Радан Кънев: Единственият човек, който може да поеме ангажимент от името на ИТН, е Слави Трифонов
Аз не се чувствам спокоен, докато не видя споразумение, с което се е ангажирал лидерът на партията победител. Единственият човек, който може да поеме ангажимент от името на партията "Има такъв народ" и на нейните доста многобройни избиратели, е Слави Трифонов.
В това е убеден евродепутатът Радан Кънев, който днес даде интервю за БНР.
Ако липсва подписа на Трифонов под споразумение за бъдещо управление, това "на мен ще ми донесе политическо безпокойство, не в личен план, и несигурност за съдбата на това споразумение", каза Кънев и допълни, че би се радвал, ако в момента лидерите на останалите парламентарни формации в момента преговаряха с лидера на ИТН, защото това би придало на преговорите по-голяма тежест.
Кънев напомни за отговорността на политиците, получили доверието на избирателите на вота от 11 юли:
"Точно това е тежестта на лидерството в политиката. Тези хора, които са излъчени политически да ни водят за определен цикъл от време, получават доверие от избирателите. И господин Трифонов, и нашите лидери Христо Иванов, Атанас Атанасов, Владислав Панев, Борислав Сандов са получили много съществено доверие на последните два изборни цикъла. Те носят много сериозна отговорност."
Много важен е и въпросът кои ще са министрите в евентуалното бъдещо правителство:
"Без да говорим за постове и порции, личностите в политиката, и особено в тежки сфери на политиката, където се изисква персонална смелост, за да проведеш политика, са изключително важни. Докато не видим лицата, които гарантират определени политики, не можем да знаем колко е сериозен ангажиментът. Няма как битки, които много силни, доказано смели, независими политици са загубили, да бъдат лесно спечелени от анонимни фигури. Много е важно какви лица ще видим. Много е важна съдебната реформа".
Но на нас ни предстоят решения, които са изключително стратегически важни и са изключително спешни, по които национални консенсуси не са оформени и които трябва да бъдат част от споразумението", предупреди Кънев.
Като такива посочи окончателното депозиране в ЕК на Плана за възстановяване и последващите преговори по него, както и предстоящата за България адаптация към европейската климатична политика. За нея той посочи:
"Последният европейски пакет, който вече е предложен от Комисията, е наистина всеобхватен, изключително амбициозен, изключително в някои сфери изискващ промяна в държавите, особено от държавите, които са назад в климатичната политика, като България. Това са неща, които ще се решават в рамките на месеци, които предстоят пред нас, неща, които са много важни и ако правителството няма ясна визия как ще прилага тези политики, то просто ще се провали".
По думите му тези въпроси са били "много подценени" в предизборните програми и затова не може да се направи извод от тях за вижданията на партиите и коалициите в 46-ото НС.
"Не можем да си направим извод от тях, много се лъга, много популизъм имаше. ДБ беше единственият положителен пример за отговорна климатична политика и политика за околната среда в програмата си", изтъкна Кънев.
Според него "отсъствието на тези теми от политическото споразумение за бъдещо управление означава две неща: че управлението е безотговорно към гражданите на България и че ще бъде безпомощно в преговорите в рамките на Европейския съюз".
Планът за възстановяване
за Радан Кънев в последната му версия "има значителен напредък" спрямо предишната версия, т. нар. план "Дончев". Но има и какво да се критикува.
"Бих посочил най-вече проекта за изграждане на някаква доста имагинерна държавна мега паро-газова електроцентрала като много проблемен. Подобно решение за заместване на въглищните мощности с мощности на друг горивен принцип... трябва да бъде далеч по-амбициозно, технологично изпреварващо, а не изоставащо, защото паро-газовата технология е технология от миналото и по никакъв начин не може да бъде чисто държавен проект. Това трябва да бъде проект на голямо публично-частно партньорство с водещи технологични компании, но наистина да го разглеждаме като инвестиция в бъдещето, а не като временно решение, за което да изхарчим едни пари и след 10 години отново да търсим следващо решение."
За доклада на ЕК за върховенството на закона в страната ни Кънев посочи, че "няма особен смисъл от докладите, ако те не са обвързани с политически инструмент, така че правителствата да се съобразяват с тях".
"Изразих немалко разочарование от доклада. И все пак отчитам, че в частта, която анализира нуждата от реформа в правосъдието, и конкретно в прокурорската институция, докладът е прецизен, подробен, най-силният, най-ясният досега. Въпросът е какво следва от него, ако българските власти за пореден път не проявяват готовност да извършат необходимите реформи. Ако новото мнозинство в 46-ия парламент се окаже, по подобие на предишни мнозинства, на които са възлагани надежди, колебливо, уплашено, обвързано..."
Той допълни, че възможният инструмент, като за начало, е заплаха за спиране или ограничаване на определени европейски средства преди реалното спиране. Към момента обаче такова няма.
Кънев потвърди становището на "Демократична България" за смяната на главния прокурор Иван Гешев, като подчерта, че по сегашната конституционна уредба изборът на нов обвинител номер 1 ще бъде направен от Висшия съдебен съвет, то гаранциите, че няма да се повтори ситуацията досега, са в нов състав на ВСС.
По думите на евродепутата идеята на "Има такъв народ" за пряк избор на главния прокурор е неприемлива и популистка:
"Това е идея, която дори "Демократична България" да приеме (Кънев уточни, че изключва да бъде приета тази идея от ДБ - б.р.), аз не мога да приема - като юрист, като политик, като отговорен гражданин. Възможността някакъв популистки лидер в даден момент, благодарение на юридическо образование, с купена диплома от неназован университет, да се окаже главен прокурор на републиката, това е риск, който едно общество не може да поеме".
Мисията на 46-ия парламент
Ключова задача на 46-ия парламент е да върне не просто доверието в Народното събрание, но да върне самочувствието на парламента като върховен орган на републиката, определи топ приоритета Кънев.
Поизравнените сили в Народното събрание, налагащи преговори, споразумение за управление, компромиси показват нещо важно:
"Без политически преговори парламентаризмът се обезсмисля. Ако всеки път търсим вариант за лесния диктат, ние затъваме повече в това, в което сме вече отдавна затънали - еднолични модели на управление, управление от разстояние от премиери, които не се появяват в парламента, от де факто лидери, които не са премиери. Изобщо усещането, че решенията се взимат някъде извън върховния орган на демократичната държавна власт, който е Народното събрание".