Разривът между президента Радев и еврейската общност в България стана видим в Израел

Разривът в отношенията между президента Румен Радев и еврейската общност у нас - станал явен при отбелязването на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи и почитането паметта на депортираните 11 343 евреи от присъединените територии - вече е видим не само в България. Еврейската телеграфна агенция (JTA) публикува обширна статия за случващото се у нас под заглавието "Българските евреи пропуснаха официалната церемония по случай 80 години от спасяването им от нацистите. Защо?" със снимка на ръкуващите се Хитлер и цар Борис III.

Напрежението изби на повърхността и стана видимо и за невъоръженото око на страничния наблюдател по време на мартенските събития във връзка с годишнината. На нито едно от тях президентът и представители на Организацията на евреите в България "Шалом" не застанаха рамо до рамо. На едни събития бяха те, на други - той.

Публикуваме преведения дословно текст на JTA.

Президентът на България присъства в петък на церемонията по повод 80-годишнината от драматичното решение на страната да спаси 48 000 евреи от нацистите.

Присъстваха и представители на Българската православна църква, чиито предшественици са инициирали спасяването, както и известният израелски историк и политик от български произход Михаел Бар-Зоар, който публикува ранна история на епизода, за който почти не се знаеше до падането на комунизма.

Заедно те преминаха от Националната библиотека на България, където се провежда изложба за царя на България от времето на Втората световна война, цар Борис III, до най-старата църква в София, където положиха цветя на паметника на Борис и съпругата му, царица Йоанна.

Но на церемонията с президента Румен Радев видимо отсъстваха представители на съвременната еврейска общност в България.

Лидерите на общността са били поканени едва в последния възможен момент, в четвъртък следобед, според Александър Оскар, председател на Организацията на българските евреи "Шалом". Тя вече е била планирала собствено отбелязване на Деня на спасението, отбелязван на 10 март.

Но Оскар казва, че нямало да присъства, дори ако е бил поканен по-рано - и смята, че никой друг от местната еврейска общност също не би го направил.

"Никой от общността не би участвал в събитие, на което се почита въображаемата роля на цар Борис за спасяването на българските евреи и се представя изопачена история на Холокоста", казва Оскар пред Еврейската телеграфна агенция.

Коментарите на Оскар насочват към дългогодишен и все по-остър спор за ролята на цар Борис III. Въпреки че Борис подписва заповедта за спиране на депортацията на евреите в страната, той е и лидер на фашистко правителство (министър-председател е Богдан Филов - бел. ред.), което се съюзява с нацистка Германия, налага репресивни расови закони на своите евреи и улеснява убийството на повече от 11 000 евреи на окупираната от него територия. Борис умира при мистериозни обстоятелства малко след завръщането си от Германия, където през 1943 г. се среща с Хитлер.

Българските войски депортират повече от 11 000 евреи, живеещи в Западна Тракия, Вардарска Македония и град Пирот в днешна Сърбия, в нацистки лагери на смъртта, където почти всички са убити.

В църквата "Света София", където се състоя церемонията на президента, са поставени плочи в чест на цар Борис III и неговата съпруга, които за кратко са били в Българската гора в Йерусалим. Плочите бяха премахнати през 2000 г. след протести на българските евреи и техните потомци, които не се чувстваха добре от възхваляването на човек, който е ръководил убийствата на евреи по време на Холокоста.

Досегашните чествания на Деня на спасението не са възвеличавали специално Борис. Но военновременният лидер е любимец на крайната десница в България и на тези, които се възхищават на предкомунистическите правителства на страната, а популярността му се повиши през последните години, когато България, подобно на много други страни, преживя засилване на десницата си.

"Това, което избираме да си спомним и това, което избираме да пропуснем, когато разказваме собствената си история, е белег за мъдрост, смелост и достойнство", пише българската еврейска журналистка Еми Барух в отворено писмо до Радев преди възпоменателното събитие.

