Как спирките на метрото в Лондон са получили необичайните си имена?

Ако отворите карта на лондонското метро, ще се заинтригувате от интересните имена. Някои от тях звучат дори приказно, разказва Би Би Си. Дизайнът на обновените станции също е направен с въображение.

Но акцент остават имената. Някои са по-подходящи за средновековието – KnightsBridge (Рицарски мост), Queensway (Кралски път), други за детска книжка - Piccadilly Circus (Циркът Пикадили), Elephant & Castle (Слонът и Замъкът), а други направо ще ви разсмеят - Shepherd's Bush (Овчарски храст) и Cockfosters ( „cock” значи едновременно „петел“ и „пенис“, а „fosters” - „насърчавам“ и „лесовъд“).

Но тези имена не са избрани просто да предлагат на жителите на Лондон един алтернативен свят. В действителност, имената на някои от тях датират от хилядолетия.

Подбрали сме 10 от любимите ни, за да разберете, откъде наистина идват имената им:

Covent Garden: Името на тази метростанция (както и търговска част, оперна зала и западен квартал) идва още от 13-и век. Тогава на мястото е имало голяма площ от овощни градини, които принадлежали на монасите от Уестминстърското абатство. Наричали са мястото "Градината на абатството и метохите" (The garden of the Abbey and Convent), а за по-кратко Convent Garden (Градината на метохите).

Elephant & Castle: Едно от най-причудливите и объркващи имена на метростанция в южен Лондон. Най-вероятно името идва от почитаемото Дружество на занаятчиите - средновековна гилдия на занаятчиите, които изработват мечове и ножове. Създаден през 1622 година, гербът им включва слон, върху който има част от замък. От слонова кост са се правели дръжките на мечовете, а замъкът върху герба символизира мащаба на животното, тъй като малко европейци по това време са виждали жив слон.

Cockfosters: Името може да не звучи особено елегантно, но корените му са изненадващо кралски. Cockfosters някога е бил на мястото на Enfield Chase - царски парк от близо 8000 дка, в който живеели над 3000 елена. Foster значи „лесовъд“, а думата "cockfoster" е записана за първи път през 1524 година.

Tooting bec: Възможно е да има изобилие от леки автомобили и автобуси, използващи излишно клаксоните си в южен Лондон (“tooting” значи „бибиткам“), но областта не получава името си от съвременния шум. То датира още от 1300 година. Когато англосаксонците завладели Англия през 5-и век, те са променили не само нейното общество, но и нейния език, който сега знаем като староанглийски. Сричката "-ing" означава „принадлежност към“, „свързаност с някого“ или "техни последователи". Така Padd“ing“ton е ферма, принадлежаща на Padda или на неговия клан, а Toot“ing“ е бил на Tota и приятелите му през 7 век.

KnightsBridge: Тази област на западен Лондон и спирка на метрото е известна със своите скъпи апартаменти и луксозни магазини. Въпреки благородното звучене, името Найтсбридж (за пръв чуто през 1046 година) носи спомени от едно мрачно минало. Думата „bridge” (мост) идва от староанглийски "brycġ". Тогава се е отнасяло за пресичане над река Западния Борн - една от "изгубените реки" на Лондон. A "knight" означава момче или млад човек, защитаващ нещо.

Maida Vale: Ако името извиква образи на английски ливади и тучни долини, сте наполовина прави. Спадът на земята принуждава местните жители да живеят в „долини“ („vale“). Но тази станция и квартал нямат нищо общо с красиви "девойки" („maiden"). Вместо това, Мейда е град в Калабрия, Италия, който станал известен, когато англичаните разгромили съюзниците на Наполеон в битка през 1806 година.

Aldgate: Днес този квартал представлява остъклени високи сгради и оживени улици. Обаче през 190 година областта е изглеждала много по-различна. Тогава Лондон се е казвал Londinium, а римляните зазидали града. Изградили шест врати, за да излизат от него, включително и една в този район. Тези порти (и стената) са съществували до 1700 година и са били известни като Aldgate („ald” - стар, „gate”- врата).

Piccadilly Circus: Забравете за акробати и танцуващи пудели. Станцията получава името си от един отдавна забравен смисъл на "circus" („кръг“) - кръстовище. A "piccadill" представлява голяма, разрошена яка, която е била на мода в края на 16 и началото на 17 век.

Queensway: Станцията е кръстена на не коя да е кралица, а на кралица Виктория. Тя е била най-дълго царуващият монарх за времето си. Но Queensway има особено сладка история: кръстена на кралица, а мястото е било известно с това, че там тя е яздела коне като дете.

Shepherd’s Bush: Тази спирка някога е била селски район, недалеч от центъра на Лондон. Това дава едно възможно обяснение за странното име: „bush” („храст“)- отнасящ се до заслона, който пастирите правели от глогов храст. Някои твърдят обаче, че идва от лично име (Sheppards Bush Green, живял през 1635 година). Това повдига въпроса кой е този Шепърд и какво прави храстът в името.