Зелената сделка е възможност, но само ако решенията се вземат навреме

Европейската зелена сделка предлага  редица възможности за модернизация, инфраструктурно развитие, иновации и насърчаване на по-ефективната употреба на ресурси, които биха били в полза на българския бизнес. Важни условия за запазване на конкуретноспособността на българската икономика са далновидни и навременни решения на управляващите, повече пазарно ориентирани механизми, по-малко административна тежест, готовност и нагласа за промяна. Това бяха някои от основните заключения от провелата се днес Втора виртуална  кръгла маса на тема „Конкурентоспособност на българската икономика в контекста на Европейската зелена сделка“. Тя се организира от софийския офис на Европейския съвет за външна политика /ЕСВП/.

В събитието се включиха представители на индустрията, зелените иновации, земеделието, енергийната ефективност, спедицията и транспорта, възобновяемите енергийни източници, както и  експерти от парламентарно представените политически партии и коалиции. Всички политически партии, с изключение на ГЕРБ и ДПС, бяха изпратили свои представители в дискусията.

Дебатът е закъснял

„Дебатът за Националния план за възстановяване и устойчивост и за Зелената сделка е много закъснял и за това обсъждането на очакванията на бизнеса по темата са важни ", обясни Весела Чернева, ръководител на софийския офис на ЕСВП. Според нея обществото също трябва да е активен участник в тази дискусия, защото всички сме акционери в бъдещето на нашата икономика. 

Към 2020г. българската икономика е сред най-енергийно и въглеродно интензивните в ЕС и едва на 48-мо място по отношение на своята конкуретноспособност от 63 държави в класацията на Международния институт за развитие на управлението. Тези данни бяха обявени от  Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет, която коментира отправната точка, от която преходът към устойчивост стартира в национален план. Според нея, дали новите климатични политики на Европа ще окажат негативно влияние върху икономическите показатели или ще са шанс за модернизация на икономиката ни, зависи от нас самите. Страната ни има уязвими места въпреки общото намаляване на парниковите газове в сравнение с 80-те години. България е силно зависима от енергията, произвеждана от изкопаеми горива, която освен, че повишава въглеродната интензивност на българската индустрия, ще покачва своята стойност поради обвързаността й с цените на въглерода. Не случайно индустриалните потребители все по-активно търсят възможности за собствено производство на възобновяема енергия в точката на потреблението, поясни Трифонова.  

В специален панел представителите на бизнеса изразиха своите виждания за прехода към зелена икономика. Пламен Панчев, изпълнителен директор на Тракия икономическа зона, сподели своите реални постижения в превръщането на индустриалната зона във въглеродно неутрална. Той поясни, че това провокира реален инвеститорски интерес за развитие на зелената индустрия, включително и проекти в енергийната ефективност и ВЕИ.  

Трябва да се заместят тецовете

Севдалина  Йончева, представител на Continental Wind Partners България цитира доклад на Блумбърг от 2020 г., според който България има нужда да присъедини 6-7 гигавата към своята енергийна система, за да може да замести мощностите от въглища. Развитието на ВЕИ сектора би разкрило нов тип работни места и налагането на иновативни бизнес модели. ВЕИ технологиите са вече зрели, нямат нужда от финансова подкрепа, но са необходими значителни подобрения в мрежовата инфраструктура и по-улеснени администривни процедури. 

Възможностите за използването на железниците представи инж. Цанко Симеонов, заместник-председател на Сдружение „Градски транспорт и инфраструктура”, което е разработило проект за пътувания с железопътен транспорт по линията София-Перник чрез закупуването на двуетажни мотрисни влакове, движещи се на кратки интервали. Според изчисленията му това може да  редуцира замърсяването от над 100 хил. т. вредни газове годишно и ще се разтовари наполовина автомобилния трафик, който сега е 2 500 МПС на час. Удобната и скоростна връзка между близки населени места би довела и до развитие на регионите, пред които стои рискът от обезлюдяване. По отношение на превоза на товари, електрификацията към момента не е достъпно решение, но дигиталните системи и цифровизацията  са важно условие за подобряване на ефективността в спедиторския бранш, подчерта г-жа Олга Василевска от МВ Логистика.

Петър Петров, председател на УС, Национална асоциация на младите феремри сподели, че за малките и микро ферми ще е голямо предизвикателство да сменят старите си селскостопански машини. Възможностите, които се предоставят за това по предвидените мерки в момента са свързани с административни и финансови  трудности. Той допълни, че фермите, които искат да направят фотосоларни паркове са изправени пред дилемата, дали да използват енергията от тях или да я продават.   

В Плана за възстановяване и устойчивост липса адекватен прочит на социално икономическата реалност и някои от предложените мерки не са адекватно представени смята д-р Румяна Мишонова, старши консултант в областта на кръговата икономика.  Свилен Спасов от СП Интернешънъл пък добави, че е редно да не се забравя конвенционалната ядрена енергетика, която има своя важен принос за производството на нисковъглеродна енергия, макар и да не е обхваната от механизмите на Европейската зелена сделка.   

В политическата дискусия стана ясно, че липсва  консенсус по водещите параметри в Плана за възстановяване и устойчивост. Според Мария Капон, народен представител на  КП "Изправи се. Мутри вън" Зелената сделка трябва да е за хората, а не за олигарсите.  Независимо от тежката ситуация, в която се намираме, планът не трябва тепърва да се подлага на дискусия, а да се внесе в срок, защото това ще осигури кислород за икономиката възможно най-скоро, смята Капон. 

Атанас Костадинов, народен представител от КП „БСП за България“ заяви, че консенсус липсва дори и по отношение на значимите предимства на икономиката ни. Според него Европейският зелен пакт е „една голяма зелена планина, която не можем да отместим, а трябва да използваме устойчиво“. 

Колкото повече работят тецовете, толкова повече загуба

Иван Хиновски, председател на Български енергиен и минен форум и  народен представител от ПП „Има такъв народ“ не вижда икономически изгодно бъдеще във въглищните мини и това не може да бъде спестявано повече на засегнатите страни.  Той уточни, че до края на годината се очаква ръст на електроенергията с 20% на западните борси, поради което взимането на адекватни решения не може да се отлага във времето. Той допълни, че вижда редица предимства и в изграждането на интелигентни мрежи за управление на енергийното потребление.

Владислав Панев, народен представител от КП „Демократична България“ обясни,  че с новите цени на въглеродните емисии от 45 евро за тон, най-вероятно загубите на ТЕЦ „Марица Изток“ 2 ще достигнат 600 млн.лв и това ще ни изправи пред парадокса, колкото повече работи ТЕЦ-ът, толкова повече да губи. Той призова за повече пазарно ориентирани решения.  

Дискусията беше завършена от Цветан Кюланов, и.д. ръководител на представителството на Европейската комисия в България, който се обърна както към бизнеса, така и към политиците, като напомни, че инвестициите и реформите като част от зеления преход трябва да са основани на широка политическа и обществена подкрепа, в противен случай това наше усилие би било безуспешно.