OffNews.bg

Природозащитници против законопроекта за концесиите

Предложеният от правителството нов Закон за концесиите ще доведе до скрита приватизация на обществените ресурси.

За това предупреждава Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България". Проектозаконът предлага нова, крайно сложна и противоречива концепция за „концесиите”, която създава нови възможности за облагодетелстване на концесионера за сметка на цялото общество. Природозащитниците отправиха искане до правителството за спешни широки консултации с всички заинтересовани страни.

Като пример еколозите посочват правото на концесионера (вкл. на трети лица) да придобива собствеността върху възложените от държавата и общините строежи за задоволяване на обществени нужди, както и собствеността върху допълнително изградените законни и незаконни строежи във или в съседство на концесията. Няма да има и нормативно определен максимален срок на концесиите за строителство и за услуги (досегашният срок е до 35 г.). Така законопроектът създава условия за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти, какъвто вече се наблюдава при концесията за ски зона Банско в Национален парк Пирин.

Концесионерът получава неограничени права и върху прилежащите на концесията съседни територии и публични мрежи на техническата инфраструктура. Това е в противовес с обществения интерес и интереса на другите ползватели на тези територии и мрежи.

За разлика от досегашния Закон за концесиите и в противоречие с обществения интерес, настоящият законопроект освобождава концесионера от потенциалното задължение да плаща на държавата или общината при концесии за строителство или услуги, при които концесионерът получава приходи от стопанската дейност.

Смесването на Закона за концесиите и Закона за публично-частно партньорство води до противоречие с Директивата за концесиите, съгласно която при концесиите, концесионерите получават приходите от експлоатацията на обекта на концесия и носят оперативния риск. Законопроектът обаче предвижда концесионерът да е дружество с участието на държавата или общината и това дружество да се разпорежда с публично имущество, което означава, че оперативният риск се прехвърля частично обратно върху публичния орган, както е разписано в досегашния Закон за публично-частно партньорство.

Заради смесването на двете концепции за „концесиите“ по досегашния Закон за концесиите и за „публично-частните партньорства“ в досегашния Закон за публично-частно партньорство е довело и до смесване на процедурите за избор на концесионер – освен чрез открити конкурси концесиите ще се раздават и чрез предварителен подбор и договаряне с кандидатите.

Със законопроекта се предлага отговорността за отдаването на концесиите да се прехвърли от колективните органи - Министерски съвет и общинските съвети - върху отделни министри и кметове, с което процедурата става по-непрозрачна и необективна. Прави впечатление, че съветите запазват право да одобряват всички решения по концесиите (обявяването на конкурсите, прекратяването и измененията на концесиите) с изключение на най-важното и корупционно чувствително решение – избора на концесионер.

Въпреки че този закон касае реализирането на публични строежи и услуги, както и използването на публични имоти и ресурси, в него не е предоставена никаква възможност за отчитане на общественото мнение и интерес от възлагането на експлоатацията на тези публични блага от частни лица. Законопроектът не предвижда никакви процедури, които да създават условия на българските граждани, като съсобственици на държавната и общинска собственост, да изразят мнение.

Природозащитниците предлагат да се удължи срока за обществени консултации поне с 14 работни дни след празниците и да се предостави за обсъждането на проектозакона възложения от правителството анализ на действащите концесии и пълна оценка на въздействието на законопроекта върху всички икономически сектори и свързаното с него законодателство