След шпионския скандал Русия се захвана да очерня България

„Цигани и разруха: защо българите бягат от страната си” е заглавие в руската медия „Газета.ру”.
Текстът е гарниран с видео от новинарската емисия на тв „Россия 1“, в което водещият съобщава за арестите на русофили у нас и се акцентира на антируските настроения в България, както и на съмненията на президента Радев за въпросната акция.

„Макар, че преди повече от 10 години България стана член на ЕС, по картините в страната няма да установиш това. Дребна търговия, изкъртен асфалт и цигански квартали – ето това виждат туристите. Заради високата корупция субсидиите от ЕС не помагат на икономиката, а охладнелите отношения с Русия не позволяват активно развитие на експорта.

След 2014 г. много от руските граждани повече не се интересуват от покупката на евтини апартаменти край Черно море. Преди повече от 10 години България влезе в Европейския съюз. Но, попадайки в тази страна, се чувствате все едно сте в някоя страна от СНГ /Съюза на независимите държави/, а не в Европа”, пише изданието.

Според руската газета, типичната картина в България е: голям брой недостроени сгради и табели „Продава се”, изкъртен асфалт с дупки и кръпки, дори в района на елитния курорт Слънчев бряг, нелегална търговия на дребно, която дотолкова е окупирала централните улици на включения в ЮНЕСКО град Несебър, че да разгледаш историческите паметници е сложно.

Към това се добавя и специфичният южен колорит на страната – изобилието от цигани. В отделни райони на „културната” столица Пловдив има цели ромски квартали, до които обикновените българи се стараят да не се заселват и по принцип не ходят там.

„Газета.ру” цитира експерти, които смятат, че икономиката на България се намира в доста противоречива ситуация. От една страна, от 2016 г. насам се отчита увеличение на обема на номиналния БВП. Ръстът на икономиката е незначителен, но стабилен, във второто тримесечие на т.г. икономиката е прибавила 3, 5%, отбелязва главният стратег на „Универ Капитал“ Дмитрий Александров.

„Макроикономическите показатели на България като цяло също не са лоши - инфлацията не надвишава 3%, делът на частния сектор доминира над публичния, дългът е сравнително нисък”, коментира Нарек Авакян, началник на отдела за инвестиции в „БКС Брокер”.

„Така България, чийто дълг, отнесен към БВП е само 20,1%, изглежда много добре и дори се дава като пример за другите държави в ЕС. В еврозоната въпросното съотношение е 85,1% и дори не се планира намаляването му”, отбелязва анализаторът от „Финам” Алексей Кореньов.

Обаче това за българското население не означава нищо, уточнява „Газета.ру”. И продължава: За разлика от макроикономическите показатели и за невъоръженото око е очевидно, че социално-икономическата ситуация в страната е крайно тежка, нивото на бедността надвишава 22%.

„Средната годишна заплата в България е 7 400 евро, което е повече от двойно по-малко от средното за ЕС, където тя е на нивото от 15 000 евро. Населението на страната стремително застарява - младежите активно емигрират, а на доизживяване остават най-вече хора в пенсионна и предпенсионна възраст”, смята Кореньов.

А така населението е намаляло от 9 млн. до 7 млн. души за последните 30 години. Отворените граници с ЕС привличат като магнит младите перспективни работници и предприемачи. Те не виждат смисъл да останат в България.
„За да оцелеят по някакъв начин, тези, които остават да живеят в страната, са принудени да работят допълнително, основно като сезонни работници. В по-голямата си част това е работа, свързана с обслужването на туристи. Като цяло делът на сивата икономика в БВП според различни оценки е едва ли не 50%”, коментира Алексей Антонов, анализатор в БК „Алор”.

Преди сред най-доходоносните отрасли в българската икономика беше строителството и продажбата на недвижими имоти, информира още „Газета.ру”. По-голямата част от търсенето идваше от руснаци, които купуваха за 20-50 хиляди евро апартаменти на морето. Но само до 2014 г., когато след санкциите и девалвацията на руската валута тези покупки спряха да са по джоба на руските граждани.

„До 2014 година руснаците бяха най-активните чуждестранни купувачи на български недвижими имоти. През 2014-15 години се получи рязък спад, когато те, напротив, станаха най-активните продавачи. А от втората половина на 2016 г. България спря да бъде чуждестранен пазар №1 за гражданите на Русия, отстъпвайки на Испания”, коментира главният редактор на „Prian.ru” Филип Берьозин.

„През 2013 г. заявките на руснаците за покупки на недвижимости в България бяха почти 30 пъти повече, отколкото през 2018 г. Резкият срив произлезе на границата между 2014 и 2015 г., когато в Русия курсът на рублата се срина. Намаляването на интереса може да се свърже и с растящите цени на недвижимите имоти в самата България”, добавя Руслан Халимов, анализатор в компанията Tranio.ru и посочва конкретни цифри.

„Ниското ниво на услугите, ниското качество на обслужването на всички нива, стандартът на живот, който явно не съответства на страна-членка на ЕС и множество съпътстващи фактори също чувствително са повлияли на желанието за закупуване на жилище тук”, смята Кореньов.

„Независимо от хубавия климат и ниските цени, руснаците започнаха да губят интереса си към България. Освен това, условията за издаване на разрешение за пребиваване в България не са много интересни за руснаците. Причината е високият входен праг, трябва да закупите обект за повече от 300 000 евро - за България сумата е огромна. От 2012 г. само около 20 руснаци са получили разрешение за пребиваване по тази програма”, отчита Халимов.

Според експертите, цитирани от „Газета.ру”, лошите отношения с Русия оказват особено силен негативен ефект върху икономиката на България. Износът на страната превишава вноса само с 2 млрд. долара. „По-рано руският пазар беше сред ключовите за експорта на българските стоки

„Преди това руският пазар беше един от ключовите за износа на български стоки. Но Европа няма нужда от тях”, казва Авакян, а изданието не уточнява какъв именно се явява той.

„Русия и България имаха дългогодишни стабилни икономически, социални и образователни връзки, развит туризъм, който даваше значителен принос за българската икономика, но отношенията се охладиха на фона на атаките на български активисти и правозащитници”, пояснява Дмитрий Александров.

Според Антонов /явно също някакъв експерт, но не се посочва какъв/ България би следвало да използва географското си положение за транзита на ресурси, например на газ, и да се опитва около това да изгражда и външната си политика, и икономиката. Така нереализираният проект за газопровод „Южен поток”, който трябваше да премине по дъното на Черно море от Анапския район до българското пристанище Варна, беше добър шанс за страната, но България сполучливо го пропусна.

Газета.ру припомня, че България се отказа от проекта поради активните критики за него в ЕС. Така Европейският парламент прие резолюция, в която препоръча отказ от изграждането на газопровода. Ясно е, че подкрепата на Европа за България не помага на тази страна, уточнява изданието.

И продължава: по-рано ЕС отделяше средства, но многократно ги прекратяваше заради изключително високата корупция и неефективното им разходване в България. Например, международната организация Transparency International по-рано определи тази страна като най-корумпираната в Евросъюза. Най-силно въвлечени в това /в корупцията/ са съдебната система и законодателната власт, не отстъпва и аграрният сектор, пояснява изданието.

Същевременно заради „Брекзит”, финансирането за други страни от Брюксел ще бъде допълнително намалено.

„България има нужда от промяна на елитите и провежданите политики и реформи, но елитите едва ли ще се съгласят с това, по-скоро ще продължат да водят популистката си политика”, препоръчва Антонов, който и да е той.