Радев: Свърши хипнозата след насажданата паника, заплашени сме от деградация и престъпност

Българите вече излизат от състоянието на хипноза след насажданата паника и все повече си задават въпроса какво наистина се случи около пандемията с коронавируса, какви са пораженията за икономиката и последствията за психиката на хората и как могат да разчитат на държавата оттук нататък.

Това заяви президентът Румен Радев при откриването на дискусията „Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейският опит и България“. Тя е под егидата на държавния глава с участието на изтъкнати експерти - икономисти, социолози, юристи, синдикалисти и работодатели. Във форума участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Най-важният ресурс за справяне с която и да е криза е доверието в институциите, които я управляват, а едно управление се ползва с доверие, когато взима решенията в интерес на гражданите, а не под обществен натиск или след PR сметки, заяви Румен Радев.

Европейски "шампиони" по бедност

По думите му, гражданите ще имат доверие във властта, когато публичните средства се харчат прозрачно и се отчита защо, къде и как се дават пари, както и когато решенията се взимат на базата на законите и конституцията, а не на определи хрумвания.

Президентът посочи, че здравната криза, породена от епидемията, вече е предизвикала социално-икономически сътресения, а преодоляването им изисква задълбочен анализ на измеренията на кризата и на ефекта от прилаганите мерки.

Липсата на адекватни мерки ни изправя пред по-голям проблем от този за възстановяване на прекъснати производства и услуги, този проблем е задълбочаването на бедността и неравенствата, по които сме европейски „шампиони“, заяви държавният глава.

Деградация и растяща престъпност

Според президента, ако страната ни не преодолее тази тенденция, има риск от дълбок обществен разлом, деградация и растяща престъпност. Необходимо е и предприеманите мерки от държавата в икономиката да се синхронизират с политиките на европейските ни партньори, тъй като България е с отворена икономика.

„Когато нашите мерки закъсняват или са неработещи, се срива и без това ниската ни конкурентоспособност, има риск от повишаване на безработицата и нов демографски срив“, посочи Румен Радев.

Ако се предлагат кредити, а не помощ, държавата губи смисъла си

Президентът отбеляза, че още от началото на извънредното положение настоява за мерки, които за да са ефективни и адекватни, следва да са навременни, достъпни и безвъзмездни:

„Ако някои от мерките не бъдат приложени навреме, губят смисъл. Те трябва да са достъпни и да стигат до тези, които имат най-голяма нужда от тях. Сега се отпускат огромни финансови ресурси, но стигат ли те до най-нуждаещите се?“.

Той допълни, че ако се предлагат кредити, а не помощ на засегнатите, държавата губи смисъла си като опора за гражданите в труден момент.

Нацията ни може да сложи край на негативизма

Същевременно президентът заяви, че в трудната ситуация нацията ни е показала, че може да се мобилизира и с общи усилия да се справи с предизвикателствата:

„Кризата изкара на преден план силата ни като общество и нашите добродетели, затова благодаря на всички наши сънародници, които не се поддадоха на паника и вместо страх, проявиха здрав разум, солидарност и отговорност към другите“

Радев допълни, че това е ценен капитал, който трябва да бъде развиван и който ни дава увереност не само че можем да преодолеем кризата, а и че нацията ни може да сложи край на негативизма и да заеме достойно място в европейското семейство.

Президентът изтъкна и необходимостта от стратегически дебат не само за възстановяването на България, а за по-амбициозната цел за социалното и икономическо възраждане на страната ни - предстои държавният глава да организира дебат именно по тази тема.

Йотова: България няма ясен план за икономическо възстановяване

На дискусията вицепрезидентът Илияна Йотова предложи създаването на икономически и социален щаб за управление на кризата, който да взема своевременни решения с широко обсъждане.

„Кризата трябва да бъде управлявана, икономическите решения не трябва да се поставят в зависимост от дневната епидемиологична обстановка“ - заяви тя.

По думите на вицепрезидента България трябва да премине през два етапа. Първи – изолация и максимално ограничаване на разпространението на заразата и първи стъпки към стабилизация. Втори – съвземане, трайни мерки и възстановяване, подем.

Йотова е категорична, че България няма ясен план за икономическо възстановяване, липсва елементарна хронограма как се излиза от кризата.

„Когато се предлагат мерки, отговорът винаги е, че няма пари. Нека да помислим откъде може да дойдат. Миналия месец Еврокомисията реши отпускането на 100 млрд. евро по т.нар. фонд SURE, по който държавите да кандидатстват с проекти в подкрепа на малкия и средния бизнес за запазване на работните места“, заяви вицепрезидентът и подчерта, че очевидно България няма готовността за кандидатстване.

Йотова обърна внимание и на въпроса за таван на цените и ясни критерии за качество на предпазните маски:

„В супермаркетите се предлагат със съмнително качество, на високи цени. Едновременно с това в болниците по страната не достигат, за социалните домове да не говорим. Трябва да се дават безплатно в хранителните магазини, в транспорта“.

Темата за политическите ефекти от кризата и човешките права също беше акцент в изказването на Илияна Йотова:

„Това са въпроси, които заслужават отделна дискусия. Само ще подчертая изкушението на властта в световен план да се възползва от короната – това не е само игра на думи“, подчерта вицепрезидентът.