Антикорупционният фонд: БАБХ налива нови 13 млн. в мобилен инсинератор със съмнителен капацитет
Дни преди обявяването на извънредното положение в държавата Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) отново е взела решение да плати милиони за изгаряне на животински трупове на фирма със съмнителен капацитет да извърши възложените услуги, показва проверка на Антикорупционния фонд (АКФ)
Тя показва, че според анекс към договор от 1 април 2019 г. подписан на 6 март 2020 г., дружеството „Еко БГ-СЖП“ ООД ще получи още почти 13 млн. лв. Анексът е подписан, след като за изминалите 12 месеца фирмата е усвоила отпуснатите на 01.04.2019 г. 8.76 млн. лв., а за периода март 2018 г. – март 2019 г. е усвоила други над 10.14 млн. лв.
Договорните отношения между БАБХ и „Еко БГ-СЖП“ ООД, както и друга облагодетелствана фирма, „Син кръст 2016“ ООД, са обект на разследване на Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) и журналистката Генка Шикерова още от август миналата година. Още тогава авторите на разследването алармираха:
- за нарушения на Закона за обществените поръчки, свързани най-вече с многократното сключване на анекси и възлагане на допълнителни услуги по обезвреждане на едни и същи фирми без спазване на законовите изисквания, незаконно намаляване на гаранциите на изпълнителите по договорите, както и припокриване на договори, така че фирмите да получават средства по два едновременно действащи договора за едни и същи територии.
- за невъзможност от страна на двете фирми да обработят количества трупна маса и отпадъци, оправдаващи получените суми по сключените договори от 01.03.2018 г. до момента
- за сериозни рискове за общественото здраве, животновъдството и околната среда.
През август 2019 г. АКФ подаде сигнал до Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), която започна инспекция по него и по искане на Специализирана прокуратура.
Подписаният през март тази година анекс означава, че „Еко БГ-СЖП“ вече е усвоило сумата от 8.76 млн. лв., която е била отпусната за периода до края на 2020 г. Остава отворен въпросът как фирма с една мобилна инсталация с капацитет да изгаря 8 тона отпадъци на денонощие е могла да обработи средно по над 19 тона на денонощие, нужни при непрекъснат цикъл на работа за да се оправдае заплатената от държавата сума по договор от 1-ви април 2019 г.
„Установените несъответствия не са нищо ново - каза директорът на АКФ Бойко Станкушев. - Очевидно е, че въпреки предприетите от АКФ действия и въпреки кадровите смени в ръководството БАБХ продължава да прилага същите порочни практики и то спрямо същите облагодетелствани изпълнители.“
„Докато изчаквахме резултатите от обявената проверка на АДФИ, възложена по наш сигнал и по искане на прокуратурата, успяхме да получим и анализираме официални данни за плащания към „Еко БГ-СЖП“ и „Син кръст 2016“ за периода март 2018 г. – май 2019 г.", казва още Станкушев.
Информацията е получена по съдебен път след отказ на БАБХ да уважи заявление за достъп до публична информация и последвало решение на Административен съд София град.
"Получената по разпореждане на съда информация потвърждава съмненията изложени в сигнала ни от 2019 г. за истинността на подадените към БАБХ данни и на основанието, на което са заплатени милиони към две частни дружества. С тревога отбелязваме, че явно порочната практика продължава и през 2020 г.", отбелязва г-н Станкушев.
Малко над 20 млн. лв. е платила държавата в периода март 2018 г. – май 2019 г. за изгаряне на животински трупове и отпадъци на двете частни дружества. Според данните предоставени от БАБХ, за договорния период дружествата са декларирали общо 14 368 тона изгорени отпадъци – 5 942 тона от „Еко БГ-СЖП“ и 8 426 тона от „Син кръст 2016“.
За „Еко БГ-СЖП“ пиков е март 2019 г. когато са декларирани за изгорени 659 тона, или средно по близо 33 тона на ден. Съгласно документацията по обществената поръчка, обаче, фирмата разполага с една мобилна инсталация с капацитет от 8 тона на ден.
За „Син кръст 2016“ юни 2018 г. се оказва най-силен период. По документи са изгорени 1 337 тона, или средно по 63.7 тона на ден. Фирмата, със собственици Янка и Борислав Лазарови, разполага само с две инсталации с капацитет общо 16 тона на ден. Според медийни публикации, Борислав Лазаров е бил управител на „Волф-96“, както и на фирмата-концесионер „Новера“ по времето на кризата с боклука на София.
АКФ има сериозни съмнения дали документираните количества животински отпадъци реално са били обработени от двете фирми. Съмнения споделят и представители на единствените за България екарисажи за изгаряне на животински трупове и отпадъци във Варна и Шумен.
"За периода август 2016 г. – август 2017 г. Екарисаж – Варна ЕООД е обслужвала 13 области в България и е обработвала средно по 400 тона на месец", каза Георги Недев, главен икономист в предприятието с капацитет 60 тона дневно. По време на една от най-големите епидемии от син език в страната, през август и септември 2014 г., фирмата е обслужвала 10 области и е преработвала средно по 600 тона месечно.
Представител на „Брамас 96“ АД каза, че за 2017 г. фирмата е изгаряла средно по 309 тона месечно, обслужвайки 15 области. Капацитетът на предприятието е 122 тона за 24 часа.
Възниква въпросът как съоръжения с многократно по-малък капацитет от този на екарисажите са могли да обработят декларираните количества. Възниква и въпросът за адекватността на действията на БАБХ по овладяването на болестите чума по дребни преживни животни, Африканска чума по свинете и Инфлуенца А по птиците – именно тези епидемии агенцията е посочила като причини за сключване на анекси към договорите с двете фирми с инсинератори. В същото време, по данни и на БАБХ, на „Еко БГ – СЖП“ и „Син кръст 2006“ не е възлагано обезвреждане на животински трупове и други отпадъци от тези епидемии. БАБХ твърди, че труповете и отпадъците от епидемии са заравяни в земята, без да аргументира избора подобен метод за обезвреждане, при наличие на сключени договори за обезвреждане за десетки милиони.
АКФ напомня и за изискванията на Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Закона за околната среда и водите, според които мобилните инсталации за изгаряне на животински отпадъци се регистрират в областните дирекции по безопасност на храните и се вписват в национален регистър на обектите и инсталациите за обезвреждане. Считано от февруари 2018 г. този регистър следва да е електронен и публичен, общодостъпен на сайта на БАБХ. Подобни инсталации подлежат на контрол по редица параметри с цел да се контролират вредни емисии и да се минимизира риска от замърсяване на подпочвените води, почвите и атмосферния въздух.