Здравната реформа: какво знаем досега

Фондът за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина се местят в рамките на НЗОК, лекарите ще трябва да изписват по-евтини лекарства, нова агенция ще се грижи за контрола в здравеопазването и трансплантациите, а болниците ще трябва да получат нови регистрации, за да продължат работа. Това са само част от параметрите в новата здравна реформа, която се въвежда със законопроекта за бюджета за 2019 г.

Бюджетът

Предвижда се за здраве през 2019 г. да бъдат отделени 4,35 млн. лева - с 490 млн. лева повече в сравнение с тазгодишния бюджет.

В бюджета са предвидени 4 299 603 000 лева от приходи и трансфери, като 2,8 млрд. лева ще дойдат от здравни вноски – с 285 962 200 повече в сравнение с тази година. Очакваният ръст е заради повишаването на минималната работна заплата, с която е обвързан размерът на здравната вноска.

Предвидено е Министерството на здравеопазването да прехвърли на НЗОК 43 млн. лева, които ще са за разходите на Касата за ваксини, за медицинската помощ, оказана на неосигурени – за интензивно лечение, за пациенти с психични заболявания и др.

За медицински дейности са предвидени 2 567 164 400 лева, като 225 млн. лева са за първична извънболнична помощ, 250,7 млн. лева са за специализирана, а над 2 млрд. лева за болнична помощ. За дентални дейности са предвидени 167 млн. лева, а за лекарства ще отидат 1,22 млрд. лева.

Дотук нещата са общо взето стандартни. Разликата идва от голямото количество промени, които сами по себе си представляват цяла здравна реформа. За да бъдат осъществени, се налага да бъдат направени промени в редица закони, като всички те са описани в законопроекта за бюджета.  

Фондът за лечение на деца

Фондът за лечение на деца в чужбина и Комисията за лечение в чужбина ще се влеят в Здравната каса. Информацията за предложението вече се появи след Надзора на Касата и предизвика доста бурни реакции, като пациенти дори свалиха доверието си от управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев. 

„Целта на това преструктуриране е уеднаквяване на процедурите и финансирането независимо от възрастта на пациентите, чрез осигуряване на една контактна точка, която да администрира и финансира лечението. Формулярите за лечение в чужбина ще се издават единствено от НЗОК като компетентна институция. Очакваните резултати са оптимизиране на процедурите за одобряване за лечение на показаните пациенти, като се намали срокът за изчакване. Очаква се също и постигане на по-добра финансова дисциплина от страна на единствения финансиращ орган, чрез по-прецизна оценка на потребността и размера на финансовата помощ", се посочва в мотивите към законопроекта.

Зам.-министърът на здравеопазването и председател на Надзора на НЗОК Жени Начева обяви, че целта е да се подобри работата на Фонда и Комисията, като в същото време се улесни и процедурата по подаване на документи, което вече ще се случва на едно място. 

Неясни остават обаче много въпроси около това прехвърляне. Сред тях е и дали Общественият съвет към Фонда ще присъства и в новия вариант. Освен че гарантира обществен контрол над решенията на фонда, Общественият съвет често ставаше причина и спорни решения да добият публичност, която пък, от своя страна, неведнъж ставаше причина за решения в полза на пациентите.

Нова агенция ще се грижи за трансплантациите и контрола в здравеопазването

Ще бъде създадена нова Агенция за медицински надзор под шапката на Министерството на здравеопазването. Тя ще осъществява контрол на медицинските дейности. Директорът ще се назначава от здравния министър, като кандидатурата ще се съгласува с премиера. 

В новата агенция ще влязат Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и Изпълнителната агенция по трансплантация, като не се предвиждат допълнителни разходи за откриването на агенцията.

Новата агенция ще координира и контролира трансплантациите в България, ще извършва проверки на дейността на болниците и дали се спазват медицинските стандарти, ще следи как болниците разходват средствата им от държавния бюджет и дали има корупционни практики, както и за правата на пациентите.

През агенцията ще минава и регистрацията на лечебните заведения, хосписите, домовете за медико-социални грижи и диализните центрове. Новата агенция ще дава разрешение и за дейността на тъканните банки, както и дейностите по асистирана репродукция, които ще са вече част от разрешителните на болниците и лечебните заведения за извънболнична помощ.

От здравното министерство твърдят, че с тази промяна отново се цели затягането на контрола в здравеопазването и оптимизация на работата на агенцията по трансплантации, където досега са се наблюдавали проблеми. 

В началото на септември шефът на Агенцията по трансплантации Марияна Симеонова подаде оставка. Това се случи на фона на проблеми със забавени белодробни трансплантации на българи във Виена. 

След оставката Симеонова обясни, че заповед от здравното министерство е довела до неподновяването на договора за трансплантиране на български пациенти в болница във Виена.

Не е ясно дали и как прехвърлянето на ИАТ в новата агенция би подобрило работата ѝ. 

Здравното министерство прехвърля проблема с отварянето на нови болници

Един от проблемите, с които вече няколко здравни министри се борят безуспешно, е как да се намали разкриването на много нови болници, с които Здравната каса ще трябва да сключи договор и съответно към тях ще отива голям ресурс на НЗОК. 

С тази здравна реформа отново се прави такъв опит, но по всичко изглежда, че ресорното министерство е решило да прехвърли тежката задача на друг. Със законопроекта се предлага съгласието за откриване на нови болници да се дава от Народното събрание.

Съгласието ще се дава въз основа на комплексна оценка на потребностите на населението от медицински дейности съгласно Националната здравна карта, тригодишен бизнесплан, финансова обосновка и планирани източници на финансиране. За решението ще се иска още становище на Здравната каса и съсловните организации. Без съгласието на парламента Агенцията за медицински надзор няма да издава разрешително за осъществяване на лечебна дейност, става ясно от мотивите към законопроекта. 

Остава неясно защо именно законодателният орган трябва да се занимава с въпроса за разкриването на нови болници. 

Нов опит за въвеждане на електронно здравно досие

Със законопроекта се прави нов опит за въвеждане на електронна здравна система. Предвижда се тя да включва електронни здравни досиета, всички регистри, информационни бази от данни и системи, за които е предвидено в нормативен акт, че се водят от Министерството на здравеопазването и неговите второстепенни разпоредители с бюджет, от лечебни и здравни заведения, от Националната здравноосигурителна каса и от застрахователните дружества, осъществяващи доброволно здравно осигуряване.

Идеята е всички подаващи информация към системата да могат и да си разменят такава помежду си.

Предвижда се още създаване на информационна база данни и за всички, преминали през ТЕЛК/НЕЛК.

Лекарите ще трябва да изписват по-евтини лекарства

Нови ръководства ще казват каква терапия да се прилага за всяко заболяване. Те ще трябва да бъдат изготвени до 3 месеца от влизането в сила на закона за бюджета за 2019 г.

В законопроекта е записано, че лекарите ще трябва да се съобразяват с цените на лекарствата, когато ги предписват. Промяната се отнася за лекарствата, заплащани изцяло или частично от Здравната каса.

„Това ще може да се прилага, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/те. Предлага се и въвеждане на легално определение на понятието „разходна ефективност“ на лекарствен продукт/терапевтичен курс за лечение на едно и също заболяване. То се измерва на базата на разхода за терапията и подобряването на резултата от терапията“, се обяснява в мотивите към законопроекта.

В мотивите се допълва, че това няма да доведе до оскъпяване на лечението за пациентите, тъй като ще се търсят по-евтините лекарства. Все пак, ако лекарят е на мнение, че подходящ за пациента е друг медикамент, който не е в съответствие с това ново правило, лекарството няма да бъде заплатено от НЗОК и съответно ще трябва да бъде купено от пациента.

Основната цел на тази промяна е да се намалят разходите на Касата. В мотивите се дава пример с лечение на серопозитивен артрит, псориатичен артрит, ювенилен артрит, анкилозиращ спондилит, улцерозен колит, болест на Крон и псориазис, като ако се лекуват нови болни с по-евтини лекарства, това ще доведе до намаляване на разходите с 4,5 млн. лева.

Всички лечебни заведения ще трябва да получат нови разрешения за работа

От законопроекта става ясно, че на практика всички лечебни заведения ще трябва да получат ново разрешение за осъществяване на дейност. 

Ще бъдат изготвени медицински стандарти за всички специалности. Това ще се случи до три месеца от обнародване на промените.

До една година след влизането им в сила всички лечебни заведения ще са длъжни да направят промени, които да съответстват на медицинските стандарти и да подадат заявление за получаване на ново удостоверение за регистрация и разрешение за осъществяване на лечебна дейност.

Правилата за добра медицинска практика и Правилата за добра медицинска практика по здравни грижи ще се изработват от съсловните организации и ще се утвърждават от Агенцията за медицински надзор.

Здравният министър ще утвърди с наредба финансови правила за дейността на държавните и общинските болници и комплексните онкологични центрове.

Ще отпадне и съществуващата процедура за акредитация на болниците, като те ще могат сами да си създават системи за самооценка.

Ще получаваме касови бележки от болниците след лечение

Законопроектът предвижда болниците да са длъжни да издават касови бележки на пациентите за проведеното им лечение.

Тази промяна е продължение на идеята пациентите да бъдат включени по-активно в контрола в здравеопазването. На тези касови бележки ще трябва да са посочени всички медицински дейности, които са извършени в рамките на болничния престой, както и цената на всяка от тях. 

Промяна в националните рамкови договори

Предлага се още да се направи промяна в националните рамкови договори, като вече ще има постоянна и променлива част. Втората ще е свързана със санкциите, цените и обемите на медицинските дейности.

Предложението е да няма всяка година промени в нормативната уредба, а да се променят само цените и обемите на медицинските дейности в рамките на съществуващия бюджет.

Идеята е още НРД за всяка година да влиза в сила от 1 януари, а не от 1 април, както е сега. Ако промените бъдат приети, това ще стане факт още от тази година, като промяната ще се осъществи с подписване на анекс към НРД 2018.

Подписването на НРД всяка година е съпроводено от напрежение между съсловните организации, НЗОК и здравното министерство, така че е малко вероятно тези промени да бъдат приети без възражения от лекарите. 

Други промени

Със законопроекта се въвеждат и редица други промени. 

Експертни съвети ще помагат на здравния министър вместо, както досега, той да бъде консултиран само от един специалист – национален консултант по определена специалност.

Предвижда се министерството да публикува на всеки три месеца на интернет страницата си информация за медико-статистическите и финансовите показатели на болниците и онкологичните центрове, които се финансират от бюджета на НЗОК.

Представителните пациентски организации ще могат да получават субсидии от държавата за дейността си.

Предвидено е още здравната каса да започне да заплаща медицинските изделия и помощните технически средства за хората с увреждания от 1 януари 2020 г., като идеята е НЗОК да може да купува медицинските изделия и директно от търговците, а целта отново е да се намалят разходите на Касата.