Властта отне на президента правото да назначава главсека на МВР
Втори ден в пленарна зала депутатите разглеждат на второ четене текстовете от новия Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
До момента са гласувани 38 от общо 268 члена. За да приключи със законопроекта, мнозинството отмени утрешния парламентарен контрол, като на негово място ще има пленарно заседание.
Една от най-важните корекции, приети до момента, е начинът, по който ще се назначава главният секретар на МВР.
Текстовете регламентират, че главсекът на МВР вече ще се назначава от кабинета по предложение на вътрешния министър, а не както досега - с указ на президента. Главният секретар ще трябва да има поне седем години професионален стаж, което според ГЕРБ е крайно недостатъчно. Опозицията е критична и към измененията, които ще съсредоточат правото за избор на главен секретар на МВР изцяло в партийни представители, каквито са членовете на правителството. Според депутатите от опозицията изискването за стаж на кандидата за поста дава възможност за главен секретар да бъде назначен дори и началник сектор от някоя Областна дирекция на МВР. За това от ГЕРБ предложиха изискването за трудов стаж да е 12 години, от които поне 1/3 да са били на ръководна длъжност в системата.
Това предложение на опозицията не беше прието. Не беше прието и предложението за връщане на старото положение, при което главсекът се назначава с указ от президента. Като мотив за това депутатът Пламен Манушев, който е бивш командващ на военноморските сили, направи сравнение с назначаването на началника на отбраната. Според него главният секретар на МВР и началникът на отбраната са най-високите командни длъжности в силовите ведомства и изискват на този пост да има хора с опит. За поста началник на отбраната има изискване той да бъде зает от четиризвезден генерал, което би трябвало да важи и за главния секретар на МВР, смята адмирал Манушев.
По време на дебатите от ГЕРБ възразиха, че новият закон за МВР разписва само правомощия, но не и задължения за вътрешния министър. Красимир Ципов заяви, че разписаният регламент буди съмнения, че текстовете целят да дадат на вътрешния министър ексклузивни права.
С новия закон се въвежда се петгодишна мандатност за длъжността на главен секретар и основания за предсрочно прекратяване на мандата му.
Според новите текстове министърът на вътрешните работи провежда държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност, граничния контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението чрез разработване на политики, планиране на дейностите и контролиране на изпълнението им; определя стратегически приоритети, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР; осъществява международното сътрудничество; създава и закрива звена извън тези, създадени със закона; предлага проекта на бюджет на МВР; разпределя и управлява финансовите и материалните ресурси; управлява човешките ресурси; издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.
Дейностите в МВР се разделят на основни и спомагателни. Основните са: превенция и противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, граничен контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарна безопасност, защита при бедствия, разследваща дейност и пр. Според вносителите спомагателни са онези дейности, подпомагащи основните задължения на МВР.
Министерството на вътрешните работи вече ще бъде разделено на Главна дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция", Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Така на практика на мястото на Главна дирекция "Национална полиция" ще бъдат създадени други две дирекции - "Криминална полиция" и "Охранителна полиция". Промените са мотивирани със създаването на по-добри възможности за контрол и координация.