Трайчо Трайков: Центърът не може да бъде тиха спалня, но и не трябва да е голяма кръчма

Бившият служебен министър на енергетиката отново е кандидат за кмет на столичния район „Средец“. Тази неделя, 14 юни, ще са изборите. В рубриката „След властта“ с Искра Ангелова разговорът започва от района — паркиране, чистота, фасади, „Патриарха“, Шишман — и стига до „Лукойл“, горивата, кабинета „Гюров“ и енергетиката като въпрос на национална сигурност

Трайчо Трайков влиза в „След властта“ в необичаен, преходен за него, момент. Той току-що е бил министър на енергетиката в служебния кабинет на Андрей Гюров, но разговорът с него започва от „Средец“ — районът, в който отново се явява на избори за кмет.

Това е район, в който центърът на София той вижда не само като административна територия, културна сцена, място за заведения, протести, разходки и преминаване на колела или пеш, а и като дом. В него живеят хора, които всяка сутрин излизат през входове с надраскани фасади, заобикалят коли по тротоарите, чакат контейнери да бъдат изчистени, спорят за паркоместа, търпят шума на заведения и мотори, и в същото време знаят, че живеят в най-видимата част на столицата.

„Градът, освен център на големия град, административен център и място за забавление и за културен живот, е и дом на много хора“, казва Трайков. И добавя, че това е „много тънък баланс“, защото изисква разбиране и от двете страни.

„Като живееш в центъра, центърът си има свои характерни особености. Но това не означава, че тези особености трябва да се позволи да го превърнат в невъзможно място за обитаване. Изисква се малко повече толерантност, но не се изисква да търпиш груби нарушения на правата си.“

Това е една от основните линии в разговора: центърът е на всички, но е и нечий адрес. Там конфликтът между общия град и личния живот е ежедневен.

„Аз не искам центърът да представлява една тиха спалня. Или една голяма кръчма. Но и заведенията трябва да се съобразяват с това, че тук техните съседи са хора, които живеят, които утре са на работа, които имат деца“, казва Трайков.

„Връщам се обратно тук“

Първият въпрос към него е защо отново се връща към район „Средец“, след като прекъсна мандата си, за да влезе в служебното правителство.

Трайков казва, че е приел поканата към кабинета „Гюров“ с ясното намерение да се върне.

„Истината е, че аз точно затова се връщам към мандата, който прекъснах за малко, защото масово имаше, когато приех поканата да бъда в кабинета на Андрей Гюров, към мен "заклинания" да се върна. Казах, че си отивам за малко, ще помогна на държавата. И след това обратно тука. И аз казах точно така: проверих графика, да, вместваме се. Казах: други служби, предложения няма да приемам, връщам се обратно тука.“

Той се извинява на хората, че отново трябва да гласуват, но подчертава, че подкрепата трябва да мине през бюлетината. Т.е. трябва да отидат в неделя до урните.

„С известно извинение към хората, че ще трябва да се разходят да гласуват, защото без пускането на бюлетината подкрепата и доверието си остават между нас. Но трябва да се гласува, за да има тяхната подкрепа значение.“

Трайков не приема обобщението, че „всички са еднакви“, когато говорим за политиците. Според него това е удобна, но невярна стигма.

„Тази стигма, че видиш ли всички са еднакви, че всички са маскари, че всички са измамници, всички са корумпирани — това е дълбоко невярно. От своя страна аз никога не съм търсил претенцията за съвършенство.“

В районната политика, казва той, подкрепата не е захаросана. Тя често идва през критиката.

„По районните теми много често ще видите хора, с които спорим доста сериозно по същество, но това са хора, които искат от мен, защото всъщност ми дават доверието си. Те смятат, че когато сме честни един към друг, ще постигнем резултат.“

Районният кмет с боксови ръкавици

Когато поема „Средец“, Трайков описва района като място, към което централната общинска власт се отнася като към пространство, в което „тя си прави каквото си иска“, а районният кмет по-скоро не трябва да пречи.

Той дава пример с правото на районните кметове да вземат думата в Столичния общински съвет. В закона е записано, че те могат да участват в разискванията със съвещателен глас, но правилникът на СОС е ограничавал това право само до случаи, свързани с техен си доклад.

„Казах: тук има несъответствие между правилника и закона. Ако обичате, променете го, защото аз, да ви кажа, имам мнение по почти всяка точка, която се обсъжда тук, защото тя индиректно, понякога и съвсем директно, засяга всички хора в града ни.“

След доклад, внесен от него и други районни кметове, правилникът е променен. Оттогава районните кметове могат да говорят по всяка тема в сесиите на СОС.

