Радан Кънев: Алчността и себичността не са десни политики. Европа отхвърля модела на изчистения либерален капитализъм

В момента Западна Европа - след кризата на Еврозоната - категорично отхвърля модела на изчистения либерален капитализъм. Отхвърля философията на общество, в което се прави разлика между ценността на индивидуализма и ценността на алчността и себичността. Настроенията в западноевропейските държави са отместени против тази философия, която за нас обаче е икономическата история на прехода. Ние живяхме 20 години с натрапеното съзнание, че да обърнеш гръб на бедните, преследвайки собственото си богатство, е нещо нормално, естествено и едва ли не добро. 

Това заяви евродепутатът от ДСБ/ЕНП Радан Кънев на конференция в София, посветена на "30 години от свалянето на комунистическия режим в България и ролята на демократичните политически сили в прехода".

До ден днешен някои хора в България наричат "дясно" егоизма, себичността, незаинтересоваността към проблемите на хората, които са в по-трудно положение от нас самите. Нищо такова не можем да наречем "дясно" в Европейския парламент. Нито една сериозна партия не поддържа подобна идеология, дори да е залитнала в тази посока. Всички партии в Европейския парламент - от крайната десница до крайната левица, се сблъскват по въпросите как да преодолеем този период на краен прекомерен индивидуализъм, който дълбоко е разкъсал обществата не само на Изток, но и на Запад. При нас се усеща по-болезнено, защото обществата ни са без друго бедни. На Запад има един друг вид болезненост, защото там хората са свикнали, че всички са средна класа. Сега се оказва, че отново една трета от населението, ако не и повече, по на юг, съвсем не е средна класа, ами си е бедно население, каза Радан Кънев.

Преход, през който преминава Западна Европа и за който ние не говорим, е преход към икономика, обществено устройство, които са ориентирани към борбата с климатичните промени. Над 90% - от полските консерватори до крайно левите, са съгласни, че климатични изменения има и че обществата ни се намират в криза. Този енергиен преход е сравним за нас със затварянето на Кремиковци, Плама-Плевен или Химко-Враца. Това не е по-малка трансформация от тази, която ние тогава сме преживяли, подчерта евродепутатът от ДСБ/ЕНП.

Големият политически въпрос днес е как да направим по-умно тази трансформация, отколкото я направихме ние през 90-те години, как Европа да я направи заедно, за да може наистина тези, които ще пострадат повече, да получат и по-голямо обезщетение. Трябва да мислим за засегнатите региони, така че те утре да се събудят по-богати и конкурентно по-добре поставени, отколкото са били към днешна дата, акцентира Кънев.