Протестът в България не успя, защото нямаше план за промяна

В България се стигна до протести и сблъсък на властта с опозицията, до няколко разбити глави, но промяната не се случи. За да имаш промяна, трябва да имаш план за нея – какво искаш да се случи.

Това заяви в интервю за телевизия Alsat-М Сърджа Попович – един от основателите и лидерите на младежкото гражданско движение „Отпор!“, което имаше ключова роля в свалянето на режима на Слободан Милошевич. В момента Попович е изпълнителен директор на Centre for Applied Nonviolent Action and Strategies (CANVAS) – неправителствена организация, обучаваща младежи по цял свят в технологията на ненасилствена съпротива и революция.

Какво искаш да се случи е първият въпрос. През 2000 г., ако ме вдигнеш мен и 70 000 души от „Отпор!“ в два през нощта , веднага щяхме да изрецитираме: Сърбия в ЕС, мир със съседите, свободни медии! – категоричен е Попович.

Според него статуквото в корумпираните демокрации е апатията. В книгата си „Правила за радикали“ Алински пише, че гневът е много силен мотиватор за събиране на хората, но гневът без надежда е деструктивен. Това, което трябва да разбереш, ако искаш да вигнеш на протест голям брой хора, е че недоволството им не е достатъчно. Не е достатъчно да кажеш „Хванете крадеца“. Трябва да предложиш на хората и нещо по-добро за утре, коментира Сърджа Попович.

Последните изследвания показват, че да успее една ненасилствена революция са нужни около 2 години и половина.

Формулата за успешна революция съдържа три компоненти: единство – на целите и вътре в самата организация на протестите; добро планиране - „Не същестува такова нещо като спонтанна ненасилствена революция, нужна е стратегия. Когато видите млади хора на улицата, които се опитват да преговарят с полицията, някой е мислил за това преди“; дисциплина в мирните протести: „можете да имате хиляди мирни протестиращи, които танцуват и пеят, но ако се появи дори един агент-провокатор или пиян идиот, който хвърли камък по полицията, неговата снимка ще е на челните страници във вестниците“.

Работили сме с групи от 46 държави. Някои от тях бяха много ефикасни, по-конкретно: в Грузия, Украйна - 2003 г., Ливан, Египет - 2011 година, признава изпълнителният директор на CANVAS.