С обещание за резултати: Правителствата на България и Северна Македония заседават в София

Правителствата на България и на Северна Македония ще проведат съвместно заседание днес в Резиденция „Бояна“ в София от което се очаква да бъдат размразени отношенията между двете държави и дори да бъдат постигнати конкретни резултати. Първо министър-председателите Кирил Петков и Димитър Ковачевски ще разговарят на четири очи, след което ще се проведат встъпително и същинско пленарно заседание на делегациите на двете страни.

Паралелно са предвидени заседания на четирите работни групи, сформирани в областите: икономика, търговия и иновации; инфраструктура, транспорт и свързаност; европейско сътрудничество – зелен преход и дигитална трансформация, и върховенство на закона; култура, наука и образование и младеж.

Среща ще имат също съпредседателите на съвместната мултидисциплинарна комисия по историческите и образователните въпроси.

В края на съвместното заседание на двете правителства ще бъдат подписани двустранни документи.

В рамките само на една седмица това ще бъде второто значимо събитие за двустранните отношения на България и Република Северна Македония. След посещението на министър-председателя Кирил Петков в Скопие на 18 януари, утрешното съвместно заседание на двете правителства е още една ключова стъпка за утвърждаването на новия диалог между България и Република Северна Македония, според правителствения пресцентър. 

Ветото и преговорите

Отношенията между двете държави са на историческо най-ниското си ниво в последните десетилетия, след като България наложи вето на процеса по присъединяване на Северна Македония към ЕС през ноември 2020 г. Основните мотиви на правителството на Бойко Борисов и "патриотичните" му коалиционни партньори бяха антибългарските кампании на Скопие и неизпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г. За това са и тези преговори в които България иска Скопие да изпълни обещанията си за да получи подкрепа за присъединяване. 

Със заповед на премиера Петков от българска страна бяха сформирани четирите работни групи и от утрешните ресорни срещи с участниците от Скопие "се очаква да бъде внесен допълнителен прагматизъм в двустранните разговори. Чрез активната им дейност през предстоящите месеци ще бъде дадена повече публичност на ползите за гражданите на България и на Република Северна Македония от задълбочаването на двустранното сътрудничество, както и ще бъдат постигнати реални резултати от взаимен интерес", обясняват от правителственият пресцентър. 

Заседанията на работните групи ще се провеждат всяка седмица, като ще се редуват - в София и в Скопие. След като бъде направен пълен цикъл от заседания, се очаква ново съвместно заседание на двете правителства за да бъда обсъдени и да бъде даден конкретен срок за съвместните проекти, разработени от работните групи. 

Най-големият проект

Основен инфраструктурен проект е паневропейския транспортен коридор № 8, който би трябвало да свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Северна Македония и България. Най-късото разстояние (около 750 km) между Адриатическо и Черно море по транспортния коридор по замисъл трябва да е скоростен, по който разстоянието между Драч и Бургас да се изминава в рамките на ден, по плановете от преди повече от 10 години. Нито България, нито Македония са направили много по проекта.

Историческата комисия - независима

Историческата комисия трябва да заседава без участието на политически лица и историците сами трябва да изчистят спорните въпроси. При посещението си в Скопие Кирил Петков обясни, че очаква от комисията сами да съобщят по кои теми са постигнали съгласие и да го правят и в бъдеще. Идеята е да преговорите на учените да не блокират останалия процес, от който трябва да произлязат конкретни проекти в полза на хората от двете страни. 

Очаква се и първото посещение на президента на Северна Македония Стиво Пендаровски, от както е поел поста преди почти три години. Тъй като той е поканен отдавна идването му се смята за добър знак. 

Първата стъпка

Миналата седмица, при посещението на Петков в Скопие, България призна Република Северна Македония под краткото ѝ име, а именно Северна Македония. Скопие пък изпрати нота до ООН, че името Северна Македония засяга само страната, а не географската област. В нея се съобщава, че Република Северна Македония и Северна Македония са едно и също нещо и че се отнася за територията на РСМ, също и че държавата няма никаква териториални претенции. Това според дипломати участващи в преговорите е голям жест показващ добра воля от новото правителство на Ковачевски, тъй като до сега стратегията в преговорите на Скопие е била всичко да се движи в пакет по принципа "нищо не е договорено, докато всичко не е договорено".

Така от дефинираните като спорни 5+1 въпроси вече отпадна един. Остават: преодоляване на говора на омраза към България и българите, работата на историческата комисия и реабилитиране на жертвите на комунизма с българско самосъзнание. Спънка може да бъде добавената на последния КСНС точка от президента Румен Радев, че правата на българите трябва да бъдат записани в конституцията. Според дипломатически източници на разговорите преди седмица е получено обещание, че това ще бъде отразено в нормативната база, защото за конституцията е необходимо 2/3 мнозинство, каквото управляващата коалиция няма. Българската дипломация обаче работела и по задачата възложена от Радев.