Трайков описва работата на районния кмет като „висш административен пилотаж“.

„То е малко като да се храниш с боксови ръкавици — трябва да свършиш някаква работа и успяваш да се нахраниш, ако си много упорит. Междувременно може да станеш на прасе, но трябва да свършваме съвсем конкретни неща. А заради централизирания модел на общината трябва да взаимодействаме с много други звена на Столична община за неща, които касаят конкретно нашите задачи.“

Това е ключовият му аргумент: гражданите търсят районния кмет, но много от инструментите са в Столична община, в общинския съвет, в инспектората, в Центъра за градска мобилност, в МВР, в държавни институции или при собственици.

Детската площадка, спортното игрище и „реалните неща“

Сред конкретните резултати Трайков посочва първата нова детска площадка в Княжеската градина от десетилетия.

„Гледам в района — не е правена нова детска площадка от 40 години. Заехме се, оказва се, че на всеки проблем има решение.“

Площадката е направена след дълги съгласувания с Министерството на културата. В началото е ограничена до 144 кв. м, но следващият проект е да бъде разширена и да има съоръжения и за по-големи деца.

Той посочва и спортната площадка на ул. „Гурко“.

„Там беше едно мръсно дере. И като я видях, казах: ето тук е идеално за едно игрище за футбол и баскетбол. Ето, и сега всеки път, като минавам оттам, се радвам, че постоянно се използва спортната площадка. Нищо не се чупи, всичко стои здраво.“

Трайков говори и за събитията в Княжеската градина — зимния базар, ледената пързалка, новото виенско колело — като за примери как градските атракции могат да изглеждат добре, когато са стопанисвани нормално. Спомня си и период, в който съоръженията са били „небезопасни“ и „от селски тип“.

Чистотата: „най-неудобната“ тема

Чистотата е една от темите, по които Трайков казва, че му е най-неудобно да говори с хората.

„От всички теми, които започваме с моите съграждани, тази за чистотата ми е най-неудобно да я разисквам. Защото от една страна са прави за всичко хората. Има места, които наистина приличат на кочини. Из центъра винаги има забележка за нещо. А от друга — това е изцяло извън моите преки отговорности.“

Договорите за чистотата се сключват централизирано от Столична община, а контролът се извършва от Столичния инспекторат. Районният кмет може да сигнализира, да настоява, да комуникира, но не държи договора и санкциите.

Трайков не свежда проблема само до пари.

„Ако сега се чисти и мие една улица веднъж на 6 месеца, а искаме да се мие всеки месец и платим 6 пъти повече, вероятно ще се мие всеки месец. Но очевидно не е въпрос само до парите. Въпросът е какви договори се сключват, с какви условия, с какви санкции и с какъв контрол на качеството.“

Тази част от разговора връща към по-големия въпрос: защо София, при концентрацията на пари, образовани хора, скъпи имоти и институции, не изглежда като подреден европейски град.

„Патриарха“: добра идея, лошо изпълнение

Темата за бул. „Патриарх Евтимий“ влиза като един от най-видимите градски конфликти през последните месеци. Трайков не отрича идеята за велоалея, но критикува начина, по който е реализирана.

„Добра идея, но въобще не прие своя добър вид. Нито като детайли в проекта, нито като начин на осъществяване. И остави масово недоволни хората.“

Той казва, че вече има съдействие от Столична община и транспортното направление за нов проект.

„Заедно сме на една страница, че велоалеята трябва да е още по-широка и по-хубава. Но има начин това да стане умно, а не идиотски.“

По думите му новият проект още се обсъжда, преди да бъде официално представен. Идеята е вместо две тесни велоалеи да има една по-широка, двупосочна, от едната страна. Според него това би избегнало объркването за велосипедисти и пешеходци и би позволило да се възстановят загубени паркоместа.

„Това решение позволява да се възстанови косото паркиране от другата страна и да се възстановят загубените места.“

Паркирането: вторият голям проблем след чистотата

За Трайков паркирането е един от най-големите проблеми на центъра.

„Проблемът с паркинга е гигантски. София много се пренасели, София не е строена за толкова много.“

Той разделя проблема на две: ограничаване на транзитния и приходящия трафик и увеличаване на предлагането на налични места за паркиране.

„И по двете си има предизвикателства. Това според мен е може би вторият след чистотата проблем на центъра на София.“

Отделна тема са служебните абонаменти.

