Съдии напомниха на президента, че може да не назначи избрания за шеф на ВКС

Президентът Росен Плевнелиев да проведе публични консултации и да вземе отношение по начина на действие на Висшия съдебен съвет (ВСС) при избора на нов председател на Върховния касационен съд (ВКС).

За това настояват в писмо до държавния глава шест неправителствени организации, сред които и Съюзът на съдиите в България. В него те припомнят на президента, че Конституцията му позволява предложението на ВСС за назначаването на председател на съда да бъде отхвърлено. 

Реакцията идва след съмненията около избора, който се проведе на 29 януари. 

Съдиите смятат, че трябва да бъде даден отговор на въпроса дали е спазено изискването на тайна на вота, дали между кандидатите е осигурена равнопоставеност, "след като процедурата беше спирана, а срокът за представяне на концепция удължаван, без да има такива възможности в обявените правила, дали са убедителни и прозрачни мотивите, които определят взетото решение."

Според тях гласуването със системата за машинно гласуване на ВСС не гарантира тайната на избора, а този начин на гласуване е избран само ден след обявяване на доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, в който електронната система се критикува за това, че не осигурява по адекватен начин тайната на гласуването и се
подчертава, че съществуват “опасения, че на практика е възможно да се види как гласува всеки от членовете”.

Посочва се също, че “самата система очевидно никога не е била подложена на IT одит, който да гарантира, че от техническа гледна точка е надеждна по отношение на външна намеса”.

Съдиите атакуват и тав, че самото решение за избора не е мотивирано от ВСС, изложените от отделните членове на Съвета съображения и фактите, които ги подкрепят, не съответстват на резултата от гласуването.

В писмото се казва:

Не оспорваме правото на Висшия съдебен съвет да извърши своя избор, но считаме, че дължи да стори това по убедителен начин. Факт е, че състезанието за длъжността на председател на Върховния касационен съд и конкуренцията на идеи нямат традиция в България. Недоумение обаче буди устойчивото несъгласие на мнозинството в колективния орган да ползва добрите практики, за да легитимира убедително предпочетения кандидат.

Според магистратите ВСС е трябвало да обяви предварително кои качества на кандидатите са от значение и ще бъдат оценявани. По време на самото изслушване не е станало ясно кои са конкретните качества, мотивирали мнозинството да вземе конкретното решение. Те изразяват и притесненията си от факта, че изборът на Лозан Панов беше прогнозиран от медиите близо месец преди това.  

Отказът на Висшия съдебен съвет да очертае профил за длъжността, отреченият традиционен подход за гарантиране тайната на вота – чрез бюлетини, липсата на изтъкване на действителни преимущества на предпочетения кандидат, създадоха впечатление за непрозрачен избор, се казва още в писмото. 

Съдиите настояват президентът да повдигне въпроса за това доколко убедително е бил проведен изборът. Те напомнят, че освен волята на ВСС, за назначението на шефа на ВКС последната дума има президентът, който трябва да издаде или не указ за назначаването на посочения кандидат. 

Опасенията за това как ще бъде проведен изборът на председател на ВКС бяха повдигнати от Реформаторския блок. В декларация на Парламентарната група на Реформаторите се казва, системата за машинно гласуване на ВСС не гарантира тайната на вота. Преди гласуването във ВСС пък имаше дискусия за това как да бъде направен изборът. Предложението за гласуване с бюлетини беше отхвърлено от Съвета. След като кандидатът Лозан Панов настоя това решение да бъде прегласувано и да бъде дадена възможност за гласуване с бюлетини, кадровиците отново гласуваха против.