Враждебността към световните лидери все по-голяма: пропастта между елитите и масите е непоносима, редът се разпада

Твърди се, че във времена на несигурност имаме нужда от лидери, които да ни помогнат да се оттласнем от дъното. В ключови моменти на преден план са излизали личности като Уинстън Чърчил, Нелсън Мандела, Махатма Ганди... списъкът е дълъг. И в момента светът има своите лидери (Джак Ма, Джеф Безос, Бил и Мелинда Гейтс и др.), но те далеч не са политици. Напротив - светът губи доверие в тях, хората приемат все по-враждебно политическото лидерство.

Това разкрива най-старото международно изследване "В края на годината" на световната асоциация "Галъп интернешънъл", проведено в 57 страни.

Ето какво показват данните за света:

Германският канцлер Ангела Меркел запазва своя имидж, заемайки основно място като най-положително оценен политически лидер (нетната стойност (т.е. процентът позитивно оценяващи минус процента негативно оценяващи), е +14), но губи 6 пункта в сравнение с предходната година.

Миналогодишният №1 - президентът на Франция Еманюел Макрон – има значителен спад в оценките си в международен план (от +21 на +6).

И двамата европейски лидери бяха изправени пред значителни предизвикателства в собствените си страни през последната година.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп остава в дъното на класацията с нетна стойност от -28, а руският президент Владимир Путин губи доста от позитивната си оценка, която събра миналата година. Благосклонността към Путин, в собствената му страна също намалява в резултат на икономически предизвикателства.

Папа Франциск остава световният лидер с най-голямо доверие с нетна стойност +28, но дори при него има спад в сравнение с предишната година.

В България и по света

Разпознаваемостта на лидерите в различните части на света е различна. В България има по-ясно отношение към западните лидери и руския президент Путин, но лидери на страни като Индия, Китай, Саудитска Арабия, Израел и т.н. са по-слабо познати.

И у нас продължава разколебаването на доверието в западни ръководители. Пречупва се оценката за френския президент Еманюел Макрон – очевидно на фона на тежката ситуация във Франция и протестите на „жълтите жилетки“ и неодобряваните тук предложения на Макрон за регулации в ЕС.

Ето резултата при всички лидери на българска почва:

Напрежението в цял свят нараства, лидерството е в криза навсякъде - смята президентът на "Галъп интернешънъл" Кънчо Стойчев.

"Мнозина посочват, че пропастта между елитите и масите достига непоносими нива и редът, установен след Втората световна война, се разпада. Недоверието в политиката и политическите системи е във възход и фундаменталният въпрос не е как да се намери по-добро представителство, което да отговаря на волята на хората, а как хората да могат да контролират по-добре своите представители. Отговорът може да бъде повече пряка демокрация, което означава, че правилният въпрос, който трябва да се зададе е как да се постигне тя след последните негативни преживявания с френския референдум за Европейската конституция, с този в Холандия и предизвикателството на Брекзит", коментира още Стойчев.

Какво е "В края на годината"

Настоящото изследване е част от ежегодния изследователски проект на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, иницииран и проектиран под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Включените 57 страни представляват населението на всички страни от Г-20 (без Китай) и около 57% от световното население.

Поради политически, културни или религиозни особености, някои въпроси от проучването не се задават във всички страни.

Въпросът за политическите лидери е зададен в 45 страни сред общо 46 952 души. Във всяка изследвана страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени, интервюирани по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Стаситическата грешка за проучването е между +/- 3%-5% при доверителен интервал 95%.

Теренната работа е проведена в периода от октомври 2018 г. до януари 2019 г.

Включените региони

Общо за ЕС: Комбинира западните и източните части на ЕС (n = 13 615)

Западна част на ЕС: Австрия, Финландия, Франция, Германия, Италия, Холандия, Испания, Великобритания (n = 7 510)

Източна част на ЕС: България, Чехия, Латвия, Полша, Румъния, Унгария (n = 6 105)

Европейски държави извън ЕС: Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Македония, Молдова, Сърбия, Швейцария, Украйна (n = 9 461)

САЩ (n = 1 045)

Канада (n = 600)

Индия (n = 1 001)

Русия (n = 1 000)

Латинска Америка: Аржентина, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Мексико, Парагвай, Перу (n = 5 526)

Източна Азия: Хонконг, Индонезия, Япония, Филипините, Република Корея, Тайланд, Виетнам (n = 6 400)

Западна Азия: Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Пакистан, Турция (n = 5 671)

Близък изток: Ирак, Йордания, Ливан, Сирия, Саудитска Арабия (n = 5 351)

Африка: Гана, Нигерия, Южна Африка (n = 2 815)

Австралия и Нова Зеландия (n = 2 039)

За „Галъп интернешънъл“

Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (GIA) е асоциация в пазарните изследвания и проучванията на общественото мнение, която тази година празнува своята 72-ра годишнина. Членовете ѝ са водещи национални институти, които работят съвместно всекидневно, за да споделят знания, изследователски техники и инструменти за осигуряването на решения за международни изследователски проекти, както и за обслужването на своите клиенти.

„Галъп интернешънъл“ има около 50 членове и провежда изследвания в над 100 страни.