„Служебните абонаменти наистина са много, въпреки че има ограничения да са до 10% от подзоната. Аз нямам тази информация, но понякога, като гледате, има улици, на които има само служебни паркоместа.“

Трайков обяснява и политическия конфликт около реформата на паркирането. Според него е имало по-амбициозна идея, която е включвала не само цени, но и други елементи, като зони с предимство за живущите.

„На Общинския съвет им се стори опасно и непопулярно да взимат решения, които изглежда, че облагодетелстват малко хора, пък ще им се сърдят много (хора). И това е донякъде конфликтът между един районен кмет и Общинския съвет, защото общинските съветници ги избират хората от цяла София, районният кмет — само хората от неговия район.“

Пешеходният „Шишман“ и петте условия

Темата за пешеходния режим на ул. „Шишман“ е пример за друг тип конфликт: промяна, която може да е добра за града, но ако се направи през главата на хората, се проваля.

„Ясно е, че пешеходните зони са хубаво нещо. Ясно е, че дългосрочно там се живее добре, жилищата са скъпи, хората с времето ги харесват. Те се развиват и като търговски, и като културни центрове. Но в началото, след въвеждането им, или ако не се направи правилно, те рязко нарушават комфорта на малък брой хора, които живеят там.“

Трайков формулира принципа така:

„Не можеш да успееш, ако пренебрегнеш мнението на малка група силно заинтересовани стейкхолдъри. Ако пренебрегнеш интереса им, той винаги катастрофира този проект.“

По думите му разговорът с хората е изяснил пет условия, при които изобщо може да се говори за пешеходен режим: автомобилен достъп при нужда, алтернативни възможности за паркиране, чистота, ред и сигурност, и запазване на автентичния характер на квартала.

За чистотата той казва конкретно:

„Това означава да не се мие веднъж на 3 или 6 месеца, а да се мие два пъти седмично.“

За реда и сигурността:

„Да не минава транзит патрулката без въобще да погледне какво става от дъжд на вятър, а да си има патрулна общинска полиция, която постоянно патрулира зоната.“

Старите къщи, собствеността и обликът на града

Разговорът за „Шишман“ води към старите къщи и напрежението около възможното им събаряне. Трайков обяснява, че периодично има тревога за сгради, които не са паметници на културата, но районната администрация е поискала да им бъде възстановен статутът.

Той не представя проблема като еднопластов. Трайков казва, че е предупредил публично собствениците, които настояват да бутат къщите, да не се правят такива неща. В тази част разговорът излиза извън конкретната къща и стига до облика на София.

Драсканиците по фасадите

Графитите и драсканиците са една от темите, които според Трайков правят силно впечатление на чужденците, които идват в София.

„Което впечатлява всички, които за първи път идват в София — и то не по приятен начин.“

Той дава пример с Ереван, където по думите му централните сгради са облицовани с порест вулканичен камък, върху който драсканиците трудно биха се чистили, но въпреки това няма надраскано.

„Попитах колегата: какво правите тук, за да не се драска? Той каза: нищо не правим. Не драскат.“

Трайков признава, че при София има и културологично обяснение: повече грижа за личното пространство и по-малко за общото. Но не свежда проблема само до манталитет. Според него има и практически решения — защитни покрития върху фасади, видеонаблюдение и реални последици при вандализъм.

Пътната агресия и скоростта в центъра

Разговорът стига и до катастрофите и агресията по пътищата. За район „Средец“ Трайков посочва бул. „Васил Левски“ като място, където се развиват високи скорости, особено нощем — от мотоциклети и автомобили.

„Общината не може от години да накара полицията, МВР, да инсталира камери. Няколко пъти съм подавал предложение за поставяне на контрол на скоростта от подлеза на НДК до „Граф Игнатиев“. И няма решение.“

Според него това е въпрос на цивилизационен стандарт.

„Не смееш да си пуснеш детето с колело, защото ще мине някой, който ще го отнесе. Това е един от признаците за цивилизация в градовете. Това е един от елементите на добрия стандарт на живот — чисто, безопасно. Всички малки улици в центъра трябва да са зона с 30 км/час.“

Общността като инструмент

На въпроса как София и „Средец“ могат да станат място, където хората искат да живеят, Трайков не говори само за санкции. Според него хората се вдъхновяват от действия, които им дават усещане за общност.

Той дава пример с почистването на тавана на кино „Влайкова“, където са се събрали доброволци, защото киното е имало нужда от помощ, за да освободи огромно пространство, преди да се прави ремонт на покрива.

„Това беше два дни труд, прах. Обаче накрая хората — щастливи, доволни, и виждат резултата: ето, ние го направихме.“

Споменава и други акции като боядисване в дворове на детски градини, почистване и обновяване на детски площадки.

