отказали да дадат данните от текущата година, въпреки че те са обществена информация, и са му предложили данни за минали години или възможността да си купи необходимите му от Института по пътища и мостове, което е заобикаляне на ЗДОИ.