Промени, с които МС може да поеме нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро, одобри бюджетната комисия

Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене промени в Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на законите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., внесени от Министерския съвет, с които е предвидена възможност Министерският съвет да поеме нов държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро за финансиране на бюджетния дефицит, включително префинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, предаде БТА.

„За“ гласуваха 13 депутати от комисията, „против“ бяха трима, петима се въздържаха.

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев отбеляза при представянето на законопроекта, че в условията на неприет закон за държавния бюджет до началото на фискалната година в предишни години са действали в голяма степен аналогични разпоредби, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите и предоставянето на трансфери. Той допълни, че за разлика от тях през 2026 г. се налага включването на изрична разпоредба в т. нар. удължителен закон, която да урежда възможност за поемане на държавен дълг включително при необходимост, краткосрочен, във връзка с осигуряване на ресурс за финансиране на текущия бюджетен дефицит и префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности и инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Предложеният законопроект има за цел да адресира непълноти в действащото законодателство до внасянето на редовен закон с държавния бюджет, в който ще бъдат определени конкретните дългови ограничения за 2026 г., за максималните размери на държавния дълг към края на годината и на новия дълг, който може да бъде поет през годината, обвързани с общата фискална рамка за годината, каза Донев.

По този начин ще се осигури ресурс, с който националният бюджет ще може да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост, с оглед постигането на ритмично финансиране и максимално ускоряване при изпълнението на дейността и инвестициите по него, както и ще се минимизират потенциалните ликвидни рискове, така че да не се затрудни финансирането на обичайните разходи, включително социалните, обясни Донев.

Чрез поправката в закона се предвижда възможността Министерският съвет да емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, както и на краткосрочен държавен дълг в рамките на размера от 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година.

Промените предвиждат още Министерският съвет да може да проведе преговори и да сключи с ЕК споразумение за заем в размер на 3,2617 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация.

По време на дискусията вицепремиерът Донев обясни, че сумата от 3,8 млрд. евро е лимит, горна граница, което по думите му не означава, че ще бъде изтеглен в пълния размер. Тези средства не означава, че ще ги изтеглим утре и всички накуп, това ще бъдат средства, които ще позволят на траншове да осигурим фискалната ликвидност на държавата до края на годината, каза Донев, апелирайки депутатите за подкрепят внесения законопроект. Всичко онова, което предстои като плащания с европейски средства по европейските програми, което предстои като плащане и по НПВУ с четвърти и пети транш на тези средства, които очакваме да получим, тези 3,8 млрд. евро таван на дълга ще позволят да осигурим нормалното, без прекъсване финансиране на всички тези разходи, които държавата трябва да поеме в следващите месеци, каза Донев.

Асен Василев („Продължаваме промяната“) коментира, че ако имахме приет бюджет или ако Министерството на финансите е обявило, че тази година ще сме в рамките на 3 процента дефицит и това е сигналът, изпратен към пазарите, би се съгласил, че сега е удачно да се изтегли дълг в такива обеми. По думите му проблемът обаче е, че към момента министерството дава сигнали към пазарите за паника и тревожност - за 7,4 процента дефицит. Числата, изнесени днес, показват, че с приходите си покриваме текущите разходи, т.е. не взимаме дългове за пенсии и заплати, а че дългът, който се взема, ще бъде за капиталови разходи и ПВУ, коментира още Василев. По думите му към момента това изглежда като свръхфинансиране с прекалено висока сума в неподходящия момент.

„Това не е траекторията, която ние ще позволим да продължи. Това е траекторията, която беше предпоставена от предходни управления, но ние ще я променим“, коментира председателят на бюджетната комисия Константин Проданов („Прогресивна България“). Отбелязвайки, че тези 3,8 млрд. евро са около 3 процента от прогнозния БВП, той добави, че това е рамката, в която се стремят да влязат. По думите му важна е заявката, която са направили, включително много от анонсираните реформи, които ще бъдат отразени в бюджет 2026 г. Според него те са достатъчни за успокояване на пазарите и добави, че в момента там няма паника, допълва БТА.

Мартин Димитров („Демократична България“) отбеляза необходимостта да бъде овладян бюджетният дефицит, без да се засяга икономическият растеж, като по думите му това е задачата на правителството и на парламента. В тази връзка вземането на тези 3,8 млрд. евро дълг ни притеснява, защото то е извън общия контекст, каза Димитров. Нашите притеснения са, че това е на практика форма на „празен чек“ в момента - вземане на 3,8 млрд. евро дълг без никаква яснота за дефицита, посочи Димитров, като обясни, че ДБ няма да подкрепят искането, защото не се знае каква ще бъде цялата сметка в този „празен чек“.

Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС) отбеляза, че сега сме в хипотеза какъв ще бъде дефицитът и е трудно да се каже какъв би бил лимитът на дълга в един удължителен закон за бюджета. По думите й всички тези проблеми ще намерят решение и развитие, когато управляващите внесат годишния закон за бюджета за 2026 г., като апелира да направят това час по-скоро.

Имаме сериозни притеснения, че една част от тези проекти със сигурност ще бъдат отказани за финансиране от европейските институции, което ще изправи страната пред ситуация, в която ще финансираме едни проекти, за които няма да получим пари, каза Цончо Ганев („Възраждане“). Той декларира, че от „Възраждане“ под никаква форма не подкрепят и няма да гласуват за тегленето на нови кредити, тъй като това е една спирала, на която държавата трябва да сложи край с постоянното теглене на нови и нови кредити.

Следете новините ни в GoogleNews