„Не знам къде точно нещо се къса, но съм сигурен, че зависи и от институциите“, казва той.

От „Средец“ към служебния кабинет

От районната политика разговорът преминава към служебното правителство на Андрей Гюров. За Трайков това правителство не е било замислено като дългосрочен политически проект.

„Работим с кратък хоризонт, не сме се събрали да правим партия, да участваме на изборите, които се задаваха, или нещо друго. Дошли сме да свършим работа. И много важно — казахме си: ние ще покажем как искаме да виждаме българското правителство.“

За Андрей Гюров казва:

„Заслугата е изцяло на Андрей. Той самият — аз го познавах съвсем бегло дотогава — е изключително почтен, съвестен, трудолюбив човек, политик.“

Трайков приема Министерството на енергетиката като среща със собствения си предишен мандат.

„За мен беше изключително интересно преживяване, защото по някакъв начин приех работата от себе си преди 15 години.“

И дава примери за теми, започнати тогава, чието значение по-късно става очевидно: газовият интерконектор Гърция–България, договорът с Азербайджан, участието в терминала в Александруполис, хранилището за ядрени отпадъци, електромобилността.

„Тогава започнахме работата по интерконектора Гърция–България. Имаше такива, които питаха: какви са тия пари за лудо, имаме си сигурен доставчик от север. После от 2022 година насам всички се кръстят и казват: добре, че го имаме този газопровод.“

Енергетиката е всичко

В разговора Трайков формулира енергетиката като тема, която минава през почти всички други политики.

„Енергетиката е всичко. Това го установих още преди 15 години, защото всички колеги, всеки път като имаше някаква важна тема, трябваше заедно да обслужваме: с външен министър — дипломация и международни отношения; околна среда — енергетиката; бизнес, икономика — енергетиката.“

Според него светът е по-малко зависим от изкопаемите горива, отколкото преди 20 години, но енергията остава основен въпрос.

„По навик светът пак се паникьоса заради петролна криза, заради Близкия изток. Цените много се вдигнаха. Но ако това се беше случило преди 20 години, всички щяха да са на колене.“

Той поставя и новата тема — енергията, необходима за центровете за данни и изкуствения интелект.

„Досега енергетиката помагаше на човечеството да си спести физически труд. Вече започва да замества интелектуалния труд — data центровете и изкуственият интелект, който има нужда от огромни количества енергия.“

Първият кабинет на Борисов и „Лукойл“

Трайков се връща и към участието си в първото правителство на Бойко Борисов. Казва, че е попаднал там през Симеон Дянков, с когото са били състуденти.

„Той каза: идваме тук, за две години оправяме държавата, знаем как да стане. Аз казах: ама аз дори не съм гласувал за вас. Той каза: няма значение. Важното е да знаеш как, да си честен.“

По думите му напреженията се натрупват около няколко важни теми. Една от тях е „Лукойл“ и цените на горивата.

„Тогава беше много по-зле от сега, защото аз следях всеки ден цените във всички европейски страни, без акцизи и ДДС, и нашите постоянно бяха в горната част от най-скъпите.“

Трайков казва, че след като е огласил това, пиарите на „Лукойл“ са реагирали остро.

„Започнаха: министърът не може да смята, господин Борисов.“

На въпроса как е възможно голяма компания да не плаща данъци, отговорът му е кратък:

„Излизаха на загуба с трансферно ценообразуване.“

Европа, технологии и бъдещето

В края на разговора Трайков отваря по-широка тема — Европа, технологиите, изкуствения интелект и конкуренцията със САЩ и Китай. Според него Европа трябва да намали бюрокрацията и сложността, ако иска да бъде конкурентна.

Той дава пример с финансовите пазари: Европа и САЩ са сравними по население и брутен вътрешен продукт, но не и по пазарна капитализация.

„По отношение на финансови активи като капитализация на пазарите ние сме 12% от световната капитализация, САЩ са 60%. Тук вече сме съвсем различни лиги.“

Причината според него е, че европейските инвеститори виждат по-добри възможности за инвестиция в САЩ.

„Това вече зависи не от хората, не от комшиите. Зависи от лидерското ниво на това прекрасно нещо, което е нашият съюз — най-прекрасното нещо, което ни се е случило.“

В неделя?

Трайков отново иска доверието на хората в „Средец“. Този път след кратко връщане в централната власт. Затова и въпросът към него е двоен: какво е научил от държавата, което може да върне в района, и какво от работата в района му е помогнало да види държавата по-ясно.

Следете новините ни в GoogleNews