Ветото на президента за земите бе преодоляно единодушно

Народното събрание преодоля ветото, което президентът Росен Плевнелиев наложи върху промените в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Без много дебати, със 127 гласа „за“, без против и „въздържал се“ парламентът преодоля ветото на президента Плевнелиев. Депутатите на Бойко Борисов не участваха в гласуването.

По предложение на „Атака“ точката от дневния ред бе предавана пряко по БНТ и по БНР.

Подкрепа за държавния глава не изрази дори опозицията от ГЕРБ. По-рано днес на земеделска комисия, където бяха разгледани мотивите на държавния глава, от ГЕРБ коментираха, че не са съгласни със съображенията на Плевнелиев, но няма да вземат отношение по въпроса.

Дебат

Червеният депутат Светлана Бъчварова заяви, че мотивите на държавния глава са несъстоятелни. Едно от опасенията на Плевнелиев е, че корекциите в текстовете ще попречат на българите в чужбина да закупят земя. Според Бъчварова това не е така, защото всеки българин в чужбина е живял поне пет години в България – какъвто бил заложеният в корекциите на ЗСПЗЗ срок.

Друг мотив на Плевнелиев е, че промените са в разрез с европейското законодателство и въвеждат неоснователни ограничения за гражданите на страните-членки от ЕС.

„Всяка една държава може да прилага специфични методи и да взема предвид спецификите на земеделието си, и да съобразява с това законодателството“, каза Бъчварова и допълни: „Задължение на Народното събрание е да осигури закрила, като създаде режим на собственост на земеделските земи.“

Бъчварова бе категорична, че след като промените в ЗСПЗЗ бяха приети, от Брюксел не са давали индикации, че новият регламент противоречи на европейското законодателство.

„Не са получени индикации от европейските институции. Искрено се надявам, че изявленията на президента не представляват призив за налагане на санкции“, каза Бъчварова.

Особено активен бе депутатът на „Атака“ Десислав Чуколов, който говори около 10 минути пред депутатите, БНТ и БНР.
Той бе категоричен, че ветото на президента не защитава българските интереси. Депутатът коментира, че държавният глава представя мотивите си по „инфантилен, детски, скрит начин“, защото не идва лично в парламента.

„Да дойде, да излезе, да обясни тези аргументи и да се черви пред всички нас. Той да дойде, един комплект Lego ще му поставим, за да има с какво да се занимава, докато му дойде ред да се изказва, PlayStation даже може“, каза Десислав Чуколов.

Мотиви на президентското вето

В мотивите си държавният глава посочва, че по Конституция земята е национално богатство и се ползва с особена закрила. От Президентството изтъкват, че парламентът може да нанася корекции в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, но за целта трябва да посочи "причините, които налагат приемането; целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати" и пр. Според президента тези условия не са налице при приетите в началото на април текстове.

Корекциите, приети от парламента, предвиждат право на собственост върху земеделски земи да придобиват само физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в България повече от пет поредни години, предшестващи сключването на договора. Според президента тези текстове са противоконституционни.

Държавният глава се позовава на чл. 3в, ал. 1 и 2 от Закона за собственост и ползуване на земеделските земи (ЗСПЗЗ), които не предвиждат признак "гражданство" като предпоставка за придобиване на собственост върху земеделските земи.

"Българските граждани и юридически лица съгласно Конституцията могат да придобиват земя без ограничения. В противоречие с Конституцията настоящият текст въвежда забрана за българските граждани да си купят земеделска земя, ако не са пребивавали 5 години на територията на страната", мотивира се държавният глава.

Според администрацията на Росен Плевнелиев въведените корекции в ЗСПЗЗ противоречат на условията и сроковете, разписани в Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС.

"През последните няколко години българското общество и българските институции имаха многократно възможност да възразят срещу актове на държави-членки на ЕС, които въвеждат ограничения за български граждани. Всички с право се противопоставяме на ограничаване на правото на труд, на свободно придвижване и установяване, защото не искаме българските граждани да бъдат третирани неравнопоставено и в противоречие с фундаментални европейски принципи. Всички тези наши изисквания ще изглеждат неоснователни, ако в същото време българският парламент въвежда ограничения за гражданите на останалите държави-членки със закон", мотивира ветото си държавният глава.