"Няма никакъв морал в зловещата аритметика, според която животът на 50 000 души е "платен" с живота на 11 343 души - пише Барух. - Пропускането на половината от това тъжно "уравнение" превръща "80-годишнината от спасяването" в поредния епизод на политическа употреба на българските евреи."

Непосредствено след войната еврейското население в България все още е около 50 000 души - предвоенното му ниво, според Мемориалния музей на Холокоста в САЩ. Но за разлика от повечето комунистически страни, правителството позволява на евреите да емигрират масово и всъщност ги насърчава да го правят; огромното мнозинство заминава за Израел в края на 40-те години. Днес Световният еврейски конгрес оценява еврейското население в страната на между 2000 и 6000 души; наскоро в страната бяха създадени еврейско училище в София и културен център в останките на рушаща се синагога в крайбрежния град Видин.

Местните еврейски лидери отбелязаха годишнината и по други начини. По-рано през седмицата някои от тях пътуваха до Кавала, Гърция, за церемония на мястото, където българските войници са депортирали хиляди евреи в Треблинка през 1943 г. В петък те проведоха и своя собствена церемония пред друг паметник в София, посветен както на спасяването, така и на убийството на евреите в окупираните от България райони. Към тях се присъединиха публични личности, сред които кметът на София и външният министър на България Николай Милков, както и главният прокурор на страната.

Някои българи открито призоваха страната им да отдаде по-голяма почит на цар Борис III по време на тазгодишните чествания на 10 март. Даниела Горчева, медийна личност с десни убеждения, разпространи петиция, в която призоваваше той да бъде признат.

В петицията се твърди, че пропускането на Борис в честването би било подобно на случилото се в македонския град Охрид миналата година, когато български културен клуб, кръстен на Борис, предизвика протести от страна на онези, които отбелязаха, че правителството на Борис е отговорно за убийството на хиляди македонски евреи.

Този инцидент, последният в дългогодишния конфликт между двете балкански държави за историята на Втората световна война, изстреля цар Борис отново в светлината на националните прожектори в България и постави реабилитацията му във фокуса на вниманието на българските националисти.

След като еврейските групи отхвърлиха петицията, Горчева нападна критиците си във Facebook като неблагодарни "наследници на комунистите", "пета колона на Москва" и предатели - твърдения, които според еврейските лидери повтарят антисемитските клевети, отправяни срещу евреи в миналото.

"Шалом", водещата организация на българските евреи, е подала жалба срещу Горчева до главния прокурор на България - същият, който миналия месец постанови, че България може да забрани провеждането на неонацистки марш в чест на нацистки колаборационист.

"Горчева - голям поддръжник на Луковмарш - упорито участва в разпространението на отричането и изопачаването на Холокоста", заяви изпълнителният вицепрезидент на Световния еврейски конгрес Марам Стърн в писмо до външния министър Милков. "Тя съчетава подобни изявления с клеветнически твърдения, че Организацията на евреите в България "Шалом" и Организацията на българските евреи в Израел са неблагодарни към България."

След церемониите от миналата седмица група български учени разпространиха през тази седмица свой призив, в който призовават българските лидери да признаят депортациите на евреите по време на Холокоста, извършени под управлението на страната.

"Нашата държава никога не се е опитвала да намери подходящия език, за да отбележи два неразделни и все пак противоположни исторически факта: запазения живот на евреите от предвоенните територии на България и депортирането в Треблинка (4-29 март 1943 г.) на тези от окупираните през април 1941 г. земи", се казва в призива. "Българската държава трябва да признае публично, искрено и безусловно своята отговорност, като се извини за преследванията и депортациите на евреите по време на Втората световна война."

"Въпрос на елементарно благоприличие и тактичност е подчертаването на спасението да се прави от тези, които са били спасени, а не от спасителя", се допълва в петицията. "Тук се случва точно обратното: Българите се занимават със самовъзвеличаване и приканват еврейската общност да им отдаде вечна благодарност."