По-добре ли е да ви завиждат, отколкото да ви съжаляват

Може би е по-добре да ви завиждат, отколкото да ви съжаляват, но все пак не е забавно.

"Маркетолозите ви казват, че трябва да искате да ви завиждат, че ако сте на върха - задължително сте обект на враждебност", казва Джули Еклайн, доцент по психология в Case Western Reserve University в Кливланд. Тя казва още, че амбивалентните чувства съпътстват повишаването на статуса. Ще се гордеете с успеха си, но също така ще осъзнаете с неудобство, че сега представлявате заплаха за някой друг. Съществува съвсем реална възможност другите да ви отхвърлят.

И се пригответе постиженията ви да бъдат занижавани: "Хората ще се опитат да направят така, че да изглежда, че това, което сте постигнали, всъщност не е голямо или е нещо лошо", казва Екслайн. "Ето защо надареното дете го наричат зубър, а мажоретката, която води парада е повърхностна."

Ако обаче сте изключително благодарни за успеха си, може да накарате хората да се сприятелят с вас, за да споделят плячката. "Ако някой наш съперник е мил, ние сме склонни да не изпитваме толкова голяма завист към него", казва Сара Хил от Тексаския университет в Остин, "защото това подсказва, че той е социално кооперативен и би било в наш интерес да го имаме за съюзник."

Обсъждането на добрия ви късмет може да бъде също толкова неловко, колкото и съобщаването на тъжни новини. Проявете съпричастна загриженост към приятел, който силно желае да бъде повишен, както току-що се е случило на вас, казва Екслайн.

"Особено жените имат навика да се самоподценяват и да се самоунижават, но не е задължително това да разсее завистта. Всичко, което можете да направите, за да укрепите връзката с другите ще бъде по-полезно, отколкото да се фокусирате върху самата разлика в статуса." Загубата на висок пост е сигурен начин да потушите завистта на другите. Но това води само до друго неприятно чувство: безразличие. На никого не му пука за вашия провал. Даже тайничко се радват.

Обикновено я смятат за емоция, но завистта е може би най-неправилно идентифицираното и неправилно назовано отношение към другия, с което хората често се сблъскват.

Завистта присъства постоянно сред човешките състояния, но обикновено е скрита. (Социалните медии занижиха много самоконтрола на хората и, сякаш зад паравана им, те спокойно изразяват завистта си, като често клеветят и обиждат напълно невинни, но по-успяли от тях. Тролските фабрики например се занимават точно с такива обиди - на лично ниво - обсъждайки нечии физически данни, възраст, пол или сексуална ориентация и живот, обиждайки и събуждайки низките страсти у публиката, която винаги е завиждала на обекта на тролската атака, бел. пред.)

Завистта, алчността и ревността приличат на "тримата мускетари". Казано по друг начин, тези три емоции, нагласи и поведения са тясно преплетени и често се появяват заедно.

Какво представлява завистта?

Завистта е дълбоко несъзнателно състояние на ума, което се появява още при раждането и се основава на стандартното схващане на опита на "части" (свързано с възприемането на функциите) и обикновено по дуалистичен начин. Това усещане за "двойнственост" обикновено е свързано с ценностни атрибуции, като например превъзхождащ-непревъзхождащ и добър-лош. В най-ранна детска възраст това възприемане е зачатъчно, аморфно и всъщност се усеща само като "усещане за". Не е възможно познание до степен на мисловна дейност, като логика и разум. Забелязването е емоционално и винаги поляризирано в чувствата.

Сложният детски ум работи с помощта на несъзнателна обработка на информацията. Това обхваща смесица от усещания и чувства. Менталното съдържание е иконично - образи, които са конкретни и мимолетни. С течение на времето умът се разширява. Растежът, съзряването и развитието добавят концептуална структура - вероятно през последната половина на първата година.

И така! Какво е завистта?

Завистта е несъзнателно осъзнаване на несъответствието и дисонанса между себе си и "другия", въпреки че "другият" е по-скоро фантазия, отколкото реален човек. Ядката на това "чувство на завист" е, че нещо идеално е налично (както когато бебето се кърми и е задоволено), но то изчезва и се заменя от страдание, обикновено непоносимо (като глад, студ, болки в гърлото и т.н.). Тук се намесва майката като основен обгрижващ. Бебето няма друг, освен майката, на когото да приписва тези полярни противоположности - "идеалното" срещу "ужасното".

Завистта е тревогата на бебето. Единственото решение в този момент е желанието да се заличат потребностите му, които причиняват болка, като се заличи източникът- майката. Майката е първият обект на суровата любов и суровата омраза.

Това е дилемата на завистта - да идеализираш нещо толкова изключително добро, да го нямаш и да имаш нужда да го лишиш от съществуване, да го разрушиш. Разбира се, това е несигурен опит, който се случва и повтаря през целия жизнен цикъл. Нормалното развитие и достатъчно доброто възпитание помагат за смекчаване на първичния шаблон на завистта, но никога не го премахват изцяло.

Докато продължаваме да обсъждаме завистта, тази предразположеност към "двойнственост" и емоционален екстремизъм ще отвори място за разсъждения относно "здравословното съзряване на завистта".

Когато завистта е смекчена, се появяват възхищение, подражание, благодарност и съпричастност.

*В статията са използвани материали от чуждия печат. Превод: Искра Ангелова.