В парламента: Дали Османското робство е геноцид? Исторически комплекс е

По предложение на Атака днес парламентът трябваше да реши дали през годините 1396 - 1913 година е имало геноцид спрямо българите по време на Османската империя.

Набързо обаче и със скромни изказвания на Атака и патриотите проектът беше отхвърлен от депутатите след предложение на лидера на ДОСТ Лютви Местан.

"За“ гласуваха 86 народни представители, 50 бяха „против“, а 7 се въздържаха, с което предложението на народния представител Лютви Местан за отлагане на гласуването на проекторешението бе прието.

Според вносителите геноцидът над българите в Османската империя се изразява във физическо унищожение и масови убийства на голям брой българи, в смяна на религията и на етническата принадлежност, както и изтощаване на генофонда на българите с така наречения кръвен данък.

Възмутен от предложения от Атака проект, Местан поиска от трибуната той да бъде отхвърлен с думите: "Този период не може да бъде определен като робство. Въпрос на исторически комплекс е да си пазим робството. Този период не може да бъде определен и като геноцид, това ще е прецедент в световната история и в политическата история. Единственото разумно нещо, което може да направи този парламент в края на мандата си, е да прекрати разискванията на този проект, който прокарва разделителни линии в обществото, когато страната има нужда от обединение, от единение по пътя на разумността и доблестен прочит на историята".

И макар депутатът Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт да призоваваше да се гласува с българските, а не с турските си сърца и настоя, че периодът е кръвен данък, който българите са плащали с децата си, отзвук в залата нямаше и проектът за геноцид по време на Османската империя беше отхвърлен.