"Уолстрийт джърнал": Западните съюзници на България се притесняват от залитане на изток
В някои западни столици се засилва безпокойството, че България, която в продължение на десетилетия бе един от най-верните членове на съветския блок, може да се върне под влиянието на Москва, въпреки че още преди години бе приета от западните съюзи.
В София всеки уклон на изток може да подкопае усилията на Европейския съюз и САЩ за единен фронт срещу руския президент Владимир Путин, докато Русия се стреми да утвърди своето влияние в Украйна и други бивши съветски републики.
Това пише американският вестник "Уолстрийт джърнал" в статия под заглавие "Западните съюзници на България се притесняват от залитане на изток".
България е в НАТО от 10 години и в ЕС от 2007 г. насам. Но балканската страна, с нейните златни църковни куполи и комунистическа архитектура, все още се чувства културно и политически свързана с Русия, отбелязва авторът Джо Паркинсън.
През последните три месеца някои стъпки на коалиционното правителство засилиха загрижеността сред европейските дипломати в София и политиците в Брюксел.
През април един законодателен пакет позволи на "Газпром" заобикаляне на регламентите на ЕС за конкуренцията за българския участък от тръбопровода "Южен поток". Това доведе до предупреждения за възможни санкции от Европейската комисия, която също така отбеляза, че новият български закон съдържа буквално същите формулировки както в първоначалното предложение от "Газпром", припомня вестникът.
Въпреки, че София подкрепи първия кръг от санкции на ЕС срещу Русия, социалистите депутати на комисията по външни работи на парламента през май се опълчиха срещу по-нататъшна подкрепа на тези мерки.
Министър-председателят Пламен Орешарски многократно изрази несъгласие с ескалация санкциите срещу Русия, призовавайки за "балансирана позиция" по кризата.
"Притеснени сме, защото виждаме разширяване на руското влияние в много сектори тук", каза високопоставен европейски дипломат в София. "Когато става въпрос за санкции, българите са потенциално слабо място за Европа, което може да бъде проблем."
България, най-бедната страна членка на ЕС, е потенциално по-уязвима за политическите последици от кризата в Украйна в сравнение с други страни зад някогашната Желязна завеса, отбелязва авторът.
Твърдо прозападна Полша е по-малко зависима от руските енергийни доставки, както и Румъния, която се присъедини към ЕС заедно с България през 2007 година. И двете поеха по по-независим път от Москва по време на комунизма.
Балтийските страни са склонни да виждат Москва като бивш окупатор, докато София приема Москва като приятел. Единствената петролна рафинерия в България се контролира от руската "Лукойл", а единствената ядрена централа работи с руско гориво.
Правителството на България изпратила също така и прозападни сигнали, заставайки зад първоначалните санкции и участвайки в две водени от САЩ военноморски учения в Черно море, от началото на кризата с Украйна.
Някои западни представители предполагат, че по-силно изразената проруска реторика на правителството е свързано с изборите за Европейския парламент, които управляващата партия разглежда като референдум за работата на правителството.
Според политически анализатори икономическото влияние на Москва над България се е увеличило през последните години, особено в енергийния и медийния сектор, докато ЕС се бореше с кризата на държавните дългове.
Русия е вторият по големина търговски партньор на България след Германия. Българското външно министерство заяви, че тежки икономически санкции на Москва биха засегнали около 2000 български фирми, в които работят около 80 000 души.
За много българи търговски връзки означават, че би било глупаво страната да се противопоставя на Москва, и трябва да се опита да укрепи отношенията, пише още "Уолстрийт джърнал".