Ветото на президента е преодоляно. Сметната палата остава под контрол

Със 123 гласа "за", 71 "против" и без "въздържал се" Народното събрание преодоля ветото по Закона за Сметната палата, което президентът Росен Плевнелиев наложи на 9 април.

За днешното извънредно заседание благоволиха да се регистрират и депутатите на "Атака", които спасиха кворума. Пак те - с 13 гласа "за", помогнаха, за да бъде преодоляно ветото, тъй като по закон за целта са необходими минимум 121 гласа.
В края на дебатите пленарната зала остана полупразна. За да се проведе самото гласуване и да събере нужните за преодоляването на ветото гласове, ръководството на парламента изчака няколко минути.

"На вид се наблюдава порив работохолизъм - свикваме извънредни заседания и в същото време не може да задържите партийната дисциплина", констатира депутатът на ГЕРБ Павел Гуджеров. Той предложи почивка преди гласуването, но искането му не бе удовлетворено.

Мотиви за ветото на президента

Плевнелиев счита за недопустим регламента от новия закон, който възлага на Сметната палата сама да определи организационната си дейност. Според президента това е конституционно право и задължение на парламента. Друга критика на държавния глава е, че новият закон не разписва ясно броят на отделенията в Сметната палата, а възлага структурирането им на членовете на контролния орган.

Плевнелиев не намира достатъчна обосновка и в начина, по който е определено, че членовете на Сметната палата ще бъдат точно 9 души.

"Неприемливо е по време на икономическа криза да се увеличава ръководството на Сметната палата от трима на деветима членове без визия на законодателя каква конкретна дейност ще извършва всеки един от тях и какви ще са отговорностите му", се посочва в мотивите към ветото на президента.

Според Плевнелиелв "недостатъците на правната уредба относно липсата на концепция за организация на дейността на Палатата, включително и за числения й състав, създават съмнения, че законодателните промени се правят с цел овладяване на органа".

Друг значим пропуск, според Плевнелиев, е текстът, който дава право на парламента да прекрати предсрочно мандата на членовете и ръководството на Сметната палата, ако са регистрирани тежки нарушения. Според администрацията на президента в новия закон за одитния орган липсват ясни определения за това каква дейност може да се счита за "тежко нарушение".

"По този начин не се гарантира на членовете на Сметната палата, че те ще вземат независими и законосъобразни решения. Така се обезсмисля въведената мандатност за членовете на органа, тъй като всеки от тях ще може да бъде сменен по всяко време", пише още в мотивите си президентът.

Дебат

Председателят на бюджетната комисия в миналия парламент Менда Стоянова заяви, че новият Закон за Сметната палата е приет, защото управляващото мнозинство желае "да си избира подобни на него, управлявани от него органи на върховните институции." Подобно на президента, тя също разкритикува регламента, който дава възможност на Сметната палата сама да определя структурата и работата си. Според Стоянова е недопустимо членовете на Сметната палата едновременно да гласуват одити, да приемат вътрешните правила за работа на контролния орган и да ръководят отдели с различни правомощия.

Според ГЕРБ новият закон е посегателство срещу независимостта на контролния орган. Опозицията счита за нереден механизма, който позволява на избрания шеф на Палатата да предложи сам останалите членове на контролния орган.

Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев, който е и автор на новия закон за Сметната палата, контрира Стоянова с аргумента, че по аналогичен начин се избират управител на БНБ, председател на КФН и съставът на ВСС.

Това даде повод на ГЕРБ да заключат, че БСП не са "забравили нищо старо и нищо ново не искат да научат".