OffNews.bg

Природозащитници призоваха за спиране на политическите назначения в националните паркове

Новоназначените директори на национални паркове и регионални екоинспекции не са експертни, а политически лица. В същото време от тях ще зависи усвояването на около 125 милиона лева от европейските фондове - близо 100 милиона лева за трите национални парка и близо 25 милиона лева за инспекциите (РИОСВ) за опазване на защитени територии. Това се казва в становище на екокоалицията „За да остане природа в България“ по повод новите назначения, обявени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в последния работен ден преди празниците (20 декември), след работно време.

Оказа се, че много от новоизбраните след конкурс директори са кадри на ДПС и БСП, макар че зам.-министърът на околната среда Чавдар Георгиев, ръководил комисията за кандидатурите им, да отрече партийната принадлежност да е била водеща. От природозащитната коалиция заявиха, че очакват екоминистърът Искра Михайлова да публикува концепциите на избраните директори, с които те са кандидатствали за позициите. „Тя обеща това на последния Обществен съвет, проведен в МОСВ“, посочиха активистите.

Както и Георгиев коментира, за тези ръководни длъжности не се изисква квалификация в областта на околната среда и тя не е критерий при избора. Това е и един от основните проблеми, според екоактивистите, които настояват за законови промени, които да въведат квалификационен ценз (какъвто например има за директорите на природните паркове към агенцията по горите, както и за директорите на горски стопанства – бел. ред.) и статут на държавни служители за екодиректорите, за да не подлежат на чести политически рокади.

„Тези длъжности са политизирани по закон. От тях обаче зависи например застрояването в защитените територии, включително с нови морски и ски курорти като планираните „Дестинация Рила“ и „Супер Паничище“ в Национален парк Рила и разширенията на ски зони Банско, Добринище и Кулиното в Национален парк Пирин“, се казва в становището на екоорганизациите.

„В България повече от 40 години в 13 университета се преподава екология и опазване на околната среда. Независимо от това в изискванията за управленските позиции в министерството на околната среда и водите (МОСВ) няма изискване нито за специализирана образователна квалификация, нито дори за трудов стаж в тази област. За директори се назначават психолози, икономисти, строителни инженери и други, без ден опит в прилагането на екологичното законодателство“.

„Коалицията „За да остане природа в България“ уважава политическите партии като част от демокрацията в България, но счита за неподходящо на експертни длъжности да бъдат назначавани бивши или неуспели кандидат-депутати от управляващите партии, както и ръководители на местни структури на ДПС И БСП без никакъв опит и квалификация в областите на опазване на околната среда, управление на водите или националните паркове. Подобна партизанщина никога не е водила до добро управление“.

Професионализмът в ръководството на регионалните структури на екоминистерството е задължителен, посочват екоорганизациите, „неслучайно когато екоминистърът Искра Михайлова освободи всички предишни директори, тя се мотивира с „възбудени наказателни процедури в Европейската комисия вследствие на техни решения“. В същото време за директори Михайлова назначава други хора с пръст в наказателните процедури срещу България, заявиха от „За да остане природа“.

Такова е например назначението на Тамер Бейсимов за директор на РИОСВ–Пловдив. Бейсимов беше главен секретар на екоминистерството в мандата на министър Джевдет Чакъров (2005-2009 г.). „Като такъв е едно от отговорните лица за стартирането на 6 наказателни процедури на Европейската комисия в областта на биологичното разнообразие, за масовото напускане по това време на качествени служители на МОСВ и за необосновани уволнения“, посочиха екоактивистите.

Аналогичен случай е и назначението на Чавдар Георгиев за зам.-министър, смятат природозащитниците. „Негово решение, пак като зам. министър от 2008 г., за приемане на общия устройствен план на община Царево, доведе до наказателна процедура срещу България, затворена с отмяна на решението от следващия министър на околната среда и водите - Нона Караджова“.