След фреона, в старото НС ще борят и радона! Докъде стигна т.нар. ''наложителен'' ремонт на парламента

Преди година ръководството на 48-ото Народно събрание, начело с председателя на парламента Росен Желязков, реши да се премести в сградата на бившия Партиен дом на пл. "Княз Александър I" № 1. Беше ни казано, че е нужен "спешен основен ремонт" на старата сграда на парламента на площад "Народно събрание" № 2 и че той ще продължи "около три години".

Емблематичната сграда е културно наследство. Сега този факт се ползва с едва скрито задоволство като обяснение защо ремонтът на сградата така и не е започнал година по-късно - имало редица законови процедури, защото сградата представлява архитектурно-строителна историческа и художествена недвижима културна ценност с "национално значение". Макар и обявена за "морално остаряла".

Преместването на депутатите в Партийния дом доведе до почти тотално затъмнение на парламентарната дейност. Сега журналистите нямат достъп до т.нар. "кулоари" - мястото, където се случва реалната политика и се водят разговори между формациите. За кулоари е обявено тясното пространство пред главния вход на пленарната зала. Всеки депутат обаче има поне още 2 изхода, от които може да излезе - тоест медиите могат да бъдат избегнати по всяко време и общуването между журналистите и депутатите вече почти изцяло се контролира от пиарите.

На 24 юни OFFNews отправи третото си запитване към пресцентъра на Народното събрание и получи отговор, от който става ясно, че прогнозата за 3-годишен ремонт започва даже да звучи розова.

Какво изобщо е направено до момента?

- преглед на библиотечния фонд: събрани са архивни снимки на ремонтите през годините;

- проведени са срещи с представители на Техническия университет в София, Камарата на архитектите в България и Камарата на инжинерите в инвестиционното проектиране;

- събрана е информация от отговорните институции за техническата инфраструктура на сградата;

- назначена е "работна група, която има за задача изработване задание за проектиране за изготвяне на инвестиционен проект във фаза "идеен проект" за основен ремонт" (б.а. дословен цитат от отговора);

- НС  превежда няколко процедури за възлагане на обществена поръчка: за "извършване на прединвестиционни проучвания за изготвяне на инвестиционен проект във фаза "идеен проект" за основен ремонт", за архитектурно заснемане на сградата (максимум 30 000 лв.), за фотограметрично заснемане на фасади и покрив, както и 3D сканиране на интериора (най-много 45 000 лв.), заснемане на вътрешните инсталации (15 000 лв.) и обследване на сградата за наличие на радон.

Прогнозната стойност на обявените обществени поръчки е 90 000 лв. Около 30% от тях ще бъдат изплатени авансово.

След опасният фреон иде мистериозният радон

Един от големите аргументи за изнасянето на парламента от старата сграда бе наличието на предполагаемо "опасно изтичане на фреон" от сградната инсталация. Въпреки този така опасен фреон в старата сграда на НС през цялото това време продължаваха да работят хора от администрацията, като дори имаше и официални срещи и посрещания на делегации в "рисковата среда".

Преди шест месеца, когато попитахме какво става и защо още работят хора там и след "изтичането на фреон" - бяхме уведомени, че се взимат "спешни мерки" за преместването им в Партийния дом. Ето че изминаха още шест месеца - става ясно, че в сградата все така работят служители на парламента, макар и определени в получения отговор като "незначителен брой".

"Проблемите от инсталациите в сградата и установеното им изтичане на фреон доведе до необходимостта от преустановяване на тяхната работа и подмяната им с нови, съвременни съоръжения, които ще бъдат предмет на бъдещия проект", пише в отговора. Така и не става ясно - това случило ли се е или предстои.

От отговора обаче най-голямо впечатление прави съобщението, че в момента Националният център по радиология и радиационна обследва на сградата за наличие на радон. Радонът е радиоактивен химичен елемент, който може да причини ракови заболявания.

Според сайта на Световна здравна организация (СЗО) радонът е газ, които прониква в сградите от земята. В някои домове са налице високи концентрации на радон, по-специално в онези райони, в които има повече естествен уран в почвата и скалите. Така и не става ясно откъде идва подозрението за наличие на радон точно в старата сграда на НС.

Интересно е и как въпросните служители, "макар и незначителен брой", първо геройски понесоха фреона, а сега и дишат радона.

Остава и тревогата за депутатите, прекарали по няколко мандата в опасната среда - в какво здравно състояние са?