Списък на лъжите, в които повярвахме
1.Красивото е грозно. Напук на многовековната вяра на човечеството от Платон до Йовков, че красотата е добро, в България се оказа удивително лесно да докажеш обратното. „Те са млади, умни, красиви, образовани, интелигентни, вдъхновени, лъчезарни, усмихнати, мили, културни, артистични, симпатични. И сити,” написа Велислава Дърева десет дни след началото на протестите през юни. Така на протестиращите беше залепено обидното клеймо „красиви”. Всъщност, метафората, че „протестиращият човек е красив” беше изречена от писателя Георги Господинов, по аналогия със собствените му думи, произнесени няколко години по-рано: „четящият човек е красив”. Срещу последното не помня някой да е възразил. Но пък „красотата на протестиращите” предизвика толкова грозна ярост и злостно оплюване, че всички спонтанно и смутено се засрамихме от нея. Предизвиквала разделение. Защото не всички хора са красиви, така е. Както и не всички са четящи. Разделение. За някои чуждата красота е обект на възхищение, а за други - обект на завист. Разделение.
2. Умните са глупави. Може и да са „интелигенция” (студенти, преподаватели, артисти, висшисти), обаче са глупави и наивни. Наивни са, защото искат нещо, което никъде го няма – морал, почтеност, истинска демокрация. И всъщност, що за искания са това?! Наивни са, защото дори не разбират, че обслужват нечии интереси, дирижират ги кукловоди, яхват ги партии, злоупотребяват ги интереси. И не, не цитирам само обслужващите властта медии – позицията на “умния” скептик е най-модната в момента, за да бъде удобно заменена в последствие, каквото и да се случи, с „аз нали ви казах”. А умните, те си замълчаха – защото бяха уверени, че са прави;, защото се усъмниха колко наистина са умни, дали пък да си твърде умен не вреди и като са толкова умни, защо сме на тоя хал. И за да няма разделение.
3. Моралът се продава. Естествено, че протестиращите са платени. Кой прави нещо безплатно у нас? Особено пък ако това струва месеци от живота му и може да му струва я работата, я разкървавена глава. И не, това също не е просто пропагандна теза от медиите – огромно количество хора наистина не биха си мръднали пръста безплатно, независимо от целта; не биха загубили съня си, ако трябва да обслужат нечий интерес, стига цената да е добра; не вярват в никаква идея, която не може да бъде остойностена и осребрена. И няма цена (или пък има?), на която да повярват, че някои са идеалисти безплатно. Как да им се сърдиш, обаче, когато някои се държат, все едно протестите са работното им място? Всички ние, които прекарахме лятото на площада знаем, че мнозина спряха да ходят на протестите именно заради усещането, че някой се опитва да ги организира. А те искаха да са там безплатно и спонтанно. Но никой нищо не каза, замълчахме си, за да няма разделение. И защото, помислихме си, каузата е по-важна от някакви си личности. Ама не помислихме, че личностите може би не знаят това.
4. Протестите нямат кауза. Не може да се иска оставка на правителството по морални причини. Това да не ви е детската градина? Какво значи повече морал в политиката? Моралът е човешко качество, няма морал в политиката, нито пък в правото. България е най-бедната страна в ЕС, а само у нас протестите са за морал, не за пенсии и заплати. Моралът яде ли се, пие ли се? „Те не протестират за цени. А за ценности. Нямат проблеми с цените. А с ценностите.” (В. Дърева) Следователно, протестите не са спонтанни, а манипулирани, инспирирани, платени. Защото само ситият може да има достойнство. А може ли изобщо достойният да е сит? Разделение. Ситите - на площата, достойните- във Фейсбук.
5. Протестите са десни. „А най-доброто доказателство за десния характер на тези марширувания е, че никой от организаторите им така и не постави дори и най-минималистично социално искане. Никой не споменава за необходимостта от достойно заплащане на труда, от по-високи заплати и пенсии. По цял свят искрено протестиращите хора поставят именно такива искания, само нашите протестъри се гнусят от тях.”(П.Волгин). И другата гледна точка (защото е важно, ако съдим по медийното встрастяване): протестите, революциите, окупациите са леви по същността си действия, пък ние (искаме да) сме десни и не са ни по сърце. Плурализъм. Разделение.
6. „Социалното” е морално. И материално. Вследствие на горното: протестът щеше да е морален, ако имаше социални (материални) искания – за по-високи доходи, детски надбавки, стипендии, работни места. Социалното е материално, то се изразява в това всеки да има троха хляб повече, а не всички заедно да са социум. Според речника: „социален” - който се отнася до живота на хората в група, в общество; който се отнася до отделните групи в обществото; който се отнася до общуване между хората. Според медиите: социални помощи, социални грижи, социално слаби. А обществено слабите не протестират, те зависят. Разделение.
7. Легитимността е в бройката. Няколкостотин протестиращи не могат да говорят от името на народа. Дузина окупатори не могат да пречат на хиляди студенти да учат. Социологията е фалшива. Но както е казал Волфганг фон Гьоте, цитиран от професор Георги Фотев, “Няма нищо по-страшно от действащото невежество”. Затова, призовава професор Фотев, да просвещаваме! „Легитимността е самоосновна. Това са фундаменталните ценности без, които човешкото общество е немислимо и човекът е немислим. Легитимността не се доказва и не се опровергава, защото е въпрос на вяра и доверие между хората като човешки същества, тоест на човека като самоценност.” Ако сте разбрали, това, значи сте красиви, с извинение. Ако не- разделение.
8. Легитимността е в прослойката. Легитимно е (морално е), когато протестират работниците и селяните, хората, които знаят какво е труд. Очевидно - за разлика от „интелектуалците”. Вие знаете ли какво е труд?, попита ме в едно телевизионно студио Радослав Каратанчев, член на БСП и треньор по тенис на дъщеря си. И ми обясни – ние блъскаме по топките от сутрин до вечер. Но и това не е просто теза, подадена на говорителите на статуквото от „Позитано”20 – огромна маса хора наистина вярва, че интелектуалният труд не е труд, защото от него не произлиза нищо, нито за ядене, нито за пиене, нито за каквато и да било прагматична употреба. Разделение, датиращо много преди протестите. Има-няма 60 години.
Мога да продължа списъка, но смисълът не е в изчерпателността. Смисълът е в заглавието: лъжите, в които повярвахме. Оставихме се да ни убедят, за да няма разделение. За да не се обиждат хората с друго мнение. Защото каузата е важна, не личните причини. Е, сбъркахме. Вместо всички да станем красиви, умни, морални, смели, достойни, легитимни и прочее граждани, всички вкупом погрозняхме, оглупяхме, олошавяхме. Целта остана на заден план, докато пред очите ни се перяха съвести, взимаха се лични реванши, клеймяха се хора, разпространяваха се списъци. Трубадурите на протеста срещу тръбачите на скепсиса. И всички заедно – против фалша. А ние търпяхме мълчаливо, за да няма разделение. В търсене на най-малкото общо кратно, което да ни обедини, стигнахме дъното. Защото компромисът загрозява. Убива смелостта. Поставя достойнството под съмнение. Издига съмнението в достойнство. А трябваше просто да кажем, не ни пука от скептиците, от яхващите, от манипулаторите, от злобарите, от критикарите, от плащащите и платените – ние знаем кои сме, вие решете кои сте. Трябваше просто да кажем, не, не ни е страх да не бъдем употребени, защото имаме „знанието на борещия се, че твори добро” (Кристиан Таков). Не го направихме от фалшива скромност- за да няма разделение. Но това е обречена кауза – доброто не е зло, а красивото не е грозно. И няма как повече да го отричаме.
Още текстове на Ралица Ковачева може да намерите тук:
1. Обикновен цинизъм