Провал на закона Кунева на първо четене

Законопроектът за установяване на корупция по високите етажи на властта претърпя крах на първо четене, след два неуспешни опита за удължаване на парламентарното време за дебатите по него и окончателното му гласуване на първо четене.

По време на дебатите депутатите от групата на Реформаторския блок поискаха удължаването на времето. Предложението обаче беше отхвърлено след прегласуване. В него част от депутати от ГЕРБ гласуваха "въздържал се" и така предложението не събра необходимата подкрепа. Поради тази причина в 11.00 часа започна планираният парламентарен контрол, при който председателстващият Димитър Главчев от ГЕРБ започна да раздава писмените отговори на министри към депутатите.

Минути след това Настимир Ананиев от РБ отново направи предложение за удължаване на дебатите по закона за корупцията - нещо, което е в нарушение на правилника на парламента. Председателят на парламента Цецка Цачева позволи гласуване на това предложение. От левицата възразиха остро, защото така се влиза в процедурата на започналия вече парламентарен контрол. 

Ангел Найденов от БСП заяви, че процедурите са в нарушение на правилника. "По каква логика цялото Народното събрание ще бъде превърнато в заложник на Реформаторския блок. Това не е основание ние цял ден да гласуваме и прегласуваме процедури. Ние сме във времето на парламентарния контрол. По каква логика в момента удължаваме обсъждането", попита той, след като предложението на Ананиев беше прието. Найденов каза, че с това поведение Реформаторите искат да демонстрират на премиера Бойко Борисов, че стоят по местата си. 

В резултат Цецка Цачева свика извънредно съвещание на председателския съвет. В крайна сметка Цачева отмени гласуването. По думите ѝ представителите на седем партии, без групата на Реформаторите, били на мнение, че гласуването за удължаване на дебатите по закона трябва да бъде отменено.

„В момента, в който поех ръководството на заседанието, не бях информирана, че парламентарният контрол е започнал с връчването на писмените отговори по въпросите на народните представители от съответните министри. Поради противоречията и оспорването на допуснатото от мен гласуване, поисках прекъсване за извънреден председателски съвет. Мнението на седем от осем парламентарни групи, с изключение на РБ, е, че след насрочени разисквания е недопустимо да се продължава със законодателна дейност, поради което, решението на председателския съвет е да продължим с питанията на депутати към вицепремиера г-н Калфин“, каза Цачева.

Така гласуването на закона на първо четене преди парламентарната ваканция претърпя провал.

Със закона, изработен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева, се създава Национално бюро за предотвратяване на корупцията. То обединява под една шапка Комисията за конфликт на интереси (комисията "Златанов"), Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (по-известен като БОРКОР) и дирекцията на Сметната палата, която събира и проверява имуществените декларации. Директорът на новото звено ще се назначава от правителството и това е една от основните критики на БСП и ДПС. Според тях новият орган ще бори корупцията в правителството, което назначава и отзовава председателя на бюрото, което е основание са съмнения за политически зависимости.

Законопроектът предвижда още новото бюро да не бъде колективен орган, а решенията в него да се вземат еднолично от неговия директор. 

От БСП и ДПС изразиха сходни резерви по законопроекта. Според Атанас Зафиров от левицата проверяваните за корупция лица от новото бюро ще намалеят до 105 хил. души. От 120 хил. на 10 хил. лица пък пада броят на проверяваните за конфликт на интереси. „Законопроектът е така написан и предложен, че да създава основание за политически натиск“, коментира Зафиров.

Според левицата няма предвиден механизъм за контрол над новия орган, което засилва опасенията за превръщането му в инструмент за политическа репресия. „Не става ясно защо законопроектът предвижда пет пъти намаляване на глобата за установяване на конфликт на интереси – от 5 хил. на 1000 лв.“, каза още червеният депутат.

Колегата му Филип Попов заяви, че законът ще усъвършенства корупционните практики. Според него абсурдно е да се смята, че назначен от Министерския съвет орган, чийто председател еднолично ще се произнася за конфликт на интереси и корупция по анонимни сигнали, ще работи като независима институция. Според него целта на законопроекта е да се внасят доноси и анонимни сигнали – нещо, което в българското законодателство до този момент не е въвеждано. Според Попов законът позволява и упражняването на натиск върху председателя на Бюрото от тези, които са го назначили, защото той може да бъде отзоваван при определени условия.

Социалистите са категорични, че няма да подкрепят законопроекта.

Сходна позиция изложи и председателят на ДПС Лютви Местан. Основното притеснение на ДПС е в това, че новият орган няма да бъде колективен, защото работата на т.нар. комисия „Златанов“, която стана печално популярна с тефтерчетата на нейния председател, е показала че не може да работи ефективно. Позицията на ДПС е, че новото бюро няма да бъде независимо. „Няма как да се съгласим, че може да се дефинира като независим орган, който ще се назначава и освобождава от президента по предложение единствено на МС. Това не е дефиниция за независим орган, това е класическа дефиниция за орган, пряко подчинен на МС. Това не е маловажно обстоятелство, предвид това, че органът ще се бори с корупцията“, коментира Местан. Той поиска обяснение от вицепремиера Меглена Кунева за това как този орган ще се бори с корупцията, след като е назначен от генераторите на корупция.

Според него законопроектът поставя и конституционен въпрос – изпълнителната власт ще изпълнява контрол върху законодателната. „Нали е точно обратната посоката на контрол. Орган, посочен от Министерски съвет да контролира точно Министерски съвет, наистина ни напомня за онази песен, в изпълнение на вълка: „Когато бях овчарче и овците пасях“.

„Днес страната се управлява от добрите. Извинете, само че в политиката освен днес има и утре. Може да дойде време, когато ще управляват не дотам добри, чисти, пресвети министри, каквито сте вие. Ами ако те също си изберат органа, който също ще ги контролира, докъде ще доведем борбата с корупцията?“, попита Местан и заяви, че ДПС също няма да подкрепи законопроекта.

Методи Андреев от ГЕРБ го репликира, като каза, че ДПС е превърнало политиката в корпоративна дейност. „Кой създаде модела „Кой,“ в чия парламентарна група е носителят на този модел Делян Пеевски?“, попита Андрев.

Иван Иванов от РБ заяви, че парламентарната група на Реформаторите ще подкрепи законопроекта. „След 25 години преход, нивото на корупцията не спада, а увеличава дела си“, обясни той. По думите му съществуват паралелни структури, които дърпат конците в министерства, комисиите, съда и прокуратура. Той призна, че има риск от политически натиск, "но е крайно време ние да се опитаме да поемем малко по-голям риск, да нарушим собствения си управленски комфорт и да докажем, че резултати може да има“. Той каза още, че Реформаторите са за закона и няма логика и опозицията да не го подкрепи, защото става въпрос за разкриване на корупционни практики сред управляващите.