Не виждаме политическа алтернатива. Но заявяваме, че така повече не може (речта на Ивайло Динев на 10 ноември)

Това е речта на лидера на студентската окупация Ивайло Динев пред митинга, състоял пред Софийския университет "Св. Климент Охридски" на 10 ноември.

Стенограмата е взета от Фейсбук групата на Ранобудните студенти.

Благодаря ви, че сте тук. За нас е изключително важно.

Преди 18 дни окупирахме най-голямата аудитория в Университета. Ние нямаше да устоим, ако не беше Вашата подкрепа и подкрепата на останалите български граждани, която ни даде куража и силата да продължим напред.

С окупацията започна освобождаването на узурпирана България. Днес вече сме изградили една независима територия в университета със собствени правила, граничен пункт, охрана, щаб и работни отдели. Ние не просто окупираме, а по-скоро съзидаваме. Наскоро японският професор Кобаяши спомена своите впечатления за самодисциплината ни. В окупацията той вижда една възможност и една надежда не само за държавата ни, но дори и за човечеството.

Вашите очаквания към студентите ни дадоха отговорност. Тази отговорност изисква от нас да кажем нещо повече от „оставка“. Не защото няма смисъл, а защото считаме, че е дошъл ред нашето поколение да проговори.

Ние сме децата на прехода. Видяхме много. Учеха ни с примери от улицата и медиите. Налагаха ни се за авторитети мутри и мутреси, тарикати и престъпници. За нас се говореше, че сме провалени. Че нямаме общи идеали, нямаме кауза. Че сме хипериндивидуалисти, че сме се атомизирали, самозатворили и не умеем да усещаме другите. За нас, досега, се говореше в повечето случаи, доста отрицателно.

Не се лъжем, всички бяха прави за отделни неща. Но до този момент.

Окупацията промени живота ни. Окупацията създаде общност.

Днес, ние, децата на прехода, настояваме за човещина, солидарност, отговорност и морал.

Днес, ние яростно се възмущаваме от това, в което живеем. Не желаем лъжи, безпринципност, корупция.

Наясно съм, че много от вас се питат: какво предлагаме? Ние не можем да предложим нито себе си, нито определена партия. Ние не виждаме ясна политическа алтернатива.

Но ние сме онези гласове, които искат да заявят, че така повече не може. Че е нетърпимо. Ние казваме „Стига“.

Тази власт, срещу която протестираме, ние не я признаваме. Тя е нелегитимна. Тя не успява да усеща обществените настроения. Тя режисира контрапротести и контраокупатори. Тя създава усещането за нестабилност. И това е фундаменталното.

Отсреща имаме власт, която не управлява, а създава хаос. Власт, която не чува гласовете от улицата, а единствено собствените си паранои и нарежданията от икономическите кръгове. Тази власт е безвластна, тя е марионетна. Нека просто я свалим.

Тази власт не е нито първата недостойна, няма да бъде и последната. Винаги ще бъдем изправени в битка между отвратителните и отвратените. Тази битка никога няма да завърши. Тя е водена от векове и ще продължи да се води. Това е битка между доброто и злото. Битка между можещите и знаещите от една страна и политическите авантюристи и икономическия каймак от друга. Това е най-вече битка между хората и мафията.

Окупацията на университетите ни помогна да разберем, че моралният потенциал на обществото ни е голям. Че има място за солидарност. Благодарим Ви. Че шансът все някога да победим не е никак малък. И че вече сме достатъчно пораснали, за да се отърсим от идеологиите. Те само ни разделят. А днес на площада няма място за тях. Защото днес ние не обсъждаме каква политика да се води, ние настояваме изобщо да има морал в политиката. Това е основното и то е от значение. Нека като хора да изострим вътрешното си чувство за справедливост и да посочим кое е правилно и кое не.

Ние, студентите, вече посочихме. Ние считаме за неморално на народен представител да не му пука за мнението на тези, които представлява. Ние считаме за неморално народен представител да води биячи срещу студенти. Ние считаме за неморално ректор на университет да заплашва своите студенти, само защото имат мнение. Ние считаме за абсолютно неправилно да се примиряваме пред безобразията в държавата. Безобразия извършвани години наред, не само през последните месеци.

Но ние не адресираме нашите послания само към политиците. Ние ги адресираме към всеки един човек. Човеко, бъди! Бъди независим и свободен. Отстоявай собственото си мнение и осъзнавай относителността на своите разсъждения. Ние сме едно, когато се изслушваме и разбираме. Няма човешка причина да бъдем разделени. Има човешка причина да бъдем заедно. Нека бъдем единни, да бъдем за пример. Всеки един от нас.

От днес започваме наново. Ние, децата на Прехода, поехме щафетата. Да, може би избързахме. Но сме наясно, че промяната изисква време и че времето изисква действия. Нямаме напразни илюзии. Вярваме единствено в себе си и хората. Имаме кураж и търпение. Имаме морална кауза и причина да сме тук. Причина да се обединим. Причина да се борим. Причина да протестираме, стачкуваме, окупираме. Причината е, че ние настояваме за настоящето, за да имаме бъдеще в България.

Видеозапис на речта на Ивайло Динев можете да видите тук. Тя започва на 21-ата минута